Решение № 861 от 25.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Бургас, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20232120204948 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Делото е преразпределено на настоящия докладчик на 13.05.2024г.

Образувано е по жалба на С. С. А., ЕГН **********, чрез адв. С. С. против Наказателно постановление № 23-0346-000200/25.08.2023г. издадено от Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление

(НП) за незаконосъобразно и неправилно, оспорва да е извършил нарушение, не забелязал подаването на сигнал, тъй като било тъмно. В РУ Созопол бил „накаран“ да попълни декларация, в която собственоръчно да напише, че не спрял на сигнал за спиране, защото бил употребил алкохол и по този начин избягвал проверката като ако не го направил, бил заплашен, че ще бъде задържан с обвинение за осуетяване на полицейска проверка.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и не било ясно описано нарушението.

Нямало мотиви и защо наложеното наказание е в среден размер. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, счита, че жалбата е подадена в срок, тъй като наказващият орган след изрично изискване не представи доказателства за връчване на НП, но след справка в АИС АНД се установила дата на връчване 01.11.2023г., а жалбата е подадена в СДВР гр. София на 09.11.2023г., т.е. в законния срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна приема, следното:

1

На 27.07.2023г. около 00:45 часа св. К. Т. изпълнявал служебни задължения в гр.

Созопол, ул. „***а“ до ***, където било изградено КПП, когато чул форсиране на двигател на автомобил. Улицата била дълга и права и забелязал лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на В.К., на който колегата му на осветено място, с уширение на самия път, подал сигнал със стоп палка за спиране, но водачът не се съобразил и продължил движението на автомобила, след което полицейските служители последвали автомобила и подали светлинен и звуков сигнал и след около 500-600 метра автомобилът спрял на ул.

„***”, след което установили водача С. С. А., който бил изпробван с техническо средство за алкохол и тест за наркотици, които били отрицателни.

На водача бил съставен АУАН за това, че същият при подаден сигнал от контролните органи не спира плавно в най-дясната част от платното за движение и продължава движението си в посока ул. „***” и е установен на ул. „***” дом *** като нарушил чл. 103 ЗДвП.

На 25.08.2023г. е издадено и обжалваното НП, в което наказващият орган е приел констатациите на актосъставителя и че е налице нарушение на чл. 103 ЗДвП, поради което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средстава, като всички доказателства си кореспондират и липсват такива, които да си противоречат. Съдът се довери на показанията на свидетеля Т., тъй като са последователни кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че е бил упражняван натиск върху жалбоподателя да декларарира едно или друго обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Липсват формални основания за отмяна на НП като АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно нормата на чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съдът не приема възражението, че е налице неяснота в АУАН и НП като не било посочено с необходимата точност и изчерпателност, че бил указан сигнал за спиране и по какъв начин е указан. Макар да липсва конкретно описание за това, че е подаден сигнал със стоп палка, то ясно е посочено, че при подаден сигнал от контролен орган не спира плавно в най-дясната лента. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране”, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

В случая се установи, че е подаден ясен сигнал със стоп-палка на осветено място, на което е било изградено КПП, при наличие на служебен автомобил, с възможност за спиране с уширение на пътя, но въпреки подадения сигнал водачът е продължил движението си.

Едва след последване от служебния автомобил и подаден светлинен и звуков сигнал след 2

500-600 метра водачът е спрял. За да е осъществен съставът на нарушение по чл.

103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка, съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и не може да се приеме, че не е бил възприет, тъй като мястото е било осветено, имало е изградено КПП. Сигналът за спиране е бил подаден със стоп палка, на осветено място, водачът на автомобила е бил длъжен да следи пътната обстановка, КПП е било изградено на осветено място, където е бил подаден и сигналът за спиране и липсват такива доказателства, които да подкрепят защитната позиция на жалбоподателя, че не е възприел подадения сигнал. Едва след като служебният автомобил е последвал водача с включени светлини и звуков сигнал, и то след 500-600 метра, С. А., е спрял автомобила.

С действията си съдът приема, че водачът е допуснал нарушение на чл. 103 ЗДвП.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието, правилно е определил вида на наказанията, но не е съобразил размера на наказанието с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете липсата на данни за други нарушения по ЗДвП съгласно представената справка за нарушител/водач. Не са изложени обстоятелства защо наказанието е наложено в среден размер. Според съда следва да се отчете, че водачът все пак е спрял след подадените звуков и светлинен сигнал и това, че съгласно справка за нарушител/водач не се констатират други нарушения, т.е. липсват отегчаващи обстоятелства и да се определи в минималния предвиден в закона размер от глоба в размер на 50 лева и ЛПУМПС за срок от един месец.

Съгласно чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай такива не се претендират, поради което и съдът не се произнася.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0346-000200/25.08.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С. С. А. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца като НАМАЛЯВА глобата от 200 (двеста) на 50 (петдесет) лева и лишаването от право да управлява МПС от 3 (три) месеца на 1 (един) месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3