Решение № 1554 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1554 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20221110216696 по описа за 2022 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. С. срещу наказателно постановление (НП) №22-4332-002422/04.03.2022 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно, като се твърди, че относно първото нарушение с правна квалификация по чл.40, ал.1 от ЗДвП се касае за паркиран автомобил и същият не е бил участник в движението, както и не са изложени всички елементи от обективната страна на нарушението, както и не е подкрепено с доказателства, касаещо административното обвинение, а дори и да са настъпили твърдяните факти, то те е следвало да бъдат подведени по нормата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, поради което се твърди несъответствие между описание на нарушение и 1 правна квалификация, а по отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.

„в“ от ЗДвП наложените наказания са несъразмерни, доколкото „лишаването от права“ е в минимален размер, а глобата не, както и в случая не можело да се коментира разногласие между водачи, тъй като паркирания автомобил не е имал водач и същия не е установен, хипотезата била мислима и допустима когато участниците са поне двама, липсвало фактическо описание на това нарушение, липсвало посочване на причинените имуществени вреди, твърди се за двете нарушения, че двамата свидетели не са очевидци на настъпилото ПТП и не са имали преки и непосредствени впечатления от деянието, като липсвали годни доказателства във връзка с нарушенията, оспорва се компетентност на издателя на НП, твърди се неправилно посочване на мястото на административното нарушение, липсвала изпратена писмена покана до жалбоподателя да се яви за съставяне на акт, иска се преценка от съда на обстоятелството дали е спазена процедурата по чл.52 от ЗАНН.

Претендира се присъждане на сторени разноски.

Жалбоподателят редовно призован се явява и поддържа жалбата си. Не се явява упълномощеният му процесуален представител. По същество жалбоподателят пледира за отмяна на издаденото му НП.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител и не е изложено становище по същество.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 16.11.2021 г. около 13:30 часа лицето Милица Иванова Божинова била паркирала автомобила, който управлявала лек марка „Ф“, модел „Ф“, с ДК № в гр. София на паркинга на Търговски център „Европа“, намиращ се на ул.

„Искърско шосе“№7. Когато си тръгвала към 16:30 часа установила, че паркираният от нея автомобил е с щета на задна лява броня. Друго лице, което било паркирало на същия паркинг я уведомило, че е видял бял бус, че е ударил паркирания автомобил. Той снимал буса, с рег. № . Тя се обадила на тел.112 за оглед на автомобила. На място около 17:30 часа пристигнал екип на КАТ, сред които бил и свидетеля Л. А.. Същият изготвил докладна записка по писмените сведения на Божилова, за посочения от нея бял бус с рег. №СА 1073 НК, както и че не е видяла удар, а по данни на очевидец е видял покрай нейния автомобил бял бус с ДК № и се съмнявал, че той я е ударил.

2

Очевидец на случая не бил установен, както и бус на мястото. Съставен бил протокол за ПТП, в който е описана като щета на лек автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с ДК № : задна броня, ударена при неизяснени причини и обстоятелства от неустановено

МПС, което е напуснало местопроизшествието. Съставена е скица за ПТП-то. След получена призовка до „Даймънд Клийн“ ЕООД на 07.12.2021 г. в О „ПП“-СДВР се е явил жалбоподателя, който е попълнил на 24.01.2022 г. декларация, че на 16.11.2021 г. около 15:30 ч. е паркирал на посочения паркинг, намиращ се на ул. „Искърско шосе“№7, като по време на паркирането не е усетил контакт с друг автомобил.

На 24.01.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя от мл. автоконтрольор при О „ПП” СДВР Ц. за нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП осъществени на 16.11.2021 г. около 16:30 часа в гр. София, а именно, че по ул.

„Искърско шосе“ с посока на движение „изход“, при управление на лек автомобил „Ф Т“, с ДК № , регистриран на „Даймънд Куолити Клийн“ ЕООД и срещу №7, при извършена маневра заден ход е реализирал ПТП с паркиран лек автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с ДК № , след което при възникналите разногласия напуска местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи на МВР. АУАН е съставен въз основа на писмени доказателства, от длъжностно лице, което е оправомощено въз основа на Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в присъствието на двама свидетели, за които е отбелязано, че са при съставяне на акта.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице, упълномощен въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи: началник сектор в СДВР, О „ПП” при СДВР. Установява се, че лицето Д Д Д е преназначена със Заповед №8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Ц. излага показания изцяло в подкрепа на констатациите по акта и въз основа на какви доказателства го е съставил, тъй като не е очевидец на твърдяното нарушение.

Свидетелят А., който е изготвил докладна по случая, разпитан в хода на 3 съдебното следствие също излага станали му известни при проверката по сигнала и на място факти.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени и гласни доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.

Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и длъжността на лицето, което я е издало.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това е станало на 12.12.2022 г., а жалбата е подадена на 20.12.2022 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началник 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР оправомощен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

Но от образуването му административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

4

Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението.

По т.1 на процесното НП:

Налице е разминаване между словесно описание на административното нарушение и неговата правна квалификация. Сочи се, както в акта, така и в НП, че жалбоподателя в качеството на водач на МПС лек автомобил марка „Ф“, модел „Т“, с ДК № при извършване на маневра заден ход е реализирал ПТП с паркиран лек автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с ДК № .

Посочена е в АУАН и в НП правна квалификация на така описаното чл.40, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на сочения текст предвижда, че „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ Паркираното МПС не е „друг участник в движението, доколкото е в покой. Но нормата, която се сочи като нарушена изрично изисква другия участник в движението да не е спрял или паркиран, а да е в движение. Това е така с оглед изискването да не се създава опасност за тези участници, които се движат. Като в случая доколкото другият автомобил е в покой, същият е бил паркиран не е участник в движението.

Като така описаното словесно административно нарушение отговаря на правна квалификация по чл.40, ал.2 от ЗДвП, която предвижда, че „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ Поради което е налице нарушено право на защита на подведеното под административнонаказателна отговорст лице да научи в какво конкретно административно нарушение е обвинено. Това нарушение не може да бъде отстранено от съда.

На следващо място и по същество в тази й част жалбата се явява основателна, тъй като от събраните и кредитирани писмени и гласни доказателства не се установи по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя като водач на МПС е имал неправомерно поведение и е 5 реализирал ПТП с паркирания автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с ДК № .

Нито едно от събраните доказателства не доказва това твърдение, изложено в акта и НП. Лицето, което е било твърдяло такъв факт не е бил установяван и е неизвестен. Липсват и свалени записи от охранителни камери в района, които да сочат на такова действие от страна на жалбоподателя.

Ето защо не се установи, че е извършено така твърдяното по т.1 от обжалваното НП административно нарушение, с посочена правна квалификация по чл.40, ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП като му е наложена административна санкция в размер на 20 (двадесет лева) лв.

Поради което НП в тази му част като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По т.2 на атакуваното НП:

Не се установи обективната и субективната страна на деянието по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП. По делото не се установи, че жалбоподателят е този, който след като е станал причина да настъпи ПТП, с управлявано от него МПС е напуснал същото.

Не е изследван въпроса от административнонаказващият орган, преди да издаде НП за конкретните обстоятелства, относно това, кой е авторът на така твърдяното нарушение.

В АУАН и в НП се сочи, че „при възникнали разногласия напуска местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР”.

На първо място от събраните по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства не се установи, че е имало какъвто й да било контакт между лицето, което е паркирало лек автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с ДК № и евентуалния водач, причинил някакви щети на същия. Не е осъществен такъв контакт, камо ли „разногласие“ между евентуалния извършител и лицето, което е паркирало другият автомобил, с претенция за щета. Като нито в АУАН, нито в НП се сочат какви са били конкретните задължения на евентуалния извършител, както и какви са били причинените вреди и дали те са имуществени. Оглеждан ли е и кога автомобилът управляван от жалбоподателя и констатирано ли е, че има следи от съприкосновение по твърдяните в протокола за ПТП щети на паркирания автомобил, както и какъв е бил механизма на реализираното ПТП. Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от 6