Протокол № 90 от 25.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 90 гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500814 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподател „ИНВЕСТБУЛ АКГ“ ЕООД се явява процесуалния му представител адвокат Ф.И. Ф., редовно упълномощен от преди.

Ответникът Г. СП. К. редовно призован, не се явява. Явява се процесуалният му представител адв. В.К., редовно упълномощен от преди.

Адв. Ф. – Да се даде ход на делото.

Адв. К. – Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение №260079 от 02.03.2021г., постановено по гр.д.№1392/2020г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от „ИНВЕСТБУЛ АКГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя *** срещу Г. СП. К., с ЕГН ********** от гр.***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено, че „ИНВЕСТБУЛ АКГ“ ЕООД, с ЕИК *** е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно издадена схема №15-715801/07.08.2019г по КККР на гр.Пазарджик, 1 одобрени със заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АКГГ с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.“Мильо войвода“ №9, който имот се намира в сграда №2, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад с площ от 52.07кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: ***. и за осъждане на Г. СП.

К. с ЕГН ********** да му предаде владението върху този имот.

Осъден е „ИНВЕСТБУЛ АКГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя ***, да заплати на Г.

СП. К., с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 800лв. разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба „Инвестбул АКГ“ ЕООД, чрез пълномощниците му адв.Ф. и адв.В..

Твърди се в същата, че решението е порочно, поради допуснати процесуални нарушения /необсъждане или неправилно интерпретиране на основни доказателства по делото/, довело до необосновани фактически и правни изводи и до погрешно /неправилно/ приложение на материалния закон.

Визира се, че констатацията на първоинстанционният съд, че процесната сграда /постройка/ не е била трайно прикрепена към земята, както изисква чл.110 от ЗС е необоснована, с оглед на установеното от техническата експертиза, че отвесните 4 бр.метални греди са закрепени с анкерни болтове към железобетонни фундаменти изляти под нивото на прилежащия терен., т.е.- сградата е трайно прикрепена към земята и затова е недвижима вещ по критерия на чл.110, ал.1 от ЗС.

Сочи се, че процесната сграда не представлява „преместваем обект“, като в тази връзка се цитира параграф 5, т.80 от ДР на ЗУТ.

Приема се, че в случая, предметът на иска е „надземна сграда, постройка“ и затова съгласно т.38 от параграф 5 от ДР на ЗУТ е строеж и затова не е преместваем обект, както е прието в обжалваното решение.

Поставя се като съществен въпрос, който наистина има значение по делото е дали процесния обект представлява СОС /самостоятелен обект на собственост/, респ., дали сделката с Нотариален акт №165/30.08.2019г. е направила ищеца- жалбоподател, собственик.

2

В тази насока се сочи, че още с построяването й- сградата е имала функционално предназначение- „складова дейност и за такава цел е била ползвана преди приватизацията на „Ресурс- Комерс“ ООД. Същото предназначение, сградата е изпълнявала и след приватизацията на посоченото държавно предприятие- през 1992г.

Визира се, че спорната част от склада- от 52,007кв.м., която е реална част от сграда, с първоначална площ- 500кв.м., с изменението на ПУП през 2013г., когато УПИ ІV- в кв.4 с обща площ от 24937кв.м., собственост на „Ресурс- Комерс“ ООД е била разделен на 46 броя УПИ е попаднала в съседния поземлен имот с идентификатор ***- от който имот, ответникът К. е притежавал по сделка за покупко- продажба с Нотариален акт №65/14.10.2016г.- 192/499кв.м. ид.ч., заедно с други два склада, тази част е получила самостоятелен идентификатор- ***.

На база изложеното се приема, че необоснован се явява изводът на съда, че ищецът не е бил придобил собствеността върху предмета на иска със сделката за покупко- продажба от 2019г., тъй като към момента на тази сделка, обектът е бил вече друг- новопостроен върху терен, който е съсобствен между ответника и трето лице. Това се обосновава, че по делото не е спорно, а е установено от заключението на вещото лице, че при преустройството на склада предхождащо сделката от 2019г., ответникът е използвал изцяло- без никакви промени металната конструкция от склада, отпреди преустройството включително- бетоновите фундаменти на вертикалните метални греди на тази конструкция.

Сочи се, че за извършеното, ответникът би имал право на иск за обезщетение на вложените средства, на основание чл.59 от ЗЗД.

Искането е, обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция.

Моли са за присъждане на разноските за двете инстанции, съобразно списък за тях.

В постъпило изложение към въззивна жалба подадено от адв.Ф., в качеството му на пълномощник на „Инвестбул АКГ“ ЕООД са визирани допълнително подробни съображения в насока неправилността на изводите на първоинстанционния съд.

Приема се, че по делото не са представени каквито и да е било 3 доказателства, досежно владението на имота от страна на Г.К., на каквото и да е основание.

Искането е да се постанови решение, с което се отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и се приеме за установено, че собственик на процесната вещ, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“ №9, със застроена площ от 52,07кв.м.., с предназначение на самостоятелния обект- за склад е ищцовото дружество „Инвестбул АКГ“ ЕООД и се осъди Г. СП. К. да предаде владението му.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Г. СП.

К.. В него се приема, че подадената жалба и изложение към нея представляват една жалба, която се оспорва.

Изразява се несъгласие с тезата на въззивника, че процесната сграда има характеристика на недвижим имот по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС.

Приема се, че тази теза не може да се сподели, защото нито в сделката извършена с цитирания нотариален акт, нито в самата искова молба, с която е заявен иска по чл.108 от ЗС не е индивидуализиран подобен недвижим имотметален навес на 4 колони свързан с анкерни болтове към циментови фундаменти или казано на юридически език- като реална част от самостоятелна сграда /метален навес/ с площ от 422кв.м., първоначално отразена с идентификатор *** по КККР от 2008г.

Визира се, че ищецът всъщност твърди, че е станал собственик по силата на покупко- продажба на самостоятелен обект в сграда идентификатор ***, находящ с в сграда №2 по КККР на гр.Пазарджик с площ от 52кв.м. при съседен самостоятелен обект на същия етаж- сграда №2 с идентификатор *** и предназначение за склад. Следователно се приема, че ищецът претендира право на собственост върху нов обект възникнал чрез преустройство на заварената сграда, което е дало повод същата да се заличи като обект на кадастъра и на нейно място а се заснеме сграда с идентификатор *** с площ от 422кв.м., включваща два отделни самостоятелни обекта- процесния склад №2, с площ от 52,07кв.м. и съседния склад №1 с площ от 370,01кв.м., долепени чрез обща преградна стена.

4

Твърди се, че ищецът не е изменял иска си, даже изрично е заявил в о.с.з. проведено на 26.04.2021г., че не претендира част от метален навес, а на самостоятелен обект /склад/, както е отразен в документа за собственост и кадастралната карта.

При това положение се приема, че обосновано и правилно, районният съд е приел, че в обективната действителност процесния имот представлява движима вещ.

Сочи се, че правилно е прието и че и да би представлявал недвижима вещ по смисъла на чл.110 от ЗС, процесният имот не съществува като самостоятелен обект. При това положение, сделката с продавача „РесурсКомерс“ ООД не е предизвикала вещноправен ефект.

В допълнение към приетите мотиви на районният съд се излагат съображения в насока, че процесния обект, представлява само фактически преустроена реална част от съществуваща сграда или по- скоро реална част от съществуващо метално съоръжение заснето като сграда.

Твърди се, че процесния обект теоретично е могъл да възникне като самостоятелен обект по актуалните му кадастрални данни след изменението на КК от 2016г., ако за изграждането му е издадено разрешение за строеж, въз основа на одобрен инвестиционен проект за преустройство /архитектурна, конструктивна, технологична, електро, ВиК, отопление, пожарна безопасност/.

В този смисъл се приема, че правната логика сочи, че отделянето на нов самостоятелен обект в резултата на извършено преустройство на съществуващ обект, подлежи на отразяване в кадастралната карта, само ако е било разрешено от компетентните органи и при спазване на действащите технически норми.

Твърди се, че в разглеждания случай, преустройството е извършено без одобрен проект и разрешение за строеж. То представлява само една „имитация“ на самостоятелен обект поради липса на носеща основа върху която да стъпят стените, липса на същински стени, липса на четири самостоятелни стени, липса на самостоятелно захранване с електричество и вода. Такъв обект не може да се заснема в кадастъра като самостоятелен. Ето защо се приема, че процесния обект не представлява самостоятелен обект на собственост и не е могъл да бъде придобит от ищеца.

5

Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция, вкл. и при прекратяване на делото.

С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Адв. Ф. – Поддържам въззивната жалба и изложението към нея.

Оспорвам подадения отговор. Нямам доказателствени искания.

Адв. К. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. Ф.: - Ув. окр. съдии, представям списък на разноски. В отговора си ответникът продължава да твърди, че ищцовата страна поискала от съда, като предмет на ревандикационния иск самостоятелен обект в сграда, докато поддържа, че фактически обектът, предмет на настоящето дело, представлявало навес. Въпреки, че съм направил това уточнение, държа да го поясня още веднъж. Ние сме идентифицирали и сме индивидуализира вещта, която искаме да ни бъде върната, по начина по който ответникът, от присъединеното гр. дело № 1392 е поискал същата да бъде върната, владението да му бъде върнато. С ревандикацинният иск сме поискали на нас да ни бъде върната същата вещ, като насрещен иск по това дело. Няма как ние да поискаме да ни върне като средство за защита, чрез предявяване на насрещния иск да ни бъде върната индивидуализира по друг начин друга вещ, която се иска връщането чрез владелческия иск, в случая на ответника. Тази вещ се индивидуализира и идентифицира в правния свят по този начин. Тя съществува в правния мир като самостоятелен обект, получил съответния идентификатор в кадастралната карта и ние няма как най-точно и ясно да кажем на съда коя вещ безспорно искаме да ни бъде върната. А какво представлява самата вещ, това вече е обект на изследване в самото дело, което всъщност вече беше и направено.