Решение № 83 от 19.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Перник, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА в присъствието на прокурора Х. Пл. Р. като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Частно наказателно дело № 20251720201835 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпило искане от Районна прокуратура – гр.Перник за задължително настаняване и лечение по реда на чл.156, ал.1 от Закона за здравето на Д. С. С. от гр. *****.

Представителят на прокуратурата поддържа искането като излага съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват наличието на предпоставките по чл.155, във вр. с чл. 146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. Предлага при определяне мястото, срока и формата на лечение да бъде съобразено становището на вещото лице.

Лицето, чието задължително настаняване и лечение се иска твърди, че няма необходимост от задължително лечение, заявява съгласие доброволно да провежда психиатрични консултации.

Защитникът – адв. Г. М. се солидаризира със становището на прокурора, като излага съображения, че постановяването на задължително лечение, съобразено със становището на психиатъра, ще бъде в интерес на лицето.

Пернишкият районен съд, след като прецени доказателствата по делото по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

Д. С. С. е родена и живее в гр. ******. ****** образование е. *****.

Пенсионер по болест. Не е осъждана.

Води се на психодиспансерен отчет към Психиатрично отделение при МБАЛ “Р.Ангелова” АД – гр. Перник.

1

Началото на болестните прояви е от 2016г. на терена на стресови, психотравмени изживявания от семейно естество и оплаквания от обща лабилност. В този период са проведени първите психиатрични прегледи по повод разгръщане на тревожно - депресивна симптоматика. Първата й хоспитализация е през м. юни 2019 г. в Дневен стационар към ПО – МБАЛ – Перник, където постъпва по свое желание. Приета е с оплаквания за тревожност, напрегнатост, безсъние, потиснатост, изпитване на силен, безповоден страх. Диагостицирана е с установено „Смесено тревожнодепресивно разстройство. Тревожно-депресивен синдром“. По време на лечението състоянието й е стабилизирано и е изписана с препоръки за продължаване на лечението в амбулаторни условия. След изписването С. не е проследявана амбулаторно от психиатър и не е провеждала психиатрично лечение .

През м. март 2021 година, след обостряне на състоянието, е лекувана в МБАЛНП „Св. Наум“, град С. с диагноза F06.04 „Органично тревожно разстройство“. След болничния престой отново не е провеждала лечение и психичното и състояние не е проследявано.

През м. февруари 2025 г. по желание на С. било извършено психологично изследване в Център за психология и психотерапия, град С..

Издадено е психологическо становище от д-р Ц. Ш., прието като писмено доказателство. В документа е удостоверено, че при проведеното изследване и клиничното интервю не са установени данни за тежко когнитивно нарушение, дементен процес или психотично разстройство. Прието е, че когнитивното функциониране, включително внимание и памет, са съхранени. Не са установени данни за актуална депресивна психотична или тежка афективна симптоматика.

Понастоящем освидетелстваната живее в едно домакинство със своя пълнолетен син Божидар Първанов, който е с диагноза „Умерена степен на умствена изостаналост“. Семейството се издържа от получавани пенсии по болест и социални помощи, отпуснати на основание Закона за хората с увреждания.

От разпита на свидетелите се установява следното:

М. В. Т. - служител в сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ – Перник, свидетелства, че познава Д. С. и нейният син във връзка с подавани от страна на първата многобройни сигнали и жалби в полицейското управление по различни поводи - оплаквания от действия/бездействия на различни длъжностни лица, твърдения за незаконно проникване на лица в жилището им и извърши кражби. Свидетелят установява, че предвид жалбите нееднократно е призовавал С. за допълнителни сведения и изясняване на оплакванията й. Твърди, че всеки път тя демонстрира неуместно поведение, вика, крещи, обвинява, проявява и вербална агресия, и е невъзможно да се води нормална комуникация с нея. Свидетелят посочва, че не му е известно да са подавани сигнали или жалби от граждани срещу С..

В качеството на свидетел е разпитана и Т. М. Д. - съсед на Д. С., живееща в апартамент до нейния в сградата . Свидетелката заявява, че няма никаква информация за здравословното състояние на освидетелстваната и за начина, по който се издържат. Посочва, че поддържат нормални съседски 2 взаимоотношения. Отрича да е ставала свидетел на нейни агресивни прояви, както и да е чувала за такива от други лица. Уточнява, че С. живее със своя син и никога не е чувала викове и крясъци от жилището им .

Свидетелката В. С. С. установява, че поддържа редовен контакт със своята сестра и помежду им има изградено доверие. Посочва, че тя страда от множество заболявания, но не и й известно да има психични проблеми и да е провеждала психиатрично лечение. Твърди, че не е конфликтна към околните, сама се грижи за своя син, а при необходимост се обръща за съдействие и помощ към нея и другата им сестра. Поведението на освидетелстваната обяснява с нейни личностни и характерови особености – посочва, че е поекспанзивна и на моменти по-избухлива.

При изслушването й Д. С. съобщава, че страдала от депресия след смъртта на свои близки и на съпруга си, но заявява, че се справя с грижите за себе си и своят син, че не е агресивна към никого и с поведението си не застрашава околните. Посочва, че има множество заболявания, но не страда от психично такова и затова не е провеждала психиатрични прегледи.

При проведения психиатричен преглед пред медицинският експерт - д-р С. С., С. споделила, че през годините е била насилвана физически от покойния си съпруг, който злоупотребявал с алкохол. Освидетелстваната обяснила подаването на многобройни жалби до институциите с неблагоприятните житейски ситуации, с трудностите в грижите за нейният син, с финансовите затруднения и множеството соматични заболявания, от които страдала, изказвайки убеждение, че „социалните крадат парите й“, както и че никой не защитава правата й.

Психиатърът е констатирал, че мисловният й процес е фокусиран именно върху тези доминантни теми - трудният й живот, откраднати пари, несправедливост към нея от страна на институции, търсене на истината и защита на правата си. В поведението й са отчетени емоционална лабилност, тревожност, мнителност, кверулантни нагласи. Отчетена е некритичност към поведението, негативна настроеност към възможността да има психичен проблем и нужда от лечение, ниска критичност и към влошеното й соматично здраве. Не са установени възприятно – представни нарушения, нито авто- и хетероагресивни намерения и прояви. При анализ на психичното й състояние е разкрита изразена по тежест личностна промяна по органичен тип, болестно ангажирани и променени памет и интелект, както и социална дезадаптация.

Според вещото лице освидетелстваната страда от психично заболяване с диагноза F07.0 „Органично разстройство на личността“, което се е развило в годините на основата на тревожно-депресивна симптоматика, задълбочило се е и прогресира поради липса на системно психиатрично лечение Заключението на психиатъра, допълнено и при изслушването в съдебно заседание, е, че личностното разстройство е тежко по своя характер, налице е сериозно нарушение на психичните функции, а действията и проявите на лицето, за които се съобщава в свидетелските показания и писмените материали, са изводими от заболяването. В същото време психиатърът дава заключение, че заболяването на освидетелстваната не представлява риск за нея и не застрашава околните. Обосновава необходимост от задължително лечение за срок от 1 месец в психиатрично лечебно заведение в условията на Дневен стационар, с какъвто разполага Психиатрично отделение при МБАЛ 3

„Р. Ангелова“

АД, Перник. Установява неспособност С. сама да дава информирано съгласие за лечение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид показанията на свидетелите М. В. Т., Т. М. Д., В. С. С., писмените доказателства, представени в съдебното следствие и съдържащите се в преписка, рег. № 1533/2025г. по описа на РП – Перник, приобщени по делото, както и извършената и приета от съда съдебна психиатрична експертиза.

С оглед изложеното, от правна страна съдът намира, че не са налице условията на чл.156, ал.1, във вр. с чл.155 от Закона за здравето. Съгласно чл.155 от Закона за здравето “на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им”. За установяване съществуването на медицинския критерий по чл.155 от ЗЗ съдът кредитира заключението на вещото лице, което намира за обективно, обосновано и компетентно дадено, като приема, че Д. С. действително страда от психично разстройство, изискващо специални здравни грижи по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето, а именно тежко личностно разстройство. Както се посочи, съгласно визираната по-горе разпоредба не всяко лице, което страда от психично заболяване по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето подлежи на задължително лечение, а само онова, чието състояние в конкретния случай създава опасност от извършване на престъпление и крие опасност за близките на това лице, за околните, за обществото и застрашава сериозно здравето им - обстоятелства, които събраните гласни и писмени доказателства не установяват в казуса. Данни в тази насока не се извличат нито от свидетелските показания, които съдът кредитира като обективни и добросъвестно дадени, нито от писмените доказателства по делото. Съществуването на риск от агресия, автоагресия и общественоопасно поведение отхвърля и вещото лице, извършило психиатричната експертиза по делото. Нагласата за кверулантно поведение и вербалната агресия не попадат в рисковото поведение по чл.155 от ЗЗ. Следва да се посочи, че очертаните в тази норма опасности се преценяват към конкретния момент и въз основа на представените на съда доказателства, а не въз основа възможни бъдещи прояви, резултат от неблагоприятно развитие на болестта.

Отсъствието на кумулативната предпоставка по чл.155 от Закона за здравето не допуска постановяване на задължително лечение по отношение на лице, макар същото да страда от заболяване, изискващо специални здравни грижи. Както и вещото лице изяснява в устното допълнение към експертизата, в случаи като настоящия, лицата всъщност се нуждаят от социална грижа и подкрепа, не от лечение по задължителен ред. Според съда, невъзможността да се осигури адекватна социална грижа не бива да бъде замествана с неоправдано прилагане на мерки, ограничаващи във висока степен правата на личността, с какъвто характер е постановяването на лечение в психиатрично заведение по задължителен ред.

По тези съображения внесеното от РП – Перник искане за задължително настаняване и лечение се явява неоснователно и съдът го оставя без уважение.

4

Водим от изложеното и в същия смисъл, на основание чл. 162, ал.1 от Закона за здравето, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна Прокуратура – Перник за задължително настаняване и лечение на Д. С. С. – родена на ****., в г р . *********, с постоянен адрес: *****************, настоящ адрес:

*********************************,

**********, с

*********** гражданство, ****** образование, *****, ************, с ЕГН: **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране от заинтересованите лица пред ОС - Перник в 7-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5