Решение № 15064 от 22.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21308/2022
- Вид
- Решение № 15064
- Подписан
- 22.12.2022
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.178, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 15064 гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110121308 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 21 декември 2022 г. град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАН РУСЕВ
При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,
Като разгледа гражданско дело № 21308 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 79771/20.04.2022г. на СРС, подадена от Г. Ц. Г. срещу С. П. П..
Ищецът Г. Ц. Г. чрез адв. С. П. – АК-София, е предявил срещу ответника С. П. П. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 10000,00 лева (искът е предявен като частичен от 50000,00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства, унижение и накърняване на честта и достойнството, последица от набедяването на ищеца от ответника с тъжба до Софийския районен съд в престъплението клевета, изразяващо се в това, че на 20.03.2019г. в предаването „***“ с водеща *** на тема „***“ разгласил за него позорни обстоятелства и престъпления чрез изразите: „Печалбата никога не е била добра, защото той я е укривал“, във фирмата „се води сиво счетоводство и се краде и то с милиони левове.“, „До 2013г. П. е откраднал от държавата около 5-6 милиона. Той и сега продължава да краде по същия начин и това не го притеснява.“, потвърждава, че договор за отпускане на банков кредит е с фалшифицирани подписи и „е върнат на лицето, за да го унищожи“ , „Бандитите в България се съюзяват, нека дори да ме съдят... Има такива в прокуратура, има такива в съд и във всички институции на държавата.“, на въпрос на водещата дали П. не е предлагал на Г. да „си крадат заедно”, последният отговаря: „Да, предложи го през ***, мой адвокат тогава, на няколко пъти, но не при мен директно, а при един адвокат ***...” , „...Със заплахата, че ще ми се случи нещо. То няколко бяха заплахите, че ще ме запалят.“, ,,По най-грозния и вандалския начин запалиха къщата в ***.
Запалиха я на ***г. след като не се предадох и това не е разследвано.“, „Може да се предположи, че над бившия ми съдружник има огромен политически чадър и ако се разрови да се докаже.“, „Той и съпругата му могат да добият академично образование за фалшификации и кражба на пари във всякакъв вид и вариант, дали е от банка, или от където и да е.“, „Смятат се за всемогъщи, за господи тези хора, според мене.” и ,,Това са хора, които могат да не се спрат пред нищо, това са хора с жесток начин на живот, визия за живот. Те няма да простят в някаква конфликтна ситуация и на най-близките си хора, най-доверените си хора. Вие нямате представа просто.“, като ищецът бил оправдан по повдигнатите му обвинения с Присъда № ***/15.04.2021г. по нчхд № ***/2019г. на СРС (частично) и Присъда №/10.11.2021г. по внчхд № ***/2021г. на СГС (изцяло), ведно със законната лихва от датата на деликта (подаване на тъжбата) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът подал срещу него тъжба за това, че на 20.03.2019г. в посоченото телевизионно предаване с цитираните изрази разгласил за него позорни обстоятелства и му приписал престъпление. С Присъда № ***/15.04.2021г. по нчхд № ***/2019г. на СРС, НО, 135 състав, ищецът бил оправдан за част от изразите, но за друга било прието, че тъжбата е основателна, като му било наложено съответно наказание. Присъдата била 2 оспорена пред въззивната инстанция, която с Присъда №/10.11.2021г. по внчхд № ***/2021г. на СГС, НО, ІV възз.с-в, оправдала ищеца изцяло и окончателно. Така, чрез подаването на тъжба ответникът П. набедил ищеца пред надлежен държавен орган – съда, в извършването на престъпление, което се установило, че не отговаря на истината. По този начин били накърнени честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото. Той преживял огромен стрес и променил значително качеството си на живот.
Всичко рефлектирало както върху психическото, така и върху физическото му здраве, като му се наложило да посещава болнично заведение. Чувствал се обиден и унизен, стресиран и потиснат. Фактът, че на първа инстанция бил осъден за част от изразите, засилил тези усещания. Налагало се да приема медикаменти, от които не се нуждаел преди това. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв.
*** - АК-Ямбол, който поддържа предявения иск, подробно обосновавайки позицията си и в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. П. чрез адв. В. Ч. – АКВраца, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 136404/30.06.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че ответникът не е действал виновно, подавайки процесната тъжба до съда, като обосновава липса на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че упражняването на процесуално право, изразяващо се в подаване на тъжба, не съставлявало противоправно поведение, а напротив – то било законосъобразно действие, което не се трансформирало в незаконосъобразно с оправдаването на подсъдимия. Оспорват се естеството и интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и причинната им връзка с подадената тъжба, като се изтъква наличието на други заболявания на ищеца. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Ч., който поддържа предявените искове, аргументирайки становището си и в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и депозирания отговор на същата, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска и с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
3
По делото за послужване е изискано НЧХД № ***/2019г. на СРС, НО, 135 състав. Видно от същото, С. П. П. е подал срещу Г. Ц. Г. тъжба, вх. № ***/20.05.2019г. на СРС, с която го е обвинил в извършено спрямо него престъпление по чл. 147, ал. 1 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 161, ал. 1 НК, а именно, че на 20.03.2019г. в предаването „***“ с водеща *** на тема „***“ разгласил за него чрез инкриминираните изрази позорни обстоятелства и престъпления. С Присъда № ***/15.04.2021г. постановена по образуваното въз основа на тъжбата НЧХД № ***/2019г. на СРС, НО, 135 състав, подсъдимият Г. Ц. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по повдигнатото му обвинение за думите и изразите: „Печалбата никога не е била добра, защото той я е укривал“, във фирмата „се води сиво счетоводство и се краде и то с милиони левове.“, „До 2013г. П. е откраднал от държавата около 5-6 милиона. Той и сега продължава да краде по същия начин и това не го притеснява.“, на въпрос на водещата дали П. не е предлагал на Г. да „си крадат заедно”, последният отговаря: „Да, предложи го през ***, мой адвокат тогава, на няколко пъти, но не при мен директно, а при един адвокат ***...”, „...Със заплахата, че ще ми се случи нещо. То няколко бяха заплахите, че ще ме запалят.“ , ,,По най-грозния и вандалския начин запалиха къщата в ***. Запалиха я на ***г. след като не се предадох и това не е разследвано.“ и „Той и съпругата му могат да добият академично образование за фалшификации и кражба на пари във всякакъв вид и вариант, дали е от банка, или от където и да е.“ - клевета по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 лева. За останалите инкриминирани с тъжбата думи и изрази подсъдимият Г. е оправдан. С Присъда №/10.11.2021г. по ВНЧХД № ***/2021г. на Софийския градски съд, НО, ІV възз. с-в, присъдата на районния съд в частта , в която подсъдимият Г. е признат за виновен в извършено престъпление и му е наложено наказание, е отменена, като същият е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения.
Въззивният съд е приел, че подсъдимият не е извършил нито от обективна, нито от субективна страна вменените му престъпления. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протест. На основание чл. 300 ГПК същата има обвързващо действие за настоящото дело досежно наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Като свидетели по делото са разпитани Ц. Г. Г. (син на ищеца), К.А.С.
(приятел на ищеца) и Й.С. (познат и на двете страни). Свидетелите Г. и С. сочат, че процесното дело значително повлияло ищеца в емоционален и личностен план, като се отразило неблагоприятно и на здравословното му съС.ие. Свидетелят С. съобщава, че С. П. му се обадил да гледа процесното предаване, за да чуе "глупостите", които Г. Ц. говорел за него. Чувствал се обиден и унизен и заявил, че ще го съди за "лъжите", които е "избълвал" против него. На П. се налагало да се обяснява пред близки и приятели, че това, което било съобщено в телевизионното предаване, не било вярно, като дори започнал да не си вдига телефона.
По делото са изслушани заключения на вещи лица по съдебномедицинска и съдебно-психологическа експертизи. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза подробно е разяснило статистическото проявление 4 на заболяването рак на простатната жлеза и причините за него, както и на артериалната хипертония и захарния диабет. Посочено е, че поставянето на диагноза "рак" естествено води до стрес при пациента, като съответстващите му психически съС.ия е възможно да се проявят в началото или на по-късен етап от лечението. Вещото лице по съдебно-психологическата експертиза е установило, че у ищеца във връзка с подадената от ответника тъжба не са настъпили трайни психологически проблеми и промени. Трайните негативни преживявания не са достигнали до степен и интензитет на клинични изяви, а психичните ресурси са съхранени и запазени. Стратегиите за справяне са налични и адекватни на житейската ситуация, без да бъде засегната волевата сфера и активността.
Законодателството на нашата страна в съответствие с идеите и принципите на правовата държава предвижда възможност за защита пред съд на накърнените лични и граждански права. Конституцията в чл. 56, ал. 1 изрично прогласява, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Този, който счита, че са накърнени негови права, може свободно да се обърне към съда за защита, без да се налага да понесе от действията си други неблагоприятни последици, освен необходимостта да заплати разноските на другата страна, ако искането му се окаже неоснователно и загуби делото. Затова, когато някой предяви неоснователен иск или подаде тъжба срещу друг, той не носи отговорност за причинените по този начин неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като предявяването на иск, съответно подаването на тъжба, представлява правомерно действие, възможността за което е специално предвидено в Конституцията и законите на Република България.