Решение № 126 от 25.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Стара Загора, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело № 20235500100844 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и сл.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.2Б от ЗОДОВ от Т. Ж. М., действаща чрез адв. Н. М. срещу Прокуратура на Република България, с които се претендира присъждането на сумите съответно от 90 000 лв. и от 6900 лв., представляващи обезщетения за причинени на ищцата неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение и от нарушаване на правото й на разглеждане на делото в разумен срок.

Ищцата твърди, че в началото на 2009 г. е било образувано следствено дело № 1/2009 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив, в чието производство впоследствие е била привлечена към наказателна отговорност за извършени в съучастие с множество други лица, едното от които тогавашният кмет на гр. Г., тежки престъпления.

Още със започване на разследването случаят бил широко огласен в различни медии от органите на прокуратурата и бил използван като показен пример за противодействие на организираната престъпност.

1

През месец декември 2010 г. на ищцата било повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група и за извършването на две документни измами, като спрямо нея била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв.

След повдигането на тези обвинения Т. Ж. М. загубила съня си, като почти не спяла, отслабнала, косата й побеляла, станала разсеяна и получила треперене на ръцете; не можела да се концентрира и постоянно се тревожела, че я грози опасност от попадане за дълги години в затвора, въпреки, че не е сторила нищо незаконно в работата си.

Към момента на привличането й към наказателна отговорност ищцата работила в офис на банка “Сосиете Женерал Експресбанк” в гр. Г. и тъй като получила обвинения, че е нарушила морално-етичния кодекс на банката и недоверие от страна на своите колеги, се наложило да напусне работата си, която много обичала.

С обвинителен акт от 23.12.2011 г. Т. Ж. М. заедно с още 11 лица била предадена на съд, като до този момент в рамките на воденото досъдебно производство с нейно участие били извършени множество процесуално следствени действия /поне 5 или 6/. По внесеният от прокуратурата в съда обвинителен акт, било образувано н.о.х.д. № 949/2011 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, производството по което било прекратено, а досъдебното производство изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура.

На 01.02.2012 г. ищцата отново била предадена на съд за извършени от нея в условията на организирана престъпна група тежки умишлени престъпления, тъй като Специализирана прокуратура внесла в съда обвинителен акт, въз основа на който било образувано н.о.х.д. № 67/2012 г. по описа на Специализиран наказателен съд. За времето на разглеждане на делото в съда за периода от 29.05.2012 г. до 07.02.2014 г. ищцата участвала в проведени през кратки интервали от време 48 открити съдебни заседания, за всяко от които се налагало да пътува от гр. Г. до гр. София и обратно.

С присъда от 07.02.2014 г. ищцата била оправдана по повдигнатите й обвинения за извършването на престъпленията, за които била предадена на съд, но срещу тази присъда бил подаден протест от прокурора, въз основа на който било образувано в.н.о.х.д. № 146/2014 г. по описа на Специализиран апелативен наказателен съд. Ищцата участвала лично и в апелативното 2 производство, в което с решение от 15.10.2014 г. протестираната първоинстанционна присъда била отменена, а делото - върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В рамките на повторно развилото се досъдебно производство обвинението срещу ищцата за участие в организирана престъпна група било снето, като в началото на 2015 г. Окръжна прокуратура – Пловдив внесла в съда обвинителен акт срещу Т. Ж. М. и останалите обвиняеми по предходно предявените им обвинения.

В Окръжен съд – Стара Загора било образувано н .о.х.д. № 36/2015 г., производството по което било двукратно прекратявано и в ръщано на прокурора, като със съдебни актове на Апелативен съд – Пловдив първото прекратяване било отменено, а второто – потвърдено.

При новото връщане на делото на прокурора, било постановено разделяне на обвиненията, и наказателното производство срещу ищцата и останалите обвиняеми, с изключение на бившият кмет на гр. Г., продължило в сл.д. № 241/2015 г. по описа на ОслО при Окръжна прокуратура – Пловдив.

През м. юли 2016 г. ищцата отново била привлечена като обвиняема за извършването на документни престъпления, а през месец септември същата година разследването й било предявено.

Със съдебен акт на Окръжен съд – Стара Загора от 12.06.2017 г. на прокуратурата бил определен срок за предаване на ищцата на съд, в резултат на което било извършено ново нейно привличане като обвиняема, а на 25.09.2017 г. била предадена на съд.

По внесения в съда обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 496/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в производството по което за периода 25.06.2017 г. – 17.12.2018 г. били проведени няколко съдебни заседания. С постановения от съда съдебен акт, производството било прекратено, а делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Този съдебен акт бил протестиран от прокурора, но с определение от 18.03.2019 г. на Апелативен съд – Пловдив бил потвърден.

След повторното връщане на делото на прокурора, с постановление от 04.08.2021 г. наказателното производство срещу ищцата било прекратено.

Т. М. т върди, че в резултат на воденото срещу нея наказателно 3 производство е претърпяла имуществени вреди в общ размер от 6900 лв., представляващи заплатените от нея адвокатски възнаграждения във връзка с представляването й от адвокат в досъдебната и съдебната фаза на процеса.

Твърди също така, че в резултат на воденото срещу нея наказателно производство е претърпяла и значителни неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани за период от 12 години ежедневни притеснения, накърняване на доброто й име в обществото, влошаване на здравословното й състояние за продължителен период от време, изпитани страх и притеснения, че може да бъде осъдена на лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на наказанието, унищожаване на психическата й стабилност, ограничаване на социалните й контакти и отношенията с близки и познати, загуба на доверие в държавните институции, изпитано унижение и оскърбление, влошаване на атмосферата в семейството.

Сочи, че повдигнатите й обвинения са станали достояние на широк кръг от хора, поради широкото медийно отразяване на наказателния процес, което уронило доброто й име пред приятели и познати, колеги, и в обществото като цяло, а това от своя страна довело до промяна в отношението на хората към нея.

Твърди, че е изпитвала големи притеснения и чувство на обреченост и поради обстоятелствата, че в рамките на воденото срещу нея досъдебно производство били извършени множество съществени процедурни нарушения, част от които били констатирани с акт на Инспектората към ВСС, които обаче не били отстранени, поради което считала, че отношението спрямо нея е тенденциозно.

Твърди, че наказателното производство срещу нея е продължило много дълго време - 12 години, през който период тя е изпълнявала добросъвестно своите процесуални задължения, поради което счита, че е нарушено правото й на справедлив процес досежно правото на разглеждане на делото й в разумен срок.

Претендира за уважаване на предявените искове и присъждането на обезщетение в размер на 90 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от незаконното обвинение и нарушаване на правото йна разглеждане на делото в разумен срок, присъждане на обезщетение в размер на 6900 лв. за причинените й имуществени вреди от незаконното обвинение , ведно със 4 законната лихва върху сумите, считано от прекратяване на наказателното производство - 04.08.2021 г., до окончателното им изплащане, както и на направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответната страна, с който исковете са оспорени като неоснователни по основание и размер.

Възразява се, че ищцата не е ангажирала доказателства, които да установяват, че във връзка с воденото срещу нея наказателно производство действително е претърпяла вреди - пряк и непосредствен резултат от действията на прокуратурата.

Излагат се доводи, че наказателното производство е било с голяма фактическа и правна сложност, с много обвиняеми, като в съдебната фаза на процеса са проведени множество съдебни заседания, тъй като делото е било отлагано многократно по причини, посочени от обвиняемите или техните защитници, а не по вина на прокуратурата, като следва да бъде съобразена и законодателната промяна в подсъдността, което допълнително е забавило производството.

Възразява се, че претенцията за вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.321 от НК е погасена по давност, тъй като наказателното производство за това престъпление е било прекратено на 17.11.2014 г.

По отношение на твърдените вреди, настъпили от медийното отразяване на делото се възразява, че в публикациите не се съдържат твърдения, касаещи личността на ищцата.

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се оспорва по размер, като се възразява, че претенцията на ищцата е изключително завишена и не съответства, както на утвърдената съдебна практика относно принципа за справедливост при обезвреда на вреди, така и на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи.

Искът за обезщетяване на имуществени вреди се оспорва като недоказан.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира 5 за уважаването им в пълен размер, както и за присъждането на разноски.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез когото оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им изцяло, а евентуално-частично.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в началото на 2009 г. е било образувано ДП № 1/2009 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив.

На 12.01.2011 г. Т. Ж. М. е привлечена като обвиняема по ДП № 1/2009 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив за извършени престъпления по чл.321, ал.3 пр. последно вр. ал.2 от НК, по чл.311, ал.1 от НК и по чл.311, ал.1 вр. чл.93, ал.1 б.“б“ вр. чл.26, ал.1 от НК и й е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв.; разпитана е в качеството й на обвиняема.

Упълномощен защитник на ищцата е бил адв. Тодор Асенов Иванов, като в представения договор за правна защита и съдействие от 12.01.2011 г. не е налице отразяване на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

С постановление от 01.06.2011 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив Т. Ж. М. е привлечена като обвиняема за извършени престъпления по чл.321, ал.3 пр. последно вр. ал.2 от НК, по чл.311, ал.1 от НК и по чл.311, ал.1 вр. чл.93, ал.1 б.“б“ вр. чл.26, ал.1 от НК; разпитана е в качеството й на обвиняема.

На 22.08.2011 г. е извършено предявяване на разследването на Т. Ж. М..

На 23.12.2011 г. Т. Ж. М. е била предадена на съд за извършени с още четири лица в условията на организирана престъпна група престъпление по чл.321, ал.3 пр. последно вр. ал.2 от НК и за извършени при условията на посредствено извършителство и на продължавано престъпление документи престъпления по чл.311, ал.1 от НК и по чл.311, ал.1 вр. чл.93, ал.1 б.“б“ и чл.26, ал.1 от НК, като въз основа на внесеният обвинителен акт в съда е било образувано н.о.х.д. № 949/2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.