Решение № 165 от 06.01.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Търговище, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.А

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20243500500304 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от ответниците Община Омуртаг и Д. С.

С. от гр.Омуртаг против решение №114/24.09.2024г. по гр.д.№238/2022г. на Районен съд-Омуртаг, с което по отношение на същите на осн.чл.124, ал.1 от ГПК във врс чл.77 от ЗС е установено правото на собственост на ищците И. И.

М. от с.В..., общ.Омуртаг и В. С. М. от гр.Р... на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт №165, том I, дело № 262/1996г. на РСОмуртаг върху дворно място от 973 кв.м., представляващи реална част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с.В... , общ.Омуртаг, разположена в източната му част, оцветени в зелен цвят на скицата приложена на л. 160 от делото, към допълнителното заключение на вещото лице, като на ищците са присъдени направените по делото разноски в размер на 800 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивниците молят за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите 1 страни оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивните жалби са допустими, но неоснователни.

Исковата молба по чл.124, ал.1 от ГПК за собственост на дворно място от 973 кв.м., представляващи реална част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с.В..., общ.Омуртаг, разположена в източната му част, e обоснована с обстоятелствата, че ищците са собственици на същото по силата на договор за продажба, сключен с в нотариален акт №165, том I, дело № 262/1996г. на РС-Омуртаг, евентуално-по давностно владение, но ответната община без основание актувала тази площ на 19.11.2020г. като част от общински имот ид.№*** и го продала на втората ответница Д. С. С. с договор от 18.11.2021г.

Ответниците оспорват иска с възражения, че имотът е общински от 1991г. и не може да бъде придобиван по давност, както и че претендираната площ не е обект на продажбата с нотариален акт №165, том I, дело № 262/1996г.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

С нотариален акт за продажба №165, том I, дело № 262/1996г. на РСОмуртаг, ищците са легитимирани като собственици на дворно място с площ от 3 500 кв.м. в околовръстния полигон на махала „Връбница“ на с. В... (без устройствени планове до 2020г.), общ. Омуртаг, при граници: улица, наследници на Димитър Касабов, Салтир Десподов, Иван Десподов и наследници на Милан Илиев, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и стопански сгради, с проектен ид.

№*** по новосъздадената кадастрална карта от 2020г., а ответницата Д. С.-собственик на намиращия се в съседство ПИ с ид.№ *** от 2088 кв.м., актуван с акт №2174/19.11.2020г. за частна общинска собственост и продаден й на публичен търг с договор от 18.11.2021г., като следва да се прецени към кой от описаните два имота действително принадлежи спорната площ от 973 кв.м.

При липсата на устройствени планове до 2020г., вещото лице не е в 2 състояние да даде категоричен отговор относно пространствения обхват на собствеността, като според същото, ако посочената площ е относима към имота на ищците , то той би бил с площ не от 3 500 кв.м., а от 4 472 кв.м., но отразената в нот.актове площ не е единствен индивидуализиращ елемент относно обекта на правото на собственост, а материалните му характеристики следва да се определят при съвкупна преценка и на други обективни признаци като фактически граници и съседи.

В конкретния случай, в акта за общинска собственост от 2020г. не е посочено на какво основания посочената площ се счита за общинска, поради което доказателствената му стойност не само е поставена под съмнение, но и опровергана от останалите писмени доказателства по делото и свидетелските показания, установяващи, че през различни периоди - 1978, 1995, 1996 и 2020г. година границите на закупения от ищците имот са едни и същи и имотът не е променен.В тази насока, данните от приложените нотариален акт №165, том I, дело № 262/1996г. на РС-Омуртаг на ищците, нот.акт за собственост на техния продавач №154 по нот.д.№229/1995г. на ОРС и неговия праводател Тинка Маринова, призната по съдебен ред на осн.чл.19, ал.3 от ЗЗД през 1978г. за собственик на имота, ведно със свидетелските показания по делото установяват по категоричен начин, че съсед на имота е Салтир Десподов, а същият е притежател на имот(сега с ид.№***), намиращ се южно от спорната площ от 973 кв.м., т.е. след като имота на ищците граничи на юг с посочения имот, то процесните 973 кв.м. попадат и са част именно от техния имот.Още повече, тази южна граница, фактически съществуваща като синори и трайни насаждения, е видима и на приложената по делото сателитна снимка.

При тези обстоятелства, носители на правото на собственост на спорната площ са ищците по силата на договор за продажба от 1996г., същата неправилно е актувана като общинска собственост и ответницата Д. С. не е могла да придобие правото на собственост въз основа публичния търг и договора й с общината от 2021г., поради което предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.77 от ЗС е доказан по основание.В тази насока, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, позовавайки се на задължителна съдебна практика, които мотиви се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към тях.

3

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона, обуславящо неговото потвърждаване на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на въззиваемите страни се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №114/24.09.2024г. по гр.д.№238/2022г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ответниците Община Омуртаг и Д. С. С. от гр.Омуртаг, ЕГН:********** Търговище да заплатят на ищците И. И. М. от с.В..., общ.Омуртаг, ЕГН:********** и В. С. М. от гр.Р... направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4