Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2820 от 12.12.2016, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 602/2016
Вид
Определение № 2820
Подписан
12.12.2016
Състав
ВЕЛИНА БРАЙКОВА ДУБЛЕКОВА, ВИОЛЕТА КОНСТАНТИНОВА ШИПОКЛИЕВА, ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.273, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 и ал.4 · Закон за пощенските услуги
  • чл.21, ал.1 и ал.4 · Закон за пощенските услуги
  • чл.7 · Закон за пощенските услуги
  • чл.77 · Закон за пощенските услуги
  • §1, т.18 · Закон за пощенските услуги

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2820 гр. Пловдив, 12.12.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,

IХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на секретаря П.Г., като разгледа частно гражданско дело № 602/2016 г. по описа на ПОС, IХ-ти гр. състав, докладвано от съдията Велина Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 вр. чл. 415, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от „БМ Лизинг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шипка“ № 360, представлявано от К.. И. и Г. Л., чрез пълномощник адв. Г.К., със съдебен адрес ***, против Разпореждане от 04.01.2016 г., постановено по ч. гр. дело

№ 10940 по описа за 2015 г. на Районен съд Пловдив, ХХ гр.с., с което е обезсилена заповед № 5973/ 04.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10940/ 2015г. по описа на РС – Пловдив, и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 07.09.2015 г., с искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се сочи, че неправилно съдът е приел, че в едномесечния срок от уведомяването за постъпило възражение, който срок изтича на 28.12.2015г., заявителят не е предявил установителен иск срещу длъжниците в процесната Заповед за изпълнение на парично задължение и не е уведомил за това заповедния съд. В жалбата се твърди, че в определения от закона едномесечен срок заявителят е уведомил заповедния съд за предявяването на установителен иск, като на 28.12.2015 г. е изпратил по пощата – до РС – гр. Пловдив уведомление с приложено към него искова молба с входящ номер. За доказване на твърдението за спазен срок с частната жалбата, като доказателства, са приложени нотариално заверено копие от товарителница № 17116657 от 28.12.2015 г. - за която се твърди, че това е оригиналната товарителница, която съпровожда пратката и който екземпляр се съхранява от куриерска служба по местодоставянето на пратката, както и е приложено заверено от жалбоподателя копие на същата товарителница, за което се твърди, че това е копие на екземпляра от товарителницата, който остава в изпращача. Допълнителни съображения по същество развива и в представени писмена защита, като се мотивира, че разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК не изисква от заявителя в срока за предявяване на иска да представи и доказателства, както и че заповедният съд не е указал на жалбоподателя, че в месечения срок за предявяване на иска следва и да представи доказателства за това, с оглед на което не следва да се прилагат неблагоприятните последици на чл.415, ал.2 ГПК.

Ответниците Г.П.Б., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М.П., със съдебен адрес ***, партер,

„Балканкар Мизия – БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр……. ул. „……..“ № .., ет…, ап.., чрез пълномощник адв. Д.Д., със съдебен адрес ***, партер и П.Г.Б., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.

С.М., със съдебен адрес ***, партер с депозираните отговори на частната жалба оспорват същата като неоснователна, като излагат твърдения за извършена манипулация на датата на изпращане 28.12.2015г. и оспорват представената товарителница на куриерска фирма „Експресо“ АД като такава с невярно съдържание, а именно поправена дата. По изложените съображения, се иска от съда, частната жалба да бъде оставена без уважение и разпореждането на РС да бъде потвърдено. Допълнителни съображения по същество развиват в представена писмена защита. Претендират разноски.

Ответникът „Ромекс

Кар” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, чрез синдика А.Г.К.,***, не взима становище в законоустановения срок.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по заявление на „БМ Лизинг” АД, ЕИК *********, с вх. № 39477/01.09.2015 г., за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжниците Г.П.Б., ЕГН **********, „Балканкар

Мизия – БГ” ЕООД, ЕИК *********, „Ромекс Кар” ЕООД,

ЕИК *********, и П.Г.Б., ЕГН **********. Във връзка със същото е образувано ч.гр.д. № 10940 / 2015г. по описа на РС

– Пловдив и е издадена Заповед № 5973/ 04.09.2015 г.. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

Срещу заповедта е подадено възражение от страна на длъжниците Г.П.Б., „Балканкар Мизия –

БГ” ЕООД, „Ромекс Кар” ЕООД, и П.Г.Б. в срока по чл.414 ГПК, за което заявителят „БМ Лизинг” АД е уведомен със съобщение, връчено на 24.11.2015 г., както и със същото му е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу длъжниците и следва да представи доказателства в този срок, че искът е предявен. Указани са и последиците от непредставянето на такива доказателства, а именно обезсилване на заповедта и издадения изпълнителен лист.

До изтичане на едномесечния срок на 28.12.2015 г. заявителят не е представил доказателство пред заповедния съд за предявяване на иск относно вземането си, предмет на издадената заповед, поради което на 04.01.2016 г. с обжалваното разпореждане районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. По делото е постъпила молба от заявителя „БМ лизинг“ АД, вх. № 1158/ 11.01.2016 г.

(л.71 – л.81 по ч. гр. д. № 10940/ 2015 г. на ПдРС), с приложен към нея препис от искова молба, подадена от заявителя „БМ лизинг“ АД срещу длъжниците Г.П.Б., „Балканкар Мизия – БГ” ЕООД,

„Ромекс Кар” ЕООД, и

П.Г.Б., вх. № 158 349/ 18.12.2015 г. по описа на СГС.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.

2 от ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за съществуване на вземането в едномесечния срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал.

2 от ГПК предполага не само изпращане, респективно постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на заповедния съд, че искът е съдебно предявен, като заявителят е длъжен да представи доказателства за предявяване на установителния иск в срока за неговото предявяване. Уведомяването може да се осъществи от заявителя както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. В този смисъл е и установената практика на ВКС – така Определение № 123 от 27.01.2010 г., по ч.т.д. № 736/ 2009 г., І т.о.

Следователно жалбоподателят е бил длъжен да представи доказателства за предявяване на установителния иск в срока за неговото предявяване, каквито той не е представил до датата на изтичането му – 28.12.2015 г. Представянето на такива след тази дата, не може да обоснове отмяна на разпореждането, с което е обезсилена заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не му е било указано, че следва да представи доказателства за предявяването на иска за вземането си, както и че не са му указани последиците от неизпълнението на това му задължение. В съобщението, с което жалбоподателят е уведомен за постъпилите възражения по чл.414 ГПК (л.66 от ч. гр. д. № 10940/ 2015 г. на ПдРС), е указано, че може да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе дължимата държавна такса, както и че „при непредставяне на доказателства за предявения иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло/ частично, както и издаденият изпълнителен лист“.

Дадените от заповедния съд указания са ясни и конкретните, в това число е недвусмислено указано, че в посочения – едномесечен срок за предявяване на иска, следва да се представят и доказателствата за това. Независимо от това, следва да се посочи, че дори и заповедният съд да не е определил изрично срок, в който следва да се представят доказателства за изпълнение на указанията по реда на чл.415, ал.1 ГПК, то срокът за представяне на доказателства не може да бъде различен от срока, който е императивно определен от закона за предявяване на иска за вземането (така Определение № 133/ 29.01.2010 г., по ч. гр. д. № 41/ 2010 г., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл.273, ал.3 ГПК). След като съдът изрично е указал да бъдат представени доказателства за предявяване на иска по реда на чл.415, ал.1 ГПК и е посочил на заявителя правните последици от евентуално негово бездействие, то липсата на доказателства за това, че е спазен законоустановеният срок за предявяване на иска, обуславя настъпването на предвидените в разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК неблагоприятни за заявителя правни последици, а именно обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Тези последици се прилагат и в хипотезата, когато искът за вземането е предявен в едномесечния срок, но заявителят не е установил това обстоятелство пред заповедния съд в същия срок, който срок следва от императивната норма на чл. 415, ал.1 ГПК. Представянето на доказателства за предявен в едномесечния срок иск за вземането, като процесуално действие няма самостоятелен характер, а същото е пряко свързано с доказване на императивно регламентираното правно действие за предявяване на иск. От това, че представянето на доказателства за предприетото процесуално действие съставлява доказване, а не правна възможност за осъществяване на самостоятелно правно действие, за което страната да се нуждае от допълнителен срок, следва изводът, че в едномесечния срок за предявяване на иска заявителят е задължен и да представи пред заповедния съд доказателства за това. Заповедният съд не е длъжен да указва на заявителя друг, отделен срок, респективно да сочи изрично този срок за представяне на доказателства за предявяване на иска за вземането. Достатъчно е заповедният съд с уведомлението за постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение да е указал на заявителя възможността, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението за това, както и че следва да представи доказателства за предявения иск, като посочи неблагоприятните правни последици, които ще настъпят за заявителя при евентуално негово бездействие.

С частната жалба, като доказателство за спазен срок за уведомяване на заповедния съд, е представена товарителница с № 17116657 на куриерска фирма „Експресо“ АД. Представената товарителница е оспорена от ответниците, оспорена е датата на предаване на пратката на куриер – 28.12.2015 г., като от ответниците се твърди, че пратката е предадена куриер на 08.01.2016 г.

Представената товарителница представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща за съда материална доказателствена сила досежно фактите, които удостоверява, в частност досежно посочената в нея дата – 28.12.2015 г., а същите се преценяват от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства. Във връзка с повдигнато оспорване на съдържанието на товарителницата като частен свидетелстващ документ в проведено на 31.05.2016 г. о. с. з. съдът е указал на страните, че всяка от тях следва да установи фактите, които претендира като настъпили и на които основава своите искания и възражения и от чието настъпване черпи благоприятни правни последици.