Решение № 813 от 21.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001001138 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на

„ИНВЕСТБАНК“-АД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.Й. Д. против решение №264433 от 05.07.2021 г. на СГС, ГО, I-10 състав, постановено по гр.д.№ 5999/2019 год., поправено по реда на чл.247 ГПК с определение от 03.12.2022г. в частта, с която е уважен частично предявения от И. А. П. и Б. А. П. срещу ответника иск с правно основание чл.57,ал.1 от ЗПУПС /отм./ и ответната банка е осъдена да заплати разделно на ищците сумата 29 185,39 евро, представляваща стойност на платежна операция от 08.04.2016 г., с която банката е превела сумата от сметки на починалия А. Б. П. по сметка на И. Д. И., без разрешението на ищците в качеството им на законни наследници на А. Б. П., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и в частта, с която на основание чл.86 ЗЗД е присъдил в полза на ищците сумата 1 887,01 лева – обезщетение за забава за периода от 09.01.2019 г. до 07.05.2019 г. Решението е обжалвано и в частта за разноските – с която ответната банка е осъдена на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.78,ал.1 ГПК да заплати на адв.И. К. П. от САК сумата 2200,14 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, и на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата 2 358,74 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата 400 лева разноски.

1

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че решението било недопустимо, тъй като ищците се легитимирали като наследници на А.

Б. П. /бивш клиент на банката/ по силата на Удостоверение за наследници, издадено 3 години преди предявяването на иска – от 2016 г.

Твърди, че са неправилни изводите на съда, че процесната платежна операция е неразрешена по см. на чл.51,ал.1 от ЗПУПС /отм./.Твърди, че към момента на превода на сумата по личната сметка на И. Д. И. банката е изпълнила задълженията си на доставчик на платежни услуги, извършила е всички необходими справки с оглед установяване на факта дали лицето И. И., легитимиращ се като наследник по завещание на титуляра на сметките, действително е единствен негов наследник и като такъв дали се явява платец по смисъла на закона. Всички обстоятелства, установяващи недействителност на представеното пред банката завещание, били установени по-късно от извършената банкова операция по превод на сумата към сметката на лицето, представило се като наследник по завещание на платеца.Твърди, че към този момент саморъчното завещание е съществувало в правния мир. Освен това твърди, че банката не е била страна в производството по гр.д.№9432/2016г. на СРС, с решението по което е било обявено за нищожно завещанието и следователно СПН не се разпростира по отношение на нея.Оспорва също достоверността на използвания от експертите сравнителен материал. Жалбата е подробно мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага подробни и конкретни доводи против решението в частта за разноските, които смята за неправилно и незаконосъобразно присъдени.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищците в първата инстанция – И. А. П. и Б. А. П. чрез адв.И. Ю., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и направените доказателствени искания. В отговори са развити подробни доводи за това.

Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и потвърди първоинстанционното решение.

В производството като трето лице помагач на ответника е конституирано лицето И. Д. И..

В настоящата инстанция са събрани нови доказателства - Сигнал от „Инвестбанк“-АД до Софийска районна прокуратура от 18.08.2021г. и е изискано и приложено при условията на чл.192 ГПК от Нотариус М. В., рег.

№*** с район на действие РС-София, Нотариално дело №1з от 2016 г.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с доводите, изложени в отговорите и събраните доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

Разгледани по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да уважи иска по чл.57,ал.1 от ЗПУПС /отм./, първоинстанционният съд е приел, че процесната операция, с която третото лице И. И. е наредил сумата от 28 996,86 евро да бъде преведена от сметката на починалия А. Б. П. в своя полза и по своя банкова сметка, е неразрешена по смисъла на чл.51, ал.1 ЗПУПС (отм.) - не е наредена от ищците и е извършена без съгласието им. Позовал се е на разпоредбата на чл.57 ЗПУПС (отм.), регламентираща отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции - в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Приел е, че отговорността е обективна, не е поставена в зависимост от неизпълнение на договорни задължения от страна на банката или на неполагане от нея на дължима грижа. Приел е също, че в настоящия случай неразрешената платежна операция не е извършена чрез платежен инструмент и ограниченията в отговорността на доставчика на платежни услуги по чл.58 ЗПУПС (отм.) не се прилагат. Приел е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗЗД, тъй като със ЗПУПС (отм.) са установени специални правила, уреждащи отговорността за неразрешената платежна операция, които дерогират общите правила на гражданското право и поспециално чл.75, ал. 2 ЗЗД. Поради това съдът не е обсъждал представените доказателства и наведените доводи от ответната банка, свързани с нейната добросъвестност – извършване на всички следващи се действия от служителите на банката по проверка и потвърждаване на самоличността на наредителя.

Въззивният съд не споделя изложените мотиви за уважаването на предявения иск.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил релевантните за спора факти, поради което въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към мотивите му в тази насока – досежно установената фактическа обстановка.

Между страните не е спорно, че към 01.03.2016 г. на името на А. Б.

П. в банка „ИНВЕСБАНК“- АД е имало открити две сметки с общо салдо от 29 185,39 евро. Не е спорно наличието между тях на валиден Договор за платежни услуги и свързан с него Договор за открИ.е и поддържане на банкови сметки. Правната уредба на правоотношенията, възникнали между страните по повод посочените два договора се е съдържала в съответните редакции на отменения ЗПУПС, в сила от 1.11.2009г. до 6.03.2018г.

Уговорените между страните по посочените договори права и задължения сочат, че по смисъла на ЗПУПС (отм.) А. Б. П. е имал качеството 3 ползвател на платежна услуга, а „Инвестбанк“-АД е била доставчик на такава услуга.

Не е спорен и факта, който се установява и от представеното Удостоверение за наследници от 06.07.2016 г. (л.14), че титулярят на сметката А. Б. П. е починал на 23.10.2014 г. и е оставил за наследници по закон ищците И. А. П. и Б. А. П., негови дъщери.

Не е спорен между страните и факта, че с решение №5280 от 03.08.2018 г./л.15/ по иск с правно основание чл.42, б.“б“, във вр. с чл.25,ал.1 от ЗН, предявен от настоящите ищци против И. Д. И., съдът е признал за нищожно процесното Саморъчно завещание, обявено с Протокол от 29.02.2016г. на нотариус М. В. рег.№ ***. По това дело банката не участвала като страна.

Установява се от представените от ответника писмени доказателства, че на 01.03.2016 г. при него е депозирана молба , с която лицето И. Д. И. е поискало информация за наличието на сметки и размера на паричните средства по тях, открити на името на починалия А. Б. П..

Молителят се легитимирал с универсално саморъчно завещание, направено от А. Б. П. в негова полза. Към молбата приложил удостоверение с изх. № 26/01.03.2016 г., издадено от Нотариус М. В. за снабдяване с информация относно открити банкови сметки. Видно от разпечатка от електронна кореспонденция, ответникът поискал от нотариус В. да потвърди автентичността на удостоверението. На 02.03.2016 г., след получаване на потвърждение, ответникът издал служебна бележка с исканата информация.

Третото лице И. Д. И. представил пред банката освен саморъчното завещание от А. П., също и удостоверение за наследници и 2 бр. клетвени декларации, изхождащи от ищците-негови дъщери, заверени с апостил на 30.03.2016 г. в Гърция, с които същите декларират, че са съгласни да бъде изпълнено завещанието на техния баща в полза на И. Д. И.. Представено е и удостоверение за платен данък върху наследствата на името на И. Д. И..

Съобразно представените документи на 08.04.2016 г. с платежно нареждане за вътрешнобанков превод с реф. № 11223884, третото лице И. И. е наредил сумата от 28 996,86 евро в своя полза и по своя банкова сметка с IBAN **********. Нареждането е изпълнено от ответника.

По така изложените факти няма спор между страните.

В първата инстанция са приети заключения на две съдебнографични експертизи, от които се установява, че завещанието не е написано и подписът в него не е положен от А. Б. П., както и че подписите на клетвените декларации не са положени от ищците – негови дъщери. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че в декларациите не се наблюдават признаци за имитация на подписите - подписите в декларациите са положени произволно, като са използвани букви от малките имена на ищците, без сходство с истинските подписи на лицата. По повод оспорване на 4 експертизата е допусната повторна, изготвена от вещото лице Б. К. Г., която потвърждава изводите на първоначалната експертиза.

На база приетите заключения по делото е установено с категоричност, че саморъчното завещание на А. Б. П. и клетвените декларации на И. А. П. и Б. А. П. са неавтентични документи – не изхождат от посочените в тях автори. Следователно, наследодателят А. Б. П. не е извършвал разпореждане с имуществото си за след смъртта си и негови наследници са тези по закон - И. А. П. и Б. А. П.. Последните две не са автори на документи, удостоверяващи съгласието им да се изпълни съставено от баща им завещание. Ето защо следва да се приеме, че ищците се легитимират чрез наследствено правоприемство като универсални правоприемници на А. Б. П. и към тях са преминали всички имуществени права на починалия наследодател.

Спорът пред настоящата инстанция е правен и се свежда до това, следва ли да се ангажира отговорността на ответната банка по чл.57, ал.1 от ЗПУПС (отм.) като доставчик на платежни услуги и дали извършената платежна операция е неразрешена, както поддържат ищците.

Предявените искове са с правно основание чл.57, ал.1 от ЗПУПС (отм.) за ангажиране на специалната отговорност на банката като доставчик на платежни услуги за неразрешени от сметката на наследодателя на ищците платежни операции и по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху главницата в размер на 13 824,48 лева за периода от 09.01.2019 г. до 07.05.2019 г. В производството ищците претендират наличие на неразрешени платежни операции с твърдението, че третото лице помагач, наредило превода от сметката на наследодателя им към неговата собствена банкова сметка, няма качеството на платец, тъй като не е наследник на титуляря на сметката, т.е. легитимирал се е като такъв с нищожно завещание и нищожни клетвени декларации от наследниците по закон и следователно извършената платежна операция е неразрешена.

Съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗПУПС /отм./ в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция.