Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 03.04.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 1325/2024
Вид
Решение № 117
Подписан
03.04.2025
В сила
03.04.2025
Състав
ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. К., 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20245510201325 по описа за 2024 година М

О

Т

И

В

И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 18.09.2024г. на началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което е наложено административно наказание – глоба.

Недоволна от това останала жалб. Т. Х. А. която го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършила административно нарушение, както и ,че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призована не се явява във съдебното заседание. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира и за разноски.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат писмено становище с което оспорват жалбата и молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендират също за разноски.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени,веществени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.

1

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган / АНО/ е приел за установено,че на 19.07.2024г. в 17.50ч. гр. К. на ул. „О.“ в посока север юг нар. А. е управлявала лек автомобил марка А. ** с рег. № ** **** ** собственост на Г.

К. Р. от гр. К. като на кръстовището с улица „К.“ не съобразява поведението си с пътен знак В-1 /забранено е влизането на пътни превозни средства/ и блъска странично движещия се в посока юг север лек автомобил „Ф. г.“ с регистрационен номер ********. Настъпва ПТП с материални щети с което е извършила;

1.Не съобразява поведението си със пътните знаци и маркировка. ПТП с което виновно е нарушила чл.6 т.1 от ЗДП.

На основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП , АНО е наложил наказание глоба в размер от 200 лв..

Възражението на жалб., че не е извършила административно нарушение съдът не приема.

Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със ……………………. с пътните знаци…..

В показанията си в съдебното следствие св. Е. М. твърди – „…. Аз идвам от еднопосочна улица и тя идва и ме блъска…“

Св. П. К. която е била в автомобила на жалб. „…Не ,те полицаите си говориха, не знам какво, видях,че говорят и чух, че тя вика „аз съм виновна, че съм навлязла в насрещното но не съм се бутнала в колата нито нищо“….“ В подкрепа на тези показания са и писмените доказателства по делотопротокол за ПТП № ******* и във който като причина за ПТП е отразено,че участник № 1 в ПТП жалб. А. не е съобразила поведението си с пътен знак В 1 , докладна записка приложена към административно наказателната преписка , както и от вещественото доказателства- диск със запис от тел.112 огласен във съдебното заседание и от който се установява, че във подадения сигнал на спешния телефон св. М. веднага след нарушението той заявява „Блъснаха ми колата… Човека влезна в еднопосочна улица…“..

От експертното заключение на представената и приложена от пълномощника на възз. страна експертиза изготвена по друго дело но касаеща същия казус не може да се изключи настъпването на ПТП макар и малка да е вероятността заснетите протривания да са получени при настъпило ПТП.

Експертното заключение е изготвено осем месеца след настъпилото ПТП поради което и резултата от него не може да бъде решаващ и съдът не прави решаващи изводи въз основа на него, още повече ,че същото е правено по представените от наказващия орган фотоснимки а някой от тях и от жалб. и които не са част от протокол за оглед на местопроизшествие или на веществени доказателства .

Въз основа на събраните в съдебното заседание гласни и писмени доказателствени средства съдът приема, че на приетата дата и място от АНО жалб. А. е влязла срещу знак „В1“ при което странично е ударила движещия се правомерно по пътя автомобил управляван от св. М. от което прави следните изводи;

2

1.Жалбоподателката, като водач на моторно превозно средство чрез действие е осъществила деяние.

2.Това деяние е противоправно и е в нарушение на разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗДП с което е засегнат реда за безопасно движение по пътищата.

3.С нормата на 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП деянието е обявено за наказуемо.

4.Деянието е извършено при форма на вината умисъл.

Жалб. е съзнавала обществено-опасния характер на деянието /видяла е знака с който е било забранено влизането на пътни превозни средства но въпреки това е навлязла след него с което е предвиждала и обществено-опасните последици и е искала настъпването им.

Следователно жалб. А. с деянието си е извършила формално административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН с което е осъществила всички обективни и субективни признаци от значение за състава на нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДП.

По изложеното съдът не приема твърденията на жалб.,че не е извършила административно нарушение .

Знак В1 забранява влизането на пътни превозни средства от страната на която е поставен.

Посочените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения - чл.57 ЗАНН при издаването на наказателното постановление са неоснователни.

Нямат опора в доказателствения материал и закона твърденията за нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН .

От обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се установява,че нарушението е конкретизирано и описано по време-/19.07.24г. в 17.50ч./, по място-/гр.К. на кръстовището ул. „О.“ и ул. „К.“/, по начин на извършване-/при управление на МПС с рег. № ** **** ** /,кой го е извършил -/ жалб. А. /, как е било извършено -/ не съобразява поведението си с пътен знак В 1 / и др. ,т.е. посочени са всички обстоятелства при които е извършено нарушението и имащи отношение към обективните и субективните признаци от състава на нарушението и правната квалификация на деянието.

В съответствие със нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, административнонаказващия орган е посочил законовите разпоредби които са били нарушение и тези въз основа на които се налага административно наказание, поради което и това възражение посочено в жалбата съдът не приема.

Санкцията е абсолютно определена от закона поради което не подлежи на индивидуализация от съда.

Настъпилото ПТП макар и леко се явява пряк резултат на допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП поради което правилно АНО е определил административното наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП.

По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

В писменото си становище по делото изпратено от юрисконсулта на възз.

3 страна претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид на това и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в минималния размер предвиден в закона от 80 лв..

Възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер тъй като юрисконсулта не е участвал във нито едно съдебно заседание и не представил допълнителни доказателства по своя инициатива .

Поради това жалб. следва да бъде осъден да заплати и юрисконсултското възнаграждение.

Освен това, в хода на съдебното производство бяха направени и разноски по делото в размер от 30 лв., пътни разноски на св. Е. М..

На основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл.189 ал.3 от НПК жалб. Т. Х. А. следва да заплати и тези разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К..

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

**-****-****** от

18.09.2024г. на Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. на Т. Х. А. жив. в гр. К. ж.к. „В. Л.“ № ** вх. * ет. * ап. ** като правилно и законосъобразно.