Решение № 160 от 14.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600300 по описа за 2026 година Производство по Глава 21 от НПК.

С присъда № 260013/13.04.2022 г. на Окръжен съд- Пловдив, постановена по НОХД № 895/2020 г. по описа на съда, подсъдимият М. А. И. е признат за виновен в това, че в периода 13.01.2013г. - 13.03.2013 г., в гр. П., в качеството си на пълномощник на управителя на „С. М.“ ЕООД - гр. П., при условията на продължавано престъпление и с посредственото извършителство (чрез управителя на дружеството И.А. Г.), е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „С. М.“ ЕООД П. в особено големи размери - данък върху добавената стойност (ДДС) с общ размер 52 100 лв. като при водене на счетоводството и представяне на информацията пред органите по приходите ТД на НАП - Пловдив е използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл.113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС - дневник за покупки на „С. М.“ ЕООД - гр. П., в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в подадените пред ТД на НАП Пловдив справки декларации по ЗДДС, по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС, за данъчни периоди - м. декември 2012 г. и м. февруари 2013 г., като на основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1

1.На 13.01.2013 г., в гр. Пловдив, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност в размер на 7 000 лв., като е потвърдил неистина в подадена по електронен път справка декларация по ЗДДС вх. № 160021029934/13.01.2013 г. за данъчен период м. декември 2012 г. (относно размера на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит /Раздел „Б“, клетка 31/ и размера на ДДС за внасяне /Раздел „В“, клетка 50/) - декларирал е в раздел „Б“, клетка 31, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит 35 000 лв. и размер на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит - 7 000 лв., вместо действителния - 0.00 лв., а в раздел „В“, клетка 50 ДДС за внасяне в размер на 200.00 лв., вместо действителния ДДС за внасяне - 6 800.00 лв., като е използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С. М.“ ЕООД, гр. П., за м. декември 2012 г., в който е отразена фактура № 23/03.12.2012 г. с издател „Ю. Е. И. груп“ ЕООД - гр.С., с данъчна основа - 35 000 лв. и начислен ДДС - 7 000 лв., без да е налице действителна доставка с право на пълен данъчен кредит, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 7 000 лв.;

2.На 13.03.2013 г. в гр. Пловдив, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност в размер на 45 100 лв., като е потвърдил неистина в подадена по електронен път справка декларация по ЗДДС вх. №16002145269/13.03.2013 г., за данъчен период м. февруари 2013 г. (относно размера на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит /Раздел „Б“, клетка 31/ и размера на ДДС за внасяне /Раздел „В“, клетка 50/) - декларирал е в раздел „Б“, клетка 31, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит 225 500 лв. и размер на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит - 45 100 лв., вместо действителния - 0.00 лв., а в раздел „В“, клетка 50 - ДДС за внасяне в размер на 0.00 лв., вместо действителния ДДС за внасяне- 45 100 лв., като е използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „С. М.“ ЕООД, гр. П. за м. февруари 2013 г., в който е отразена фактура № 1000000028/05.02.2013 г. с издател „П. Е. К.“ ЕООД, гр. С., с данъчна основа 225 500 лв. и начислен ДДС 45 100 лв., без да е налице действителна доставка с право на пълен данъчен кредит, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 45 100 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното наказание е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл. 304 от НПК подсъдимият М. А. И. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в това да е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри дневник за продажбите на „С. М.“ ЕООД, гр. П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗЗДС и чл.

113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които да е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, както 2 и в това през периода 14.08.2012 г. до 14.06.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, сам, в качеството си на пълномощник на „С. М.“ ЕООД, гр. П. и с посредственото извършителство (чрез управителя И. А. Г.), да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „С. М.“ ЕООД, гр. П. - данък върху добавената стойност по ЗДДС, в особено големи размери на обща стойност 450 580,07 лв., както следва: 1.През периода 14.08.2012 г. — 13.05.2013 г., в гр. П. да е затаил истина в подадени от името на „С.М.“ ЕООД, гр. П. пред ТД на НАП Пловдив справки декларации (СД), които се изискват по чл. 125, ал. 1, т. 2 - 3 и ал. 2 от ЗДДС, като не е включил данъчната основа и размера на ДДС при определяне резултата за съответните данъчни периоди по извършени доставки с получател „Б.-2001“ ЕООД, с обща данъчна основа (ДО) 154 300 лв. и при водене на счетоводството, и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП — Пловдив, да е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри - Дневници за продажбите, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС, в които да не е отразил издадените фактури за тези доставки, в резултат на което да не е бил начислен и внесен от дружеството данък добавена стойност в размер общо на 30 860 лв.

2. През периода 14.09.2012 г. - 14.06.2013 г., в гр. П., при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП - Пловдив, да е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри - дневници за продажбите на „С. М.“ ЕООД, гр.

П., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които да е отразил, неиздавани и несъществуващи кредитни известия, както и да е потвърдил неистина в подадени справки декларации по ЗДДС, по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, в които да е намалил размера на данъка върху добавената стойност за внасяне от „С. М.“ ЕООД, гр. П., с общо 419 720.27 лв.

С присъдата е отхвърлен като неоснователен приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от процесуалния представител на министъра на финансите, против подсъдимия М. А. И. за сумата от 502 680.07 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на държавата в резултат на инкриминираното престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането за съответните данъчни периоди до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, поради изтекла давност и е прекратено производството по гражданския иск.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Окръжна прокуратура– Пловдив с оплакване за неправилност и незаконосъобразност в оправдателната й част и явна несправедливост на наложеното наказание в осъдителната й част. Прави се искане присъдата да бъде отменена в оправдателната й част, като вместо това въззивният съд постанови нова, с 3 която подсъдимият И. да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по пунктове І, т. 1, т. 2, т. 3 и т.

4 и ІІІ., т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от обвинителния акт, за което да му бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и наказание конфискация. Алтернативно се прави искане да бъде увеличен размерът на наложеното на подсъдимия наказание за престъплението, за което е признат за виновен, около минимума от три години лишаване от свобода, което да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 4 години и да му бъде наложено наказание конфискация..

Срещу така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от М. К. – юрисконсулт при ТД на НАП - Пловдив, като пълномощник на министъра на финансите, в качеството на представляващ Държавата. В жалбата се излагат доводи за нейната неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде осъден да заплати на държавата обезщетение за причинените в резултат на престъплението имуществени вреди до пълния им предявен размер, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното им заплащане, както и да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Срещу така постановената присъда в осъдителната й част е постъпила жалба от подсъдимия М. А. И. с оплакване за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави се искане присъдата в обжалваната й част да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

Подробни съображения в тази насока са развити в представената допълнителна писмена защита.

Прокурорът от Апелативна прокуратура- Пловдив предлага делото да се върне за ново разглеждане предвид на указанията в отменителното решение на ВКС, за да се предприемат процесуални действия за изменение на обвинителната теза по реда на чл.287 от НПК.

Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид констатациите в отменителното решение на ВКС, приема за установено следното:

Делото се гледа за втори път във въззивната инстанция, след като с решение № 288/23.06.2026г., постановено по н.д. № 455/2026г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. е отменено решение № 56/26.03.2026 г. на Апелативен съд — Пловдив, постановено по ВНОХД № 312/2024 г. по описа на същия съд в частта, в която е потвърдена присъда № 260013 от 13.04.2022 г. на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 895/2020 г. относно осъждането на подсъдимия М. А. И. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, касаещо данъчните периоди м. декември 2012 г. и м. февруари 2013 г., за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание една година 4 лишаване от свобода, отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила; в частта, в която подсъдимият М. А. И. е осъден да заплати в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите, обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 13.01.2013 г.

13.03.2013 г. в размер на 52 100.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.03.2013 г. до окончателното й изплащане и в частта, в която подсъдимият М. А. И. е осъден да заплати по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на Апелативен съд- Пловдив, сумата от 1084.00 лв., представляваща държавната такса върху уважения размер на гражданския иск, и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е осъден да заплати на ТД на НАП - Пловдив сумата от 4 818.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В оправдателната й част присъдата на окръжната инстанция е влязла в сила.