Решение № 558 от 13.10.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Сливен, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20212230101430 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

127, ал. 2 СК от Д. Й. И. срещу А. С. П. за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на три малолетни деца на майката, определяне на местоживеенето им при нея, определяне на режим на лични отношения на децата с бащата и осъждане на бащата да заплаща на всяко от децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 160 лв. за всяко дете.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на три малолетни деца, родени от фактическото им съжителство, като на 14.02.2020 г. разбрала, че ответникът има връзка с друга жена, поради което го напуснала, но родителите му не й позволили да вземе децата. Твърди, че не може да ги вижда, както и че когато е успяла да ги вземе за кратко при себе си, децата били в неугледен вид, а ответникът заплашил, че ще се саморазправя с нея.

Твърди, че има силна емоционална връзка между нея и децата, както и че тя е по-пригодният родител за отглеждането им.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с която изразява 1 становище за допустимост, но неоснователост на иска. Твърди, че причината за раздялата им е връзката на ищцата с друг мъж, като бащата е попригодният родител да се грижи за децата.

Ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на трите малолетни деца на него, определяне на местоживеенето на децата при бащата, определяне на режим на лични отношения на децата с майката и осъждане на майката да заплаща на всяко от децата чрез техния баща и законен представител месечна издръжка в размер на по 160 лв. за всяко дете.

Предявен е и насрещен иск по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на всяко от децата издръжка за минало време за период от 12 месеца назад от подаването на насрещната искова молба в размер на по 1920 лв. за всяко дете или общо 5760 лв. за трите деца.

Ответницата е подала писмен отговор на насрещната искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че бащата на децата живее с различни жени, което вреди на психиката им, че бащата и родителите му не полагат достатъчно грижи за децата, които често са в неугледен вид, както и че децата пропускат училище, заради пътувания по работа на семейството на бащата. Изразява готовност за сключване на споразумение по делото.

В съдебно заседание ищцата/ответница по насрещните искове, редовно призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира отхвърляне на насрещните искове и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по главния иск и ищец по насрещните искове, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат. Моли главният иск да бъде отхвърлен, съответно насрещните да бъдат уважени и също претендира направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

2

Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че малолетните С. А. С., роден на ********* г., М. А.

С., роден на ********* г. и И. А. С., роден на ********* г., са деца на страните Д. И. и А. П., които са живели във фактическо съпружеско съжителство в периода от 2010 г. до 2020 г.

От писмените доказателства се установява още, че и трите деца са записани в пациентската листа на д-р Г. П., ОПЛ.

През учебната 2020/2021 г. децата С. и М. са били записани като ученици в първи клас и предучилищна група на НУ „Х.“, с. Ч., общ. С., а през учебната 2021/2022 г. децата са записани като ученици, съответно във втори и първи клас.

Видно от писмо от Директора на НУ „Х.“, с. Ч., общ. С., за учебната 2020/2021 г., през първия учебен срок, детето С. има допуснати 24 часа отсъствия по уважителни причини, а през втория учебен срок - 63 часа отсъствия по уважителни причини и 5 часа по неуважителни причини. През първия учебен срок на учебната 2021/2021 г., детето М. има отсъствия 3 дни по уважителни причини, а през втория учебен срок е отсъствал 6 дни по неуважителни причини.

По отношение на грижите за децата и родителския капацитет на родителите са събрани свидетелски показания чрез разпит на свидетелите Й.

И. - Директор на НУ „Х.“, с. Ч., общ. С., К. Ж. - съжителка на единия брат на ищцата/ответница по насрещните искове, Д. А. - съжителка на другия брат на ищцата/ответница по насрещните искове, М. И. - леля на ответника/ищец по насрещните искове и С. П. - съселянин и познат и на двете страни.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Й. И. като незаинтересовани, обективни и логични, кореспондиращи със събраните писмени доказателства. От тях се установява, че свид. И. е бил учител на детето С., докато е заел длъжността Директор на училището. Свидетелят описва, че детето С. винаги е изглеждал добре, чист, спретнат, винаги е имал джобни пари и е много добър, прилежен ученик, няма проблеми с децата, има си приятели. От колегите си свидетелят знае, че детето е водено на училище от дядо си по бащина линия или от баща си, като един или два пъти 3 свид. И. е срещал и майката на детето в училище. Тя се е интересувала дали детето посещава редовно училище. Свидетелят описва, че не знае кога са се разделили родителите, но в поведението на детето не е имало видима промяна, от която да стане ясно, че е настъпила раздяла.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. С. П., тъй като ги прецени също като незаинтересовани, обективни и логични, достатъчно искрени и свидетелстващи за обстоятелства, на които свидетелят е бил очевидец в сравнително дълъг период от време.

От показанията на свид. П. се установява, че страните са имали връзка, от която са родени трите деца. Децата в момента се отглеждат от техния баща и всеки ден посещават училище, заедно с децата на свидетеля, с които са връстници. Свид. П. описва, че страните са се разделили от около година и половина, като причината за това е била изпитвана от Д. ревност, поради която тя е напуснала А.. Свидетелят излага, че около два месеца след раздялата, майката на децата заживяла с друг мъж в гр. Т. за период от около 15 - 20 дни. След това се прибрала в с. Ч. и заживяла на съпружески начала с племенника на свидетеля, с който доскоро били заедно. Заедно с племенника на свидетеля, Д. ходила към Т. да работи. Свид. П. описва, че когато Д. е била заедно с племенника му, са живеели у сестрата на свидетеля. През този период свид. П. не е чувал от ищцата, че иска да вземе децата. Свидетелят излага, че в момента децата са добре, имат си собствена стая, имат баня в къщата. Бащата имал връзка с жена на име Б., която нямала свои деца, като по наблюдения на свидетеля тя се държала добре с децата на А.. Свидетелят описва, че А. се занимавал целогодишно с разфасоване на коли, а когато бащата е на работа и децата не са на училище, грижи за тях полагала майката на А.. Като цяло всички в селото работели сезонно, включително и Д., както и семейството на А., но свидетелят пояснява, че сезонната работа е започнала след като децата са излезли във ваканция. По повод на неизвинените отсъствия на децата, свид. П. излага, че бащата спрял децата от училище, защото майката вземала помощите за децата и ги харчела за нея.

Първоначално Д. се съгласила да направи пълномощно, детските да ги взема майката на А.. Скоро обаче се отказала и завела делото. Свидетелят описва, че не знае А. да е живял с други жени след Д., освен с настоящата си съжителка Б., както и че Д. е била добра майка и се е грижела добре за децата, докато са 4 били заедно с бащата.

Съдът подложи показанията на свидетелите М. И., К. Ж. и Д. А. на критична проверка като отчете близката им роднинска връзка със страните и евентуалната тяхна заинтересованост от изхода на спора. Ето защо съдът ги кредитира единствено в частите им, в които кореспондират с останалите събрани гласни и писмени доказателства по делото.

Показанията на свид. М. И. до голяма степен кореспондират с тези на свид. П., на които съдът се довери изцяло при установяване на релевантни за спора обстоятелства. От тях се потвърждава, че Д. и А. имат три момчета, които се отглеждат от баща си, баба си и дядо си по бащина линия.

Свидетелката описва, че майката сама напуснала бащата на децата, поради изпитвана ревност, като казала на свидетелката, че не й трябват децата, защото нямала къде да живее. След раздялата с А., Д. заживяла с друг мъж в гр. Т., а след това с племенника на свидетеля П.. Бащата от своя страна, след раздялата с майката на децата, имал връзка само с една друга жена.

Свидетелката излага, че децата ходели на училище всеки ден като баща им понякога ги водел с колата, а по - често ги водела тяхната баба. Най-малкото дете не ходело на детска градина, тъй като не можело още да говори добре български език. Свид. И. описва, че бащата на децата имал добри доходи, работел целогодишно, като се занимавал с разфасоване на коли. Средства за децата давали и майката и бащата на А.. Децата разполагали с детска стая, имали баня и голям двор, като в къщата живеели само бащата с децата и родителите му. Свидетелката излага, че майката не е давала пари за децата, откакто са разделени с бащата. Описва, че знае само за един случай, при който майката поискала да види децата и тогава баба им по бащина линия ги завела.

От показанията на свид. К. Ж. се установява също, че към момента децата на страните са при бащата, като баба им по бащина линия се грижи тях. Свидетелката описва, че майката иска да вижда децата си, но не може, защото бащата и семейството му не ги пускат. Веднъж Д. взела най-малкото дете вкъщи, но дядо му дошъл, вдигнал скандал и взел детето обратно. Свид.

Ж. описва, че с Д. живеят в една къща, като къщата имала четири стаи и един хол, с отделни входове и в нея живеели двамата братя на Д. с жените и децата 5 си, както и родителите на Д.. Разполагали и с баня и тоалетна и чешма в двора. В къщата бил направен ремонт и имало удобства за децата. Д. имала достатъчно средства да се грижи за децата, работела сезонна работа през лятото, както и семейството й. Това работели и в семейството на А..

Родителите на Д. можели да й помагат за отглеждането на децата.

Свидетелката също изразява готовност да помага на майката в грижите за децата.

От показанията на свид. Д. А. се потвърждава, че Д. е напуснала А. без да вземе децата. Свидетелката описва, че в началото, след раздялата между родителите, децата са идвали при майка си, майка им ги е гледала, къпела и пак ги пращала при баба им, тъй като не й разрешавали да останат при нея.

Свидетелката излага, че Д. е добра майка, иска да се грижи за децата си, посещавала е училището им и е вземала закуски. Д. получавала по 45 лева месечно помощи за детето И. и ги събирала за детето, както и отишла за 15 дни да работи в Гърция, за да спечели пари за децата. Свидетелката описва, че живеят в една къща с общо пет стаи и три входа. В къщата, освен Д., живеели свидетелката и единият брат на Д., заедно с трите им деца, другият брат на Д. с жена си и трите им деца, както и родителите на Д.. Свидетелката, която водела своите деца на училище, виждала и децата на Д. и А.. Те били облечени нормално и ходели редовно на училище. Свид. А. излага още, че всички в селото, вкл. семействата и на Д., и на А. работят едно и също събират билки и разфасоват коли.

Съдът не кредитира показанията на свидетелките Ж. и А. по отношение на изложените от тях обстоятелства, че А. е напуснал Д. и че е имал връзка с 2 - 3 жени след нея, тъй като същите противоречат на показанията на свид. П., на които съдът изцяло се довери, както и на коресподиращите им показания на свид. М. И.. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ж., че майката е давала дрехи и пари на бабата на децата по бащина линия, както и на показанията на свид. А., че е имало случай, при който най-малкото дете е отишло само у майка си, а баба му по бащина линия го е ударила и псувала, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не се довери и на показанията на свидетелките Ж. и А., че майката разполага със собствена стая и хол, както и на показанията на свид. А., че бащата не се 6 грижи за децата и че децата желаят да живеят при майка си, тъй като изложените от свидетелките обстоятелства противоречат на приетите по делото социални доклади.