Решение № 2396 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2396 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100511847 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.08.2022 год., постановено по гр.дело №71431/2021 год. по описа на СРС, ГО, 41 с-в, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2 241.50 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 14.01.2021 год. в гр.Пловдив, по застрахователна преписка по щета по застраховка „Каско“ на МПС №0300-21-777-500366, за автобус „Исузу Класик“ с рег.№*******, с включени разноски за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2021 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 853.95 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че изводите на първоинстанционния съд относно механизма на настъпване на процесното ПТП били необосновани и неправилни. При настъпилата пътна обстановка, в която автомобил с рег.

№******* бил останал на натоварено кръстовище в гр.Пловдив поради независещи от него обстоятелства и след като бил предотвратил ПТП, същият следвало по най-бързия начин да напусне кръстовището безопасно с цел да не създава опасност за движението. Водачът Н. Г., която била запалила отново управляваното от нея МПС, се била насочила към продължението на ул.“Васил Априлов“, за да напусне кръстовището. Водачът на автобуса, 1 който бил първото превозно средство в колоната, придвижваща се по бул.“Пещерско шосе“, имал възможност да констатира възникналата опасност на платното за движение от внезапно спрелия на кръстовището автомобил. Автобусът бил ударен в предната си част, т.е. въпросното МПС било току-що навлязло в кръстовището. Установено било, че автобусът се намирал в най-дясната лента на пътното платно, като преди това водачът Г. била преминала покрай останалите участници в пътните ленти на бул.“Пещерско шосе“, като единствено следвало да бъде пропуснат от водача М., за да напусне кръстовището и да продължи по ул.“Васил Априлов“. Според чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите трябвало при избиране на скоростта да се съобразяват с интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретната ситуация водачът на автобуса следвало да констатира наличието на опасност на пътното платно, породена от наличието на автомобил, изгаснал заради предотвратяване на ПТП и да констатира необходимостта опасността да бъде преустановена възможно найбързо, като пропусне водача Г. да напусне натоварения пътен участък, с което създава опасност за много повече участници в движението. Според чл. 50а ЗДвП, забранено било навлизането в кръстовище дори и при разрешен сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището щяло да принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Напречното движение на бул.“Пернишко шосе“ се явявало движението по ул.“Васил Априлов, по която се придвижвал водачът Г.. Водачът М. бил нарушил посоченото правило за движение. Осъщественото от СРС тълкуване щяло да е коректно ако водачът на застрахования при ответника водач бил навлязъл на червен светофар на пътното платно и бил отнел предимството на движещото се МПС с разрешителна светофарна уредба. В частност обаче водачът Г. била вече навлязла в кръстовището, а и правото на преминаване на разрешен сигнал на светофара не било абсолютно, като били налице изключения, които били приложими в настоящия случай. При условията на евентуалност счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата ЗАД „А.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото било доказано осъществяването на фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В частност водачът на лек автомобил „Опел Корса“ бил допуснал нарушение на правилата на чл. 31, ал. 7 ППЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като бил предприел маневра потегляне без да се увери, че няма да застраши движението, респ. няма да предизвика ПТП. Водачът на автобуса не бил допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 50 ЗДвП, тъй като нямало как да предвиди, че другият водач ще предприеме необезопасена маневра потегляне от спряло състояние в средата на кръстовище, още повече, че иницииращият удар бил предизвикан именно от водача на лекия автомобил, който при потегляне бил ударил преминаващия покрай него автобус. В случай че водачът на лекия автомобил не бил предприел маневра потегляне, то автобусът щял да премине безпроблемно през кръстовището. Същевременно водачът на автобуса бил преминал през кръстовището 2 при разреше за него зелен сигнал на светофарната уредба, т.е. поведението му било правомерно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Установено е по делото, а и не се спори, че на 27.10.2020 год. между ищеца и „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив е бил сключен валиден договор за имуществено застраховане „Пълно Каско – Валутна клауза“, с обект автобус „Исузу Класик“ с рег.

№******* и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 16.12.2020 год. до 24.00 ч. на 15.12.2021 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия в размер на 1 762.53 лв. /която не се спори, че е била заплатена/.

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 14.01.2021 год., около 14.00ч., е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр.Пловдив, на кръстовището между бул.“Пещерско шосе“ и ул.“Васил Априлов“, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от Д. Х. М. и лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№*******, управляван от Н. К.

Г., за което на 09.04.2021 год. застрахователят /ищецът/ е изплатил на сервиз „П.А. БГ“ ЕООД /извършил ремонта на процесния автомобил/ застрахователно обезщетение в размер на 2 226.50 лв. /без ДДС/ – фактът на осъщественото от ищеца заплащане на 3 застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните, както и че за определянето на застрахователното обезщетение същият е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” от 16.10.2020 год. между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№*******, който покрива и отговорността на водача Н.

К. Г..

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с механизма на настъпването на процесното ПТП, в т.ч. чия е вината за неговото настъпване, респ. наличието на съпричиняване /което своевременно релевирано от ответника възражение се поддържа и във въззивното производство/.

Настоящият съдебен състав приема, че събраните писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, гласните доказателства чрез разпита на свидетелката Н. К. Г., чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни и житейски логични и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, които при преценката им по реда на чл.

202 ГПК следва да бъдат кредитирани, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите. Процесното произшествие е настъпило на кръстовище, регулирано с пътен светофар, при движението на автобус „Исузу Класик“ по ул.“Пещерско шосе“, след навлизането му в кръстовището – в хода на зелен за него сигнал на светофарната уредба и започналия движението си по ул.“Васил Априлов“ лек автомобил „Опел корса“, който преди това е бил спрял в кръстовището, със загасен двигател поради неправилно боравене с уредите за управление – в хода на червен за него сигнал на светофарната уредба.

При това положение и предвид установеното по делото обстоятелство, че зоната на удара е в предната лява част на автобуса – пред предно ляво колело и в предната част на лекия автомобил, то следва да се приеме, че действията на водача на лек автомобил „Опел Корса“ – Н. К. Г., съставляват граждански деликт. Тя е извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани с осъществяването на маневри и преминаване през кръстовище – чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 50а ЗДвП, доколкото не е освободила по най-бързия начин кръстовището, а същевременно, започвайки движението на управляваното от нея превозно средство, е възпрепятствала напречното движение. Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили уврежданията на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд 4 приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 год. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.