Решение № 260319 от 07.07.2021, Районен съд - Казанлък

Р

Е Ш Е

Н И Е №

К., 06.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав Председател : К.К. при участието на секретаря Г.Г. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2489/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове за заплащане на трудово възнаграждение с пр. осн. чл.242, чл.270 КТ, иск за заплащане на обезщетение за забавеното изплащане на трудовото възнаграждение с пр. осн. чл.245 КТ във връзка с чл.86 ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск с пр.осн. 224 КТ.

Ищецът М.Т.П., ЕГН ********** моли съда да осъди ответника „С.С." ООД, ЕИК *** да му заплати сумата 3812,14 лв. от които 280 лв., представляващи обезщетение по чл.224 от КТ за 10 дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г.; 3532,14 лв. представляващи сбор от 3460 лв. (три хиляди и четиристотин и шестдесет лева) главница – трудови възнаграждения и

72,14 лв. (седемдесет и два лева и 14 ст.) лихва за забавеното им изплащане разпределени както следва: за месец 01.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.04.2019 г. в размер на 22,54 лв.; за месец 02.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.05.2019 г. в размер на 18,53 лв.; за месец 03.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.06.2019 г. в размер на 14,40 лв.; за месец 04.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480лв., ведно с лихва за забава от 01.07.2019г. в размер на 10,40 лв.; за месец 05.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.08.2019 г. в размер на 6,27 лв.; за месец 06.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв.; за месец 07.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 300 лв.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати законната лихва върху претендираните възнаграждения и обезщетения от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да осъди дружеството да му заплати сторените разноски по съдебното производство.

Излага следните твърдения за факти и обстоятелства: Работил в ответното дружество до 17.07.2019 г., по силата на трудов договор, на длъжността "О." с място на работа „А. 1 К.". Със Заповед №*** г. трудовото правоотношение е прекратено, поради забавяне изплащането на работника на уговореното трудово възнаграждение.

Не е получавал трудово си възнаграждение за месеците

01.2019 г., 02.2019 г., 03.2019 г., 04.2019 г., 05.2019 г., 06.2019 г. и 07.2019г. В заповедта за прекратяване е отразено, че му се дължи обезщетение с пр. осн. чл. 224 от КТ за 10 дни от 2019 г. в размер на 280 лв., сумата не му е заплатена, поради което предявява настоящите обективно съединени искове против ответното дружество. Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да заплаща трудовото възнаграждение на работника в уговорените срокове. В трудовия договор е упоменат срока, в който следва да се заплати трудовото възнаграждение, като в случая същия срок не е спазен от страна на ответното дружество. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. До настоящия момент не са му заплатени общо седем нетни трудови възнаграждения, като разпределени по месеци и суми са както следва: за месец 01.2019 г. - трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.04.2019 г. в размер на 22,54 лв.; за месец 02.2019г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.05.2019 г. в размер на 18,53 лв.; за месец 03.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480лв., ведно с лихва за забава от 01.06.2019 г. в размер на 14,40 лв.; за месец 04.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480лв., ведно с лихва за забава от 01.07.2019 г. в размер на 10,40 лв.; за месец 05.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.08.2019 г. в размер на 6,27 лв.; за месец 06.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв.; за месец 07.2019 г. трудово възнаграждение в нетен размер от 300 лв.

Заявява, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е отразил, че му се дължи обезщетение по чл.224 от КТ за 10 дни в размер на 280 лв. Твърди, че същата сума не му е изплатена до настоящия момент, поради което претендира сумата 280 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за общо 10 дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г.

Ответникът „С.С." ООД, ЕИК ***, оспорва основателността на всички претендирани от ищеца суми. Не оспорва факта, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „О.". Твърди, че лицето е било назначено на непълно работно време от 4 (четири) часа при сумарано отчитане на работното време. Оспорва твърдението на ищеца, че от ответното дружество е дължало от една страна и не е изплатило от друга страна размера на посочените в исковата молба суми за трудово възнаграждение в размер на 3460 лева - за периода „месец 01.2019 - месец 01.2019 година“ и сумата от 280 лева - претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година в размер на 10 дни. Твърди, че ищецът е ползвал полагащия му се 10 дни платен годишен отпуск за съответния период към датата на прекратяване на правоотношението. Твърди, че работодателят е издал изрична заповед за упражняване на това право от служителя и следователно към деня на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, служителят не е имал право на изплащане на обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :

Безспорно в отношенията между страните, е че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника за длъжността „О.“ на обект „А.1К.“. Видно от представения трудов договор № *** год. страните са уговорили ищецът да изпълнява длъжността с работно време от 8 часа при сумирано месечно отчитане с ОМВ от 420 лв. и доплащане за нощен труд по 0,25 лв. на час. Съгласили са се месечното трудово възнаграждение за съответния месец да се изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден на третия месец след месеца, в който е изработено. Платеният годишен отпуск на работника е определен на 20 дни. Договорът е сключен като срочен – за 6 месеца срок за изпитване.

С писмено заявление от 16.07.2019 г. ищецът е уведомил работодателя си, че считано от датата на получаване на уведомлението прекратява едностранно трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради неплащане (забавяне на изплащането) на трудовото му възнаграждение.

Видно от представената разписка от 16.07.2019 г. на куриерска фирма „С.“ с подател М.Т.П. „С.С." ООД е получило уведомлението на ищеца 17.07.2019 год.

На 17.07.2019 год. ответникът изготвил заповед за освобождаване на ищеца №*** г. връчена на ищеца на 24.07.2019 год., с която го освобождава от длъжността „О.“ поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. В заповедта се разпорежда на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 10 дни неползван платен отпуск в размер на 280,00 лв.

За доказване на твърдението си, че е изплатил на ищеца обезщетението от 280,00 лв. ответникът представя РКО №22306 от 18.09.2019 год. за сумата 254,26 лв. Част от съдържанието на ордера е печатно с изключение на подписите, датата на ордера и основанието за плащането. В него има заличавания.

Надписът под заличената част прозира и се чете без да са необходими специални средства. Заличената част от РКО има следното съдържание „за месец Август 2018“.

Представени са две молби от ищеца – от 31.07.2018 год. и от 01.11.2018 год., с които ищецът моли да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер на 10 дни. Представени са две заповеди на ответника – Заповед № *** год. и Заповед № *** год., с които работодателят разрешава на ищеца да ползва по 10 дни платен годишен отпуск за 2018 год. – считано от13.08.2018 год. и считано от 05.11.2018 год.

Доказателства за направено искане от ищеца за ползване на платен годишен отпуск през 2019 година и за разрешаване на ползването на такъв по делото не са представени.

Доказателства за изменение на съдържанието на трудовото правоотношение от 8 часа работно време – на 4 часа работно време по делото не са представени.

За доказване на твърдението си, че не дължи на ищеца претендираните възнаграждения ответникът представя фишове за работна заплата, представляващи извлечение от ведомост за работна заплата, РКО № *** г. за заплата за м.07.2019 г., РКО № *** г. за заплата за м.06.2019 г., РКО № *** г. за заплата за м.05.2019 г., РКО № *** г. за заплата за м.04.2019г., № РКО *** г. за заплата за м.03.2019 г. в размер на 254,26 лв., РКО № *** г. за заплата за м.01.2019г., РКО № *** г. доплащане за заплата за м.01. и заплата за м. 02.2019 г., разпечатка на хартиен носител на ин формация създадена на електронен носител, наричана от ответника „книга, в която са описани издадените през 2018 и 2019 година РКО“.

Ищецът оспори получаването на вписаните в ордерите с датата от 2019 година суми като заяви, че документите са неистински: подписът за получател не е негов, в документите има направени заличавания, които променят съдържанието му. След като ответникът заяви, че ще се ползва от оспорените РКО съдът го задължи на представи оригиналите на оспорените документи.

Оригинал на представеното пред съда копие на РКО *** г. за заплата за м. 06.2019 г. (л.54) не беше представен. Вместо това беше представен оригинал да документ представляващ РКО *** г. (л.63), в който документ е очевидна разликата в датата на документа, изписването на цифрите на датата и подписа на получателя.

Начинът на изписване на датата на съставяне на ордера изписана ръкописно във всички документи се различава от начина на изписване на ръкописната дата в оригиналите, т.е оригиналът и копието на документа не са идентични (без значение е дали изписването е изпълнено от едно и също лице – цифрите в първообраза и в копието не са идентични).

Оригиналът на РКО №*** год. беше представен от ответника след извършване на съдебно-графологичната експертиза. По искане на ответника съдът възложи на експертизата допълнително да извърши проверка на истинността на представения без основание по-късно документ. Страната не внесе определения от съда депозит за извършването й.

На основание чл.183 ГПК непредставянето на оригинала на документа поискан от съда е основание за изключване на представените копия от доказателствата по делото. В този смисъл съдът изключва от доказателствата представен от ответника като доказателство заверено копие на РКО *** г. (л.54), чийто оригинал не беше представен по делото.

Съдът откри производство по оспорване истинността на РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г., РКО № *** г. и назначи СГЕ за проверка на авторството и истинността на съдържанието им.

На осн. чл.194, ал.1 ГПК за извършване на проверката съдът назначи СГЕ. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-графологична експертиза, подписите на получател на оспорените документи принадлежат на М.Т.П., но съдържанието на буквения и цифров текст в същите тези РКО преди очевидните заличавания направени в тях е различно:

РКО № *** г., -

„за месец Януари 2018 г.“

РКО № *** г. -

„за месец Февруари 2018 г.“

РКО № *** г. - „за месец Март 2018 г.“

РКО № *** г. - „за месец Април 2018 г.“

РКО № *** г.- „за месец Май 2018 г.“

РКО № *** г.- „за месец Юни 2018 г.“

РКО № *** г. „за месец Юли 2018 г.“ При разкриване на заличеното съдържание на документите и подреждането им в съответствие с това заличено съдържание. Номерата на ордерите се развиват в хронологична последователност (както би следвало да бъде), а под датата на съставяне на ордерите (състояща се от ден, месец и година) има печатно записване на израза „за месец … 2018 год.“ с посочване на конкретен месец.