Решение № 740 от 19.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. ** , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430100513 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от В. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.П***, представлявана от сина си **** чрез процесуалния му представител адв.Р.М. от АК ** против *** представлявана от К*** пл.***. Ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил марка „*** от 16.04.2018г., който е предоставила за управление на *** На 02.12.2020г. синът и паркирал автомобила в гр.*** в нарушение на знак „В 27“. В 9,50 ч. било издадено нареждане за принудително преместване на автомобила. В 10 часа автомобилът бил приет на специализиран паркинг в гр.***, използван от **** В 10,25 ч. *** получил разрешение да вземе автомобила си, след като заплатил определената глоба. При получаване на автомобила *** установил, че по време на транспортиране от мястото, където бил паркиран автомобила до паркинга на ***, на автомобила били нанесени множество надрасквания по вратите от двете страни, по предния десен калник и по предната и задна брони. *** описал в приемо-предавателния протокол наличието на надраскванията и на следващия ден – 03.12.2020г подал жалба до *** искане да бъдат отстранени. С писмо от 22.12.2020г. от ***“ му изпратили две снимки, на едната от които не се вижда автомобила, а на другата се вижда, че нямало драскотини. Със същото писмо му били изпратени и десет снимки от паркинга, на които се виждало, че има щети. Със същото писмо го насочили да предяви претенцията си срещу фирмата изпълнител – „*** В заключение 1 моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 1000 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на репатрирането на автомобила до паркинга, ползван от *** Ответникът оспорва претенцията на ищеца. Твърди, че отговорността за причинените вреди е на изпълнителя „***, тъй като съгласно сключения договор, в чл.17 е уговорено, че изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за настъпили в резултат на осъществявана от него дейност вреди на имущество на граждани. Твърди, че искът по чл.49 ЗЗД е неоснователен, защото автомобилът се повдига с меки колани и щетите не са нанесени при репатриране на автомобила.

Предявява обратен иск срещу изпълнителя „***с цена на иска 1000 лева. В случай, че съдът приеме, че предявеният иск по чл.49 ЗЗД е основателен, моли съда да осъди „***да заплати на ** сумата от 1000 лева обезщетение за заплащане на щетите па ППС нанесени при принудителното му преместване на 02.12.2020г както и всички деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответникът оспорва претенциите. Трето лице помагач не изразява становище по делото. Съдът приема, че с представеното по делото пълномощно, с което В. СТ. П. упълномощава сина си **** да я представлява го е упълномощила и за претенцията за имуществени щети, тъй като в пълномощното е посочено „да получава дължимите суми за щети върху автомобила в брой или по своя банкова сметка.“ Съдът счита, че това право включва и воденето на настоящото производство от нейно име, представлявана от сина си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Не е спорно между страните и се установява от приложеното по делото свидетелство за регистрация, че ищцата В.С. е собственик на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, сив металик, с рег.№ *** Не е спорно, че автомобилът е управляван и ползван от сина на ищцата – ****, за което е представено пълномощно с нотариално заверени подписи.

Не е спорно между страните и се установява от снимков материал, приложен по делото, че на 02.12.2020г. процесният автомобил бил спрян на ***, срещу №3, след знак В27, съгласно който е забранен престоя и паркирането след знака. Под него е поставен и друг знак – Т17, който уведомява, че автомобилът ще бъде преместен принудително. Установява се от приложеното по делото писмено доказателство на лист 39 от делото, че в 9,50 часа е издадено писмено разпореждане за преместване на автомобила на основание чл.168 ЗДвП чрез използване на автомобил тип „Паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в ****“. Видно от нареждането, същото е издадено писмено от инспектор ** След издаване на нареждането е изготвен 2 протокол за принудително преместване №008636 от св*** В протокола в графа „Бяха констатирани следните видими неизправности“ е отразено „ожулено“. В 10,00 ч. е изготвен приемо-предавателен протокол, подписан от ***, в който е отразено подробно какви щети е имал автомобила, а именно драскотини по врати, брони, калници, капаци, прагове, престилки, джанти, огледала. На същата дата, в 10,25 часа процесният автомобил е предаден на ***, син на ищцата, за което предаване е изготвен също приемо-предавателен протокол. В същия е отразено, че „след транспорт на колата от паяка има видими нови драскотини от двете страни на колата, около задните врати на двата калника, малко отзад на колата.“

Спорно по делото е налице ли са елементите от състава на непозволено увреждане. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че 1.ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), 2.настъпилите вреди и 3.причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Четвъртия елемент - вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Поради това и в тежест на ищеца е да докаже наличието на определено виновно и противоправно действие/действие на изпълнителя на работа, възложена му от **, респ. нарушение на задължение, по повод изпълнението на възложената му работа, което е причинило на ищеца имуществени вреди, да ги докаже – по вид и размер, и причинноследствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

Съгласна разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая безспорно по делото се установи, че ** е възложител по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет извършване на услуги с техническо средство тип „паяк“ за принудително преместване на ППС на територията на **. Безспорно ответник по делото е **, тъй като е възложител по смисъла на закона. В чл.17 на договора е уговорено, че изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за настъпили в резултат на осъществяваната от него дейност вреди на имуществото на граждани и общинската инфраструктура, освен ако докаже, че вредата се дължи на непреодолима сила или на недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани, като в този случай размерът на настъпилите щети следва да се покрива от сключената от изпълнителя Професионална застраховка. Тези клаузи на договора, съдът приема, че касаят вътрешни отношения между Общината и изпълнителя, което обуславя допустимостта на 3 предявения от ** против „Крис Ойл“ обратен иск. В случай, че бъдат доказани всички елементи от състава на основния иск, то предявения обратен иск би се явил основателен с оглед неточното изпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя.

Спорно по делото е какви ожулвания и одрасквания е имало по автомобила преди натоварване на репатриращия автомобил и какви са били причинените щети при връщането му на собственика. В тази връзка, съдът прие писмени доказателства, изслуша свидетелски показания, назначи съдебно-автотехническа експертиза. В показанията си с*** твърди, че при качването в автомобила не помни да е имало драскотини по врати и калници.

Първоначално твърди :“Не помня да е имало такива драскотини по врати и калници. Нямаше драскотини по колата.“ Заяви, че не е видяла автомобила при потеглянето им от с.**, но го е огледала при слизането си в гр.**, след което твърди, че е огледала е „само вратата“, от която слязла. След това твърди, че е видяла двете врати, от страната от която е слязла, т.е. че десните не са били надрани. Единственото обстоятелство, което твърди непротиворечиво е, че двете десни врати не са били надрани, когато е слизала от автомобила в **, но когато са го взели от паркинга, вече били надрани.

Какво е било състоянието на автомобила преди транспортирането му не се установява безспорно и от представения протокол, изготвен от свидетеля Нетов, в който е отразено само, че по автомобила има „ожулване“.

Свидетелят си спомня случая, но не може да заяви ясно и категорично какви и къде са били ожулванията преди репатрирането на автомобила. По време на приемането му на наказателния паркинг, от изготвения подробен протокол се установява, че по автомобила е имало драскотини по врати, брони, калници, капаци, прагове, престилки, джанти, огледала. В този смисъл са и показанията на **** който подробно е описал щетите. Това наложи и назначаването на съдебно-автотехническа експертиза.

Следващия елемент от състава е наличието на причинно следствена връзка между деянието на изпълнителя, действие или бездействие с настъпилите имуществени щети. В съдебно заседание вещото лице изясни, че изброените в исковата молба щети по автомобила не са реализирани в един и същи интервал от време и при една щета. Вещото лице е съобразило начина на захващане на автомобила при преместването му и е дало заключение, че от техническа гледна точка, не всички изброени в исковата молба щети могат да се получат при преместването на автомобила. Заяви, че елементите на системата са гъвкави и няма как да се получат деформации в областта на броните и огледало за обратно виждане. Ако са причинени от репатриронето, деформациите би следвало да са със степен на увреждане единица, а не двойка. Посочва, че при репатрирането на автомобила, включително при товарене, придвижване и сваляне от репатриращия автомобил, съприкосновение със системата за репатриране на автомобила, биха могли да имат само преден десен калник, задна дясна врата и задна лява врата, където 4 биха могли да се получат уврежданията на детайлите. При тези доказателства, съдът приема, че описаните в исковата молба щети : ожулвания и надирания на предна дясна врата, на предна лява врата и на предна и задна броня са съществували преди преместването на автомобила на наказателния паркинг. При самото преместване, на автомобила на ищцата са причинени щети единствено върху преден десен калник, задна дясна врата и задна лява врата, тъй като по отношения на тези увреждания, се установи, че съществува причинно следствена връзка между дейността на служител на дружеството изпълнител и причинената щета. Това са и щетите, които съдът приема за доказани.

Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното и тъй като ответникът ** не обори тази презумпция, съдът приема, че е налице и вина.

Противоправното поведение на изпълнителя се изразява в нарушение на задължението да не се вреди другиму.

С оглед установеното наличие на противоправното поведение (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите, съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.

По отношение на размера, съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установява, че щетите са на стойност в размер на 399,40 лева, което прави предявеният иск основателен до този размер. За разликата до 1000 лева претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.