Решение № 1521 от 22.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. В., 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100502248 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ОС-В. е образувано по въззивна жалба, депозирана от Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу Решение № 2959/21.08.2023 г. по гр. д. № 413/2023 г. по описа на ВРС, VІІІ-ми с-в, с което е издадена заповед по ЗЗДН, като е задължен Л. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето Д. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: ******, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, задължен е същият съвместно с Р. С. Т. и детето Д. да посещава и ползва присъствено социална услуга, предоставяна от ЦОП към Фондация „******“, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЗДН и е осъден Т. да заплати по сметка на Районен съд – В. глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

В жалбата се излага, че решението е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че действията на ЧСИ, извършвани в резултат на действия на майката, не са в интерес на детето, травмират последното и представляват акт на насилие. Сочи, че не е насилвал детето, а само то е посочило, че не желае да тръгне с майка си. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което молбата да бъде отхвърлена.

В срока за отговор е депозиран такъв от Д. Л. Т., действащ чрез неговата майка и законен представител Р. С. Т., с който жалбата се оспорва. Сочи, че решението е постановено въз основа на всички ангажирани доказателства. Моли същото да бъде потвърдено.

ДСП-В., редовно призована, представлява се от гл. юриск. Е. Т.. Счита, че решението на ВРС е правилно и е начин да се охрани интереса на детето.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

1

Варненският районен съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие от Р.

С. Т., като майка и законен представител на Д. Л. Т., срещу Л. Д.

Т..

В молбата се твърди, че молителката и ответникът са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение от 19.10.2017 г., постановено по гр. д. № 5295 по описа за 2017 г. на РС-В.. Посочва се, че от брака си страните имат едно дете - Д. Л. Т., роден на ****** г.

Излага се, че до 02.12.2015 г. родителите и детето са живели заедно в Англия, а от 2017 г. детето, заедно със своята майка, живее в Република България.

В молбата се посочва, че с решението, с което е прекратен брака на Р. и Л. е предоставено упражняването на родителските права на майката; постановено е местоживеенето на детето при майката и е определен режим на личен контакт между детето и бащата.

На 02.07.2022 г. в 09:00 ч. в изпълнение на режима на лични отношения, бащата е приел от бабата по майчина линия детето. Последното е следвало да бъде върнато на 02.08.2022 г. в 09:00 часа. На тази дата детето не е било върнато от ответника /сега въззивник/. В молбата се твърди, че детето е жертва на системно домашно насилие от страна на своя баща и е задържано на адрес ******. Поддържа се, че Д. системно е отчуждаван от своята майка и неговите приятели, като баща му забранявал да контактува с тях.

Молителката e сезирала ВРС с молба за защита от домашно насилие, осъществено от бащата спрямо детето на 30.08.2022 г., но поради очакването й ответникът доброволно да предаде детето, подала молба за прекратяване на делото.

Посочва се, че на 15.12.2022 г. около 11:30 часа по повод насрочено от ЧСИ С. С. с район на действие РС-Добрич по изп. дело № 269 по описа за 2022 г. принудително предаване на детето Д. Л. Т. на майката Р. С. Т. в ****** присъствали следните лица: ЧСИ С. С.; И. Г. - гл.социален работник ОЗД-Г. Т.; В. Р. гл.специалист в РДСП-Добрич; П. Г.а лекар; К. К. - Началник РУ-Т.; Г. Ч. - инспектор Детска педагогическа стая - РУ - Т.; Т. Т. полицейски инсп. РУ - Т.; А. А. - полицейски инсп. РУ -Т.; Т. Г. - Мл.п.и. РУ-Т.; И. М. полицейски инсп. РУ - Т.; майката Р. С.; адвокат Т. П.; С. Я. С. - баща на Р. С. и дядо на детето Д. Т.; Л. Д. Т.; Д. Т. и Й. Л. - родители на Л. Д. Т.; Т. Д. Т. - брат на Л. Д. Т.; Т.а Колева - партньорка на Л. Д. Т. и детето Д. Л. Т.. Били направени поредица опити от страна на ЧСИ С. детето Д. да бъде предадено от бащата Л. Т. на майката Р. Т.. Напрежението ескалирало, а детето било заключено в къщата заедно със своя баща Л. Т. и входната врата била барикадирана с крачна шевна машина. Чуло се бащата да казва: „Обявявам гладна стачка на семейството и след това самоубийство!“. Чували детето Д. Т. да вика: „Тръгвай си! Не искам да живея при теб!“, като звучало ужасено, изплашено и в състояние на паника.

Почти веднага след това бабата и дядото на детето Д. по бащина линия, които били навън на двора, също започнали да крещят: „Излизайте село! Помагайте! Няма да си дам детето! Ще умрем, но детето няма да го дадем!“. Тогава Д. Т. – дядото на детето, взел една пластмасова туба и казал: „Й., дай една запалка!“. Бабата на детето дала на съпруга си една запалка и започнала да крещи: „Вижте го този човек, ще се запалва“. Молителката и присъстващите чули детето Д. да казва да се „махат“ със съдебния изпълнител. През това време детето плачело силно и гласът му бил прегракнал. Скоро след това баща му Л. Т. излязъл на двора пред вратата и малко след това майката била допусната до детето. Очите му били зачервени, било седнало свито на кълбо на едно от леглата в стая в къщата, било неспокойно.

Молителката излага, че вярва, че ответникът е способен на всичко, което казва и се заканва, че ще им причини и поради тази причина решила, че вече не трябва да търпи и да се надява, че ще преустанови това поведение.

С оглед изложеното молителката сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по отношение на детето по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, както и с искане за издаване на заповед за незабавна защита. Към молбата е приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

2

В съдебно заседание, проведено на 24.02.2023 г., ответникът Л. Д. Т. заявява пред съда, че на 15.12.2022 г. съдебен изпълнител, заедно с майката е дошъл за четвърти път, като както при всяко посещение, ответникът е допуснал служителите на Отдел „Закрила на детето“ да се опитат да убедят детето да се върне при майката. Преди това е водил и детето в ЦОП, за да го убедят, но Д. всеки път бил категоричен и твърдял, че майка му го тормози.

Според ответника на процесната дата съдебният изпълнител е предприел незаконни действия, които не са в интерес на детето и не защитават психиката му. Детето плачело и викало, че не иска да тръгва, но въпреки всичко майката и съдебният изпълнител разбили вратата, влезли вътре и гонели детето в стаята докато не се намесила полицията да ги спре.

Сочи, че детето навсякъде заявявало, че обича майка си, иска да я вижда, но не иска да живее с нея, защото не се чувства щастлив там и постоянно изпитвал чувство за вина.

Твърди, че насърчавал контактите на детето с майката, но тя отказвала и не се явявала в ЦОП – гр. С.. Социалните работници поискали от него да записва телефонните разговори между майката и детето и според тях тя осъществявала психически тормоз над детето, тъй като не го оставяла да се доизкаже, не го изслушвала и други подобни. Когато взел детето на 02.07.2022 г., още в колата му казало, че повече там няма да се връща, а ответникът си помислил, че нещо са се скарали, но Д. продължавал да държи на своето и в края на периода, когато го попитал относно връщането, той заявил „Ако ме върнеш, аз ще избягам“.

Тогава бащата се обърнал към Отдел „Закрила на детето“, опитал се да разговаря с майката, но на 02.08.2022 г. брат й го заплашил с убийство и че ще го пребие и отказали да разговарят с него. Майката отказвала да разговаря с бащата и като му чуела гласа, затваряла телефона. Завел детето на психолог и неговото заключение било, че не бива да се връща насила на майката. Посочва като най-голям проблем забраната от страна на майката Д. да посещава училище и в момента той е без образование. Тя забранила на директора на училището му да даде документите и подала жалба до директора на училището, което детето посещавало „полулегално“. От 15.02.2023 г. детето е извън учебната система и емоционалното му състояние било разклатено. Опитвал се да разговаря с майката за състоянието на детето, за да се разберат, да погледне документите, да разговаря с лекарите и социалните работници от Отдел „Закрила на детето“ и ЦОП само за да разбере, че детето трябва да е в центъра и то е най-важното. Излага, че за него няма значение къде ще живее детето само да е щастливо, не желае да упражнява родителските права и не иска да воюва с майката. В момента живеел в село на 100 км от гр. В. и осъзнавал, че в седми клас за детето е по-добре да учи в по-голям град. За него като родител било по-добре детето да живее при майка си и така щял да се чувства по-спокоен. Счита, че детето и майката следва да си подобрят взаимоотношенията и той насърчава детето да говори с нея по телефона, поканил и майката с адвоката й на предното дело, за да видят детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и се установява от приложеното удостоверение за раждане на Д. Л. Т., роден на ****** г., че негови родители са страните Р. С. Т. и Л. Д. Т..

С влязло в законна сила Решение № 4204/19.10.2017 г., постановено по гр. д. № 5295/2017 г. по описа на Районен съд – В., е прекратен гражданският брак на страните с развод, упражняването на родителските права спрямо детето Д. е предоставено на майката Р.

С. Т. и местоживеенето на детето е определено при нея, като с Решение № 313/27.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1152/2019 г. по описа на Окръжен съд – В. е определен и режимът на лични отношения между бащата и детето, както и бащата е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300 лв.

От представения по делото Протокол за предаване на детето от 15.12.2022 г., издаден от ЧСИ С. С., се установява, че на посочената дата в 10:10 ч. в с. К., общ. Т. въз основа на издаден изпълнителен лист от 12.11.2020 г. по гр. д. № 5295/2017 г. по описа на Районен съд – В., съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение за предаване на детето от бащата на майката в присъствието на социални работници, полицейски служители, 3 майката и адвоката й.

Видно от протокола се установява, че ответникът не е допускал съдебният изпълнител в двора на къщата, а дядото на детето е възпрепятствал цялото изпълнение докато се изчакват полицейските органи. Едва в 10:55 ч. съдебният изпълнител и останалите присъстващи са влезли в двора, но входната врата на къщата е била заключена и затисната с крачна шевна машина, а бащата стоял зад вратата и не давал достъп. Заявил, че детето е заключило вратата и че то трябва да отвори. Последвали многократни опити за взимане на детето, като било оказано съдействие от полицията, а бащата пожелал разговор със социалните работници, посолството на Англия и адвоката си. Впоследствие вратата била притискана и от приятелката на бащата Т.а Колева. Заявено било желание от бащата да говори с медии и Окръжна прокуратура – гр. Добрич, както и заплаха от страна на дядото на детето, че ще се самозапали. Едва в 11:47 ч. съдебният изпълнител, след като избутал шевната машина, с която била затисната вратата, заедно с майката успял да влезе при детето. Тя се опитала да прегърне детето, но то започнало силно да вика, че не желае да бъде при нея и отишло при баща си. В 12:10 ч. майката и служители на Отдел „Закрила на детето“ и Детска педагогическа стая провели разговор с детето. Съдебният изпълнител разпоредил да бъде извикан лекар за оказване на съдействие и преценка на състоянието на детето за неговото извеждане, което не се осъществило. След проведен разговор поотделно с майката, социалните работници и полицейските служители, ЧСИ С. С. прекратил изпълнителните действия за отнемане от бащата и предаване на детето на майката.

Разпечатката съдържа 39 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e471d35-aebe-4f23-8a61-39d825609b7b