Решение № 55 от 13.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20225300502595 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Обжалвано е решение № 260363 от 15.06.2021г., постановено по гр. д. № 7297/2018г. по описа на РС Пловдив, VI гр. с., с което намалява, на основание чл. 30 от ЗН, размера на дарението, извършено от наследодателя А. В. А., ЕГН **********, поч. на 27.05.2013г., в полза на М. А. И., ЕГН **********, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, том 33, нот. дело № 10455/1991г. на нотариус при Районен съд Пловдив, с ¼ ид. ч. от дарената ½ ид. ч., или общо с 1/8 ид. ч. от имота, обект на договора за дарение, като възстановява запазената част на В. А. И., ЕГН **********, от наследството на А. В. А., ЕГН **********, поч. на 27.05.2013г., в размер на ¼ ид. ч. от наследството.С решението се осъжда М. А. И., ЕГН ********** да заплати на В. А. И., ЕГН **********, сумата от 830 лева – разноски за един адвокат и сумата от общо 813 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени в първоинстанционното производство.

Жалбоподателката М. А. И. /ответница в първоинстанционното производство/ чрез пълномощника си адв. М. Х. твърди, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано.Оспорва заключението на районния съд, че в случая не следва да се образува наследствена маса, поради липса на друго имущество 1 на наследодателя, а от там неправилни били и изчисленията за накърняване запазената част на ищцата.Моли за отмяна на обжалваното решение, вместо което се иска да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.Претендира разноски.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК на ответника по въззивната жалба се изразява становище за неоснователност на същата.Моли се решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба доводи, взе предвид следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване акт на съда.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН – за намаляване на дарение и възстановяване на запазена част от наследство.

Настоящата въззивна инстанция след преценка на приложените по делото и относими към предмета му доказателства, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено, че страните са наследници по закон на А. В. А., техен баща, починал на ***г. съгласно акт за смърт № 04*/28.05.2013г. на Община Пловдив.Видно е от приложеното удостоверение за наследници изх. № ГР-И2056/12.04.2017г., че наследодателят е оставил и преживяла съпруга – С. А. А..

Между страните не е спорно и от представения като писмено доказателство по делото заверен препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, том 33, дело 10455/20.12.1991г., е видно, че наследодателят А. В. А. и съпругата му С. А. А., са дарили на дъщеря си М. А. И., следния свой собствен недвижим имот, представляващ имуществена общност, а именно: 1/6 ид. част от дворно място, намиращо се в гр.

Пловдив, ул. „***, цялото от 478 кв. м., съставляващо парцел I-ви, им. пл. № 362 по плана на гр. П., кв. „***“, при граници: от две страни улици, И. Н. К., Б. П. и К.Я., заедно със целия втори етаж от жилищната сграда, състоящ се от входно антре, три стаи, хол, всекидневна с готварна, баня и клозет, три тераси и стълба, със застроена площ от 120 кв. м., при граници на етажа: отгоре - етаж III-ти на сградата на Й. Г. К., отдолу - етаж I-ви, собственост на Г. К., В. Й. К. и А.В. А., заедно с изба № 2-втори от сутерена в северозападната част на сградата, при граници: калкан, Г. К., В. Й. К., И. К., И. Ф. и отгоре стая и хол на В. Й. К., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата съгл. чл. 38 от ЗС.Дарителите А. В. А. и С. А. А. са си запазили правото да ползват, заедно и поотделно югозападната стая, със съответните сервизни помещения на етажа, безвъзмездно до края на живота си.Надарената М. А. И. е 2 заявила, че приема с благодарност направеното й дарение от нейните родители на описания недвижим имот.

Не е спорно също по делото и от приложените писмени доказателства – нот. акт за продажба на недвижим имот № 57, том II, рег. № 255/2009г., нот. акт за продажба на недвижим имот № 56, т. II, рег. № 1927, дело № 254/2009г., е видно, че наследодателят приживе се е разпоредил възмездно с притежаваните от него земеделски и горски имоти в полза на ответницата М. А. И. и сина й А. Р. И..

С отговора на ответника в първоинстанционното производство по чл. 131 от ГПК е направено възражение, че с извършеното дарение не се накърнява запазената част на ищцата от наследството, тъй като същата била получила от наследодателя дарение на парична сума в размер на 30500 лв. на 30.03.1994г., непосредствено след извършената от него продажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт № 153, том 17, дело 4895/1994г. на Нотариус при ПРС.Цялата получена сума от продажбата била дарена на ищцата.Извън това й дарявал неколкократно парични суми в общ размер на 5000 лева.Оспорено е твърдението на ищцата, че наследодателят не е притежавал друго имущество, освен посоченото в исковата молба.

За изясняване на спорните обстоятелства, въведени от ответника, за дарение на парични суми от наследодателя на ищцата, в първоинстанционното производство са разпитани свидетели.

Св. И. Т. е депозирала показания, че при подписването на нот. акт № 153/1994г., е платила в брой пред нотариус по равно на двамата продавачи – на Н. и на А..Последният имал уговорка с дъщеря си В. да й даде половината от парите – 30500 лева, които ще получи от продажбата, защото бил прехвърлил някакъв имот на другата си дъщеря.Затова В. ги чакала в коридора, когато отишли при нотариуса.Документите за прехвърлянето били подготвени предварително от адв. В..След подписването на нотариалния акт св. Т. платила на купувачите в брой пред нотариуса, като излизайки А. държал парите в ръцете.В коридора ги дал на В. пред нея, съпруга й и сестрата на А. – Н. К..

Свидетелят Р. И. е съпруг на ответницата.Същият твърди, че е присъствал на семейни събирания, когато родителите на В. и М. са им предоставяли безвъзмездно парични средства.Първият път дали на В. безвъзмездно 5000 лева, а после много пъти й давали по-малки суми, тъй като тя искала пари, а майка им С. А. й давала със съгласие на съпруга си.Другият път бил когато прехвърлили апартамента на М. И.

1987-88г.По това време св. И. работел в една сладкарница, която държали баба му и дядо му.Една сутрин дошла В. и искала пари, а те й дали 5000 лв.Трябвали й за някаква екскурзия, която била организирала, но не се осъществила и трябвало да върне парите.Св. И. искал да се напише документ за тези пари, че й се дават, защото той работел в сладкарницата, но не получавал възнаграждение и затова се 3 ядосал.Впоследствие това писмо изчезнало.Нямало уговорка за връщане, парите й били дадени безвъзмездно.Той бил причина родителите на съпругата му да решат да прехвърлят апартамента на нея, тъй като постоянно се давали пари на В..През 1991г. с М. се върнали от Италия, а родителите й казали, че имат нужда от 14 000 лева, които той имал и им дал.Направили договор за дарение, но той искал да се напише писмо, че съпругата му в действителност е дала пари и си е купила апартамента, за да няма проблеми в бъдеще.Писмото го написала майката на М. и го подписала в присъствието на четиримата.Той предварително се бил консултирал с адвокат и подготвил чернова.

Свидетелката М.на В. се познавала с ищцата от детска възраст.От нея знаела, че преди повече от 25 години баща й продал първия етаж от жилищната сграда, където живеели и бил обещал, че с парите от продажбата ще й помогне финансово, тъй като била материално затруднена.Пари от продажбата обаче не получила, тъй като вечерта преди сделката се скарали сериозно с баща й, а на сутринта тя я извикала, защото се чувствала зле.Заварила я много разстроена и я водила в болница, за да й бият успокоителни.След като се успокоила й разказала, че сделката се е състояла, но баща й отказал да й даде пари.Не й е споделяла за други случаи, в които родителите й да са й давали пари.Свидетелката не знае за случай, в който В. да е организирала екскурзия.Семейството на В. имали кола, но свидетелката не си спомня кога и с какви пари е купувана.

Свидетелката К. Г. също познавала ищцата от детска възраст, били съученички и приятелки, в добри отношения и до днес.Спомня си, че преди 24-25 години бащата на В. продал първия етаж от къщата, в която живеели, а на М. подарил жилището на втория етаж.На В. бил обещал, че ще й даде пари от продажбата на първия етаж.Вечерта преди сделката й се обадил и й казал, че не може да й даде парите, защото с майка й също имали нужда от средства.Двамата се скарали и В. била много разстроена, защото имала голяма нужда от пари в този момент.На сутринта й се обадила да отиде при нея, защото й било лошо, но тя не успяла.Обадила се на другата им приятелка М.на, която отишла, водила я до спешен кабинет и после стояла дълго при нея, докато се почувства по-добре.Родителите на В. ги познавала.Имала спомен, че са работили в една сладкарница на заплата.Били скромни хора, без големи финансови възможности и според св. Г. не са помагали финансово на В..

В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице И. Г., съгласно което стойността на 1/3 ид. част от дворното място с идентификатор ****, отразено с площ от 234 кв. м., ведно с целия втори етаж от жилищна сграда с идентификатор *****, състоящ се от: входно антре, три стаи, всекидневна с готварна, баня, тоалетна и три тераси със застроена площ от 120 кв. м., ведно с изба № 2 в сутерена в северозападната част на сградата, ведно със съответните идеални части от общите 4 части на сградата , е 85 380 лева към м. 05.2013г., съответно 112 260 лв. към м.

09.2019г..

По делото е приета и повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Р. съгласно което към датата на откриване на наследството – 27.05.2013г., пазарната оценка на имота, предмет на дарението, е 108 400 лева, а с след отчитане на запазеното право на ползване на 1/2 ид. част е 103 454 лева.Към настоящия момент пазарната цена на имота е 143 900 лева, а с отчетеното право на ползване на ½ ид. част е 137 334 лева.

Районният съд съобразявайки разпоредбите на чл. 28, ал.1 и чл. 29, ал. 3 от ЗН е приел, че в разглежданата хипотеза разполагаемата част от наследството на А.В.А. е ¼ ид. ч., тъй като същият е оставил две деца и преживяла съпруга, а общата запазена част е равна на ¾ ид. ч., които се поделят поравно между тримата наследници.Запазената част на всеки от тях е равна на ¼ ид. ч. от наследството, т. е. в този размер е и запазената част на ищцата.

Районният съд след анализ на събраните доказателства в производството е приел също, че наследодателят на страните към момента на смъртта си, не е притежавал друго имущество, освен съответната идеална част от дарения недвижим имот, поради което не се налага образуване на наследствена маса, а намалението следва да бъде постановено като дробна част.Приел е, предявеният иск е основателен и запазената част на ищцата в размер на 1/4 ид. ч. от наследството на А. А. следва да бъде възстановена чрез намаляване на извършеното дарение от наследодателя в полза на ответницата с 1/4 ид. ч. от дарената 1/2 ид. ч., или общо 1/8 ид. ч. от имота, предмет на договора за дарение.

Настоящият състав на съда намира направените изводи от районния съд за правилни и законосъобразни.В съответствие с разпоредбата на чл. 29 от ЗН съдът е определил размера на запазената и разполагаемата част от наследството и съобразно правата на наследодателя в съсобствеността на подарения имот.Правилно е прието също, че към момента на смъртта си наследодателят не е притежавал друго имущество, поради което не следва да се формира наследствена маса, а намалението следва да бъде постановено като дробна част от дарения имот.Съгласно чл. 31 от ЗН наследството се възстановява такова, каквото е било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездните разпореждания.В тази насока данните по делото са, че наследодателят се е разпоредил приживе с останалото си имущество възмездно и към релевантния момент не е оставил задължения, няма данни и за предявена и уважена претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН.По отношение на възражението на ответницата за дарена сума от наследодателя на ищцата в размер на 30050 лева през 1994г. и настоящият състав след анализ на събраните по делото доказателства намира, че не е проведено пълно и главно доказване от ответната страна, която носи 5 доказателствената тежест.Показанията на св. Т. относно това обстоятелство са изолирани и се разколебават от показанията на свидетелките М.на В. и К. Г., които също имат преки впечатления от поведението и състоянието на ищцата в деня на изповядване на сделката.Поради това само въз основа на показанията на св. Т., която още при подписването на нотариалния акт за сделката е заявила, че е заплатила продажната цена, не може да се приеме за безспорно доказано даряването на сумата от продажбата на ищцата.Показанията на св. И. досежно възражението за дарена сума на ищцата в общ размер от 5000 лева, също не следва да бъдат кредитирани, тъй като са изолирани, не дават достатъчно конкретна информация за момента на дарението, не кореспондират с твърденията на самата ответница в писмения й отговор по чл. 131 от ГПК относно броя и размера на даренията, а освен това е налице и вероятна заинтересованост на свидетеля с оглед на обстоятелството, че е съпруг на ответницата.Поради това не може да се направи несъмнен извод, че наследодателят приживе е дарил посочените суми в полза на ищцата.