Решение № 40 от 13.02.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Русе, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора П. Й. П. като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20224500100356 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът П. С. А. твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 05.07.2017 г. по Досъдебно производство № СлО-3112/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Русе, бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, по чл.

149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 2, т.

1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 159, ал. 6, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Досъдебно производство, по което бил привлечен като обвиняем, било образувано на 09.06.2016 г., като преди предприемане на действия по разследване по него ищецът бил разпитван в РПУ – гр. С. п., а на 30.06.2016г. в жилищата му в с. Б. и в гр. Русе били извършени претърсване и изземване.

С постановление от 31.05.2017г. на Окръжна прокуратура – гр. Русе П.

А. бил задържан за срок от 72 часа до внасяне от прокурор на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като по внесеното такова на 02.06.2017 г. ОС - Русе взел по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“. В резултат на това, до 20.07.2017 г. ищецът в качеството на обвиняем бил в Следствен арест – гр. Русе, след което бил преместен в Затвора Белене. По този начин от 31.05.2017 г. до 05.07.2018 г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 13 месеца и 6 дни, от които 20 дни в Следствения арест прекарал в наказателна килия без прозорци. За период от 11 месеца и 17 дни ищецът, в качеството на обвиняем, бил в затвора в Белене.

1

В исковата молба се твърди, че до момента на задържането ищецът не бил осъждан, не бил задържан, не бил обвиняван в извършване на престъпления и случилото се – задържането му и пребиваването му в ареста и в затвора, било огромен шок и изпитание както относно физическото му състояние, така и за психическото. Твърди, че живеел в условия на нечовешка мизерия, отвратителна храна, при липса на контакт с външния свят и за първите два месеца от задържането му побелял и отслабнал с 10 кг.

Твърди се, че на 20.07.2018 г. мярката за неотклонение е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, продължил до 27.10.2019 г. - за срок от 15 месеца и 21 дни или приравнено по реда на чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК – 7 месеца и 25 дни „задържане под стража“.

Описаните действия, освен посочените промени в здравословното и психическо състояние, ищецът твърди, че са довели до злепоставянето му пред съседи, близки и уронване на престижа и достойнството му. Твърди, че случаят е неправомерно разгласен не само в селото, в което е живеел, но и в цялата община, довело е до това, че е останал без работа, съответно до невъзможност да осигурява прехрана на близките си и да обслужва кредитите си, включително и до невъзможност за внасяне на здравни осигуровки. Това от своя страна го депресирало, предизвикало чувство на срам и вина, довело до асоциално поведение, тъй като се е чувствал унизен. Счита, че доброто му име и уважението на хората са били накърнени с действията по воденото срещу него разследване.

Твърди, че обстановката в следствения арест е била без дневна светлина, с хлебарки и дървеници, заплашен от зарази, нямало осигурено легло за престоя му, наложило се да спи на дюшек на земята. В килията имало наркомани в абстиненция и хора, обвинени за убийство.

Сочи се, че воденото наказателно производство продължило в неразумни срокове – от 09.06.2016 г. до 19.01.2022 г., като обвинителният акт, изготвен на 24.07.2017 г., бил връчен на ищеца в качеството му на подсъдим, на 02.01.2018 г.

В съдебната фаза на производството били проведени 14 съдебни заседания и едно отложено, а мярката за неотклонение била изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“ след шест депозирани молби от пълномощника на ищеца, тогава в качеството на подсъдим.

За времето на мярката за неотклонение „домашен арест“, за срок от 15 месеца и 21 дни, ищецът не бил напускал дома си, освен за участие в съдебни заседания, което допълнително го направило апатичен, дезориентиран, отделен от своята социална среда.

Сочи още, че във връзка с воденото производство, тъй като бил поставен в списъка на криминалния контингент в града, по отношение на него били предприети и действия във връзка с разследване на убийството на В. М..

С присъда № 4/18.01.2019г. на РОС ищецът П. А., в качеството на подсъдим, бил признат за виновен по всички обвинения, по които бил 2 предаден на съд и му било наложено общо наказание в размер на 4 години лишаване от свобода. Мотивите към присъдата били постановени повече от 6 месеца след произнасянето й.

Производството срещу П. А. приключило окончателно с решение от 19.01.2022г. на ВКС, с което била оставена в сила присъда от 19.04.2021г. на ВТАС, с която същият изцяло бил оправдан по всички обвинения.

Изложените факти относно воденото производство и отражението му върху личния живот, здравословното и психическо състояние, отношенията с околните, ищецът счита, че обосновават правния му интерес да води настоящото производство и да предяви претенции срещу Прокуратурата на Република България за неправомерните й действия, бездействия и актове, тъй като с тях му е причинила вреди, които счита, че следва да бъдат обезщетени.

Претенцията за неимуществените вреди обхваща нравствените, емоционалните, психическите и психологически терзания, които е преживял и продължава да преживява от незаконното обвинение в тежко умишлено престъпление и задържането, накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото, липсата на работа, накърняване в социалната и професионалната сфера, за които счита, че биха били справедливо обезщетени със сумата от 300 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане на сумата.

Предявява и претенции за имуществени вреди за това, че в периода от 07.07.2016г. до приключване на наказателното производство на 19.01.2022 г., е останал без възможност да полага труд, съответно без доходи и да разчита изцяло на издръжката от съпругата си. Твърди, че е бил принуден да напусне работа след извършения обиск в дома му, който го е дискредитирал, а впоследствие поради тази причина не могъл и да си намери работа. За периода от 28 месеца и 27 дни, в които е бил с мярка за неотклонение, съответно „задържане под стража“ и „домашен арест“, обективно е бил в невъзможност да полага труд и да получава доходи. Счита, че това обосновава претенцията му за имуществени вреди в размер на 50 000 лв. – месечното му възнаграждение за посочения период. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска за обезщетение на имуществените вреди за периода 07.07.2016г. – 19.01.2022г., като размерът му е увеличен на 129 211.51 лв., ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноските по делото и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът Прокуратурата на РБ в писмения отговор счита предявения иск за допустим, но неоснователен, тъй като е недоказан по основание и размер, за което излага подробни съображения. Оспорва претенцията за обезщетение на неимуществените вреди, като твърди, че е недоказана по размер. По отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства относно заемана длъжност, трудово възнаграждение, поради каква причина е прекратено трудовото му 3 правоотношение.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор за факта, а и от материалите по приложеното НОХД № 505/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд се установява, че досъдебното производство, водено срещу ищеца за престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 от НК, е образувано с постановление на прокурор в Окръжна прокуратура -Русе от 09.06.2016г., а още преди образуването му, на 01.06.2016 г. от П. А. са искани обяснения по повод постъпили в РУ - С. п. заявления за извършени от него престъпни деяния.

С постановление за привличане на обвиняем от 05.07.2017г. по ДП № СлО-3112/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, П. С. А. е привлечен като обвиняем за следните престъпления: по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК – за това, че през периода м. март. 2016 г. – 09.05.2016 г. в с.

Б., обл. Р. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на повече от две малолетни лица; две престъпления по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК – за това, че през периода м. март.

2016 г. – 09.05.2016 г. в с. Б., обл. Р. извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лица, ненавършили 14годишна възраст; по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК – за това, че на неустановена дата през м. декември 2015 г. в с. Б., обл. Р. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, като блудството е извършено чрез употреба на сила; по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – за това че през периода 06.10.2015 г. – 23.06.2016 г. в с. Б., обл. Р. и в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 42 пъти държал на компютърни системи порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години.

С Постановление от 31.05.2017 г. на прокурор при ОП – Русе ищецът бил задържан за срок до 72 часа, до довеждането му пред съда и с определение № 284/02.06.2017г. по ЧНД № 373/201 г. по описа на Окръжен съд - Русе, потвърдено с Определение № 197/08.06.2017г. по ВЧНД № 249/2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново, му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

На 24.07.2017г. ОП – Русе внесла в ОС – Русе обвинителен акт срещу ищеца П. А. за описаните по-горе престъпления и било образувано НОХД № 505/2017г., съдебното производство по което първоначално било прекратено и делото върнато за отстраняване на процесуално нарушение.

Разпореждането за прекратяване на съдебното производство било отменено от ВТАС по частен протест на ОП - Русе и разглеждането на делото продължило с връчване на обвинителния акт на подсъдимия, ищец в настоящото производство, на 02.01.2018 г. В хода на съдебното производство, с определение от 26.06.2018г. мярката за неотклонение „задържане под 4 стража“ по отношение на подсъдимия била изменена в „домашен арест“.

С Присъда № 4/18.01.2019г. по НОХД № 505/2017 г. на РОС ищецът П.

С. А. бил признат за виновен в извършването на престъпленията, за които бил предаден на съд, и бил осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, частично били уважени предявените граждански искове.

По въззивна жалба на подсъдимия и протест на РОП срещу постановената присъда, във ВТАС било образувано ВНОХД № 289/2019г., по което с определение от 28.10.2019г. била изменена мярката за неотклонение на подсъдимия от „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Въззивното производство приключило с присъда № 40/10.02.2020 г., с която подсъдимият бил оправдан по обвинението по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, изменена била присъдата в частта, с която за извършеното деяние по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и на подсъдимия е наложено наказание четири години лишаване от свобода, като същото било намалено на три години и изпълнението му било отложено за срок от пет години. Изменена била присъдата в частта за присъдените неимуществени вреди, отменено приложението на чл. 53 от НК, а в останалата част била потвърдена.

Тази присъда била обжалвана и протестирана пред ВКС и по образуваното касационно наказателно дело № 640/2020г., с Решение № 151/14.12.2020 г. бла отменена изцяло присъда № 40/10.02.2020 г. по ВНОХД № 289/2019 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново и делото върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.