Решение № 45 от 05.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Благоевград, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20241200900069 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. гл. 21 от ГПК.

„А Р“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П, ул. „К“ №, представлявано от А. М. Д, е подало жалба срещу отказ № 20240314145044 от 20.03.2024 г. на ДЛР при АВ-ТР, постановен по партидата на фирмата. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Развиват се подробни съображения в такава насока. Иска се отмяната му и даване на задължителни указания на АВ да впише заявените промени по партидата на дружеството.

АВ е подала отговор и поддържа позицията, че атакуваният отказ е съобразен със закона.

Жалбата е редовна и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

След като се запозна с материалите от преписката на АВ, съдът констатира, че са налице основания да отмени отказа.

ДЛР е приело, че е заявено за вписване приемане на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството от 500 на 2000 лева чрез парична вноска, внесена от новоприетия съдружник. Върху дружествените дялове на съдружника А М Д бил наложен запор, вписан в ТРРЮЛНЦ с peг. № 20191018104159. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ТЗ, всеки съдружник имал дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определял съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Към момента на разглеждане на заявлението не бил постъпил акт на съдебния 1 изпълнител, по силата на който да бъде вписано заличаване на запора върху дружествения дял на длъжника. С оглед на това всяко действие на осуетяване и избягване на изпълнението върху дружествените дялове следвало да бъде квалифицирано като недействително по отношение на основния и присъединилите се кредитори. Правната възможност на взискателя била удовлетворяване по реда на чл. 517 от ГПК, в който случай равностойността на дела на съдружника възниквала като имуществена последица от прекратяване на членственото му правоотношение съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, а ликвидационният дял бил имуществена последица от прекратяване на дружеството по решение на съда и искане на овластен взискател. Правото на взискателя да иска прекратяване на дружеството го правело носител на вземането за ликвидационния дял на съдружника-длъжник срещу дружеството в производството по ликвидация. Предвид това налагането на запор върху дружествени дялове от капитала на търговско дружество с акт на съда или акт на съдебен изпълнител имало значение на наложена забрана с акт на съда за разпореждане с дружествените дялове /изменение, повреждане или унищожаване/, притежавани от длъжника, до постановяване на влязъл в сила съдебен акт или акт на съдебен изпълнител, с който да бъде отменена наложената мярка. От представените документи било видно, че извършването на исканото вписване /увеличаване на капитала/ ще доведе до ситуация, в която преди увеличението на капитала длъжникът е отговарял със 100 % от имуществото, а при увеличаване на същия би отговарял с 25 % от имуществото, от което се достигало до извода, че с исканото прехвърляне се извършвали действия, забранени от разпоредбата на чл. 451 от ГПК.

Последната била обща и касаела всички обекти на запорни действия. Това сочело, че тя намира приложение и при запор на дружествени дялове.

Безспорно било, че целта на същия е възможността кредиторът да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника. Той се получавал при съотнасяне на процентното участие на длъжника в капитала към стойността на съответното имущество. В случая с действията по увеличаване на капитала това участие се променяло, което било недопустимо.

Съдът не споделя съображенията на ДЛР. Вписването на ефективно увеличаване на капитала посредством приемането на нов съдружник не влиза в колизия с ограничението за разпореждане със запорираното имущество по чл. 451, ал. 1 от ГПК. Запорът, включително и върху дружествени дялове, е мярка на процесуална принуда, чието съдържание е ясно разписано в чл. 451453, чл. 507 и чл. 517, ал. 1 от ГПК. Неговото правно действие се изразява в забрана на притежателя на дяловете да се разпорежда с тях и забрана на третото задължено лице /дружеството/ да извършва плащания или други престирания на притежателя във връзка с членственото правоотношение дивиденти, ликвидационни дялове и т. н. Нарушаването на всяка от тези забрани води до относителна недействителност на разпоредителното действие или на престирането спрямо обезпечения кредитор. Други ограничителни последици законодателят не е предвидил за тази обезпечителна мярка, а 2 тяхното извеждане по тълкувателен път или по аналогия е неприемливо и застрашаващо правната сигурност в оборота. Следва специално да се подчертае, че запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството /което е трето лице/, а срещу съдружника, притежаващ тези дялове. По тази причина запорът не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Увеличаването на капитала и приемането на нов съдружник е част от този вътрешен живот и се извършва с акт на върховния орган на дружеството - общото събрание или едноличния собственик на капитала. Запорът върху дялове не препятства законосъобразното приемане на подобно решение, тъй като дружеството е трето лице спрямо запора и извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, друго не дължи по този запор.

Ето защо и при наложен запор върху дялове дружеството може да увеличи капитала си, включително чрез приемане на нов съдружник /такава е и актуалната практика на САС, обективирана в Решение № 91 от 09.02.2024 г. на САС по в. т. д. № 726/2023 г., ТО, 15 състав, докладвано от съдията К М, Решение № 766 от 12.12.2023 г. на САС по в. т. д. № 969/2023 г., ТО, 5 състав, докладвано от председателя Величка Борилова, Решение № 406 от 21.06.2023 г. на САС по в. т. д. № 469/2023 г., ТО, 11 състав, докладвано от съдията Тодор Тодоров, и др./.

Жалбата се явява основателна и трябва да бъде уважена.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20240314145044 от 20.03.2024 г. на ДЛР при АВ-ТР, постановен по партидата на „Алфа Рециклинг“ ЕООД, ЕИК 205552499.

ЗАДЪЛЖАВА АВ-ТР да извърши вписванията, поискани със заявление вх.

№ 20240314145044 от 14.03.2024 г., по партидата на „Р“ ЕООД, ЕИК *** Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване. Заверено негово копие да се изпрати на АВ-ТР за изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3