Решение № 821 от 30.06.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№

ІІ-95 30.06.2020 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЖОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

При секретаря........................ Ст.Вълкова................. като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 482 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 3121 от 20.11.2019г., постановено по гражданско дело № 5635/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София, бул. “Александър Малинов“ 1 да заплати на А.П.В., ЕГН ********** ***, сумата от 721.24 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 112.26 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., 785 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 114.15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2016г, до 15.07.2019г. С решението Главна дирекция “Национална полиция“ е осъдена да заплати на А.П.В., сумата от 350 лева съдебно-деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева и 200 лева разноски за експертиза.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1, чрез гл.юрисконсулт Р П. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд приел, че след като не се съдържа законова регламентация, субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ, което се налага, за да не се постави в по-неблагоприятно положение ищецът спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение.

Според въззивника ЗМВР се стреми да даде цялостна уредба на отношенията по повод държавната служба в МВР. В чл.142, ал.1 ЗМВР определя статута на три категории служители. Статутът на първата от тях, държавните служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, се урежда със ЗМВР, статутът на втората категория- държавните служители се урежда от ЗДСл, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и ЗМВР. Трите категории служители са ясно диференцирани.

Предвид специфичните дейности и функции на МВР, законодателят създал специален ред, отнасящ се само н единствено за тази категория служители. В чл.178, ал.1 ЗМВР законодателят е предвидил заплащане на допълнителни възнаграждения само за държавните служители, включително такова за извънреден труд. Разпоредбата на чл.179, ал.4 от ЗМВР също предвижда извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.4 ЗМВР и други допълнителни възнаграждения, в случаи, определени със закон или с акт на МС. Последните не се следват на лицата, работещи по трудово правоотношение.

Изтъква се, че съгласно чл.136, ал.З от КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа, а през нощта- до 7 ч. /чл.140, ал.1, изр.2 КТ/.

При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време на работното място- чл.9, ал.2 от НСОРЗ, който коефициент се равнява на 1,143. Такава разпоредба не съществува по отношение на държавните служители в МВР за процесния период. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР изключва приложението на КТ, ЗДСл или подзаконовите нормативни актове по приложението им. Затова намира, че не са налице предпоставките за приложение на НСОРЗ, на която се позовал съда. Трайната и непротиворечива практика на ВКС е в смисъл, че отношенията във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд на държавните служители в МВР се уреждат от специалния закон. Нощният труд на държавните служители в МВР е уреден в чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, защото не са налице две от предпоставките за това- продължителността на нощното работно време да е по-малка от това на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.

На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил нито един от изложените от въззивника аргументи в отговора на исковата молба и писмената защита за неприложимост на НСОРЗ, а съдът безмотивно приел, че е налице празнота, както и че неприемането субсидиарно приложение на Наредбата би поставило служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение.

Изведено е заключение, че тази категория служители на МВР не е поставена в по-неблагоприятно положение от останалите служители и от лицата, работещи по ТПО, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения, нито пък е налице празнина в закона. Сочи, че съдът един път е използвал термина „празнота“, друг път „непълнота“ в закона, като отбелязва, че термин „празнота“ не съществува, още повече че двете понятия не са еквивалентни по значение.

Сочи, че не е налице извънреден труд, тъй като ищецът не е работил повече от заложените 24 часа за смяна.

Иска от съда решението да бъде отменено, и да бъде постановено ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по закон не е депозиран отговор от ответната страна — А.П.В.. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.Представя и писмени бележки.

Съдът като съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от А.П.В. против Главна дирекция „Национална полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 738 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 123 часа, за периода от 15.07.2016г до 15.07.2019 година, получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 , сумата 90,00 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху дължимите от работодателя суми от момента ,в който те са станали изискуеми ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 15.07.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12 -часови смени на длъжност командир на отделение в група „Масови мероприятия,, в зоналното жандармерийско управление. Същото е звено към дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение на ГД“Национална полиция“ към МВР.Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден нощен труд от 123 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.В хода на производството,с молба е направено изменение на главния иск на 721,24 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 112,26 часа, като е направен отказ от иска за сумата над 721,24лв до предявения размер от 738лв /производството в тази част е прекратено/ и е увеличен размерът на претендираната мораторна лихва от 90лв на 114,15лв.

Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.З, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че от действалите през исковия период подзаконови нормативни актове - Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба №81213-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период.Оспорен е доводът ,че е налице празнота в нор.уредба и следва да се приложи НСОРЗ. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период и тази уредба е в цитираните наредби на министъра на вътрешните работи.Поради това не може да става дума за непълнота и НСОРЗ, ,издадена на основание КТ е неприложима.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. 1,143 .Неприлагането на цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца ,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.Съдът е приел,че трудовото законодателство дава право да се получи от една страна завишено заплащане за нощния труд,от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часови в дневни и така да съобразят продължителността на работния ден.Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд ,който следва да бъде компенсиран.

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :

Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,като през процесния период е заемал длъжност *** в група „Масови мероприятия,, в зоналното жандармерийско управление Безспорно е също така, че за периода от 15.07.2016г до 15.07.2019г той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 785 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на положения нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза на 897,26 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 112,26 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението, е в размер на 721,24лв.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ.Уредбата на тези правоотношения е станала с изрични подзаконови нормативни актове,което не позволява прилагане по аналогия на нормативни актове,регулиращи трудовите правоотношения.Другото възражение е,че не са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд.

Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e438a7a-1198-4f9e-a66c-98eaf173f573