Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 31.08.2023, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 619/2022
Вид
Решение № 172
Подписан
31.08.2023
В сила
26.09.2023
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Сандански, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20221250200619 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес в град С. ул. “Б.С.“ №**** срещу Наказателно постановление (НП) № 22-0339-001000/13.10. 2022г., издадено от Началник РУ Сандански, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева, като на основание Наредба №Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 /дванадесет/ контролни точки.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което се претендира неговата отмяна. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка, като жалбоподателя твърди, че не извършил описаното нарушение.

В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържа жалбата. Дава обяснения, като отрича от една страна да у управлявал МПС, а от друга, да е отказвал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Не отрича, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици, посочвайки, че същите се ненадеждни. Твърди, че е поискал да даде биологична проба за химическо или медицинско изследване, но му е било отказано, като не му е бил връчен талон за медицинско изследване.

В хода на съдебните предоставя на съда.

Защитника на жалбоподателя поддържа жалбата, прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения анализира събраните доказателства и излага доводи за липса на 1 извършено нарушение на чл.174, ал.3 от страна на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не изпраща процесуален представител. В писмото придружаващо административно наказателната преписка се иска от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

РП Благоевград, редовно призовани чрез ТО Сандански не изпраща представител, не взема становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата е основателна, макар и по-различни от изложените в самата жалба съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.09.2022г. около 17.10 часа свидетелите Ш. и Б. – служители в РУ Сандански спрели за проверка в района на мотел „Ерос“ лек автомобил марка „*******“ с рег. №******* , движещ се по ул. С. С.“ в посока главен път ПП1, Е79. При извършена проверка по документи установили, че водач на автомобила и лицето К., а до него на дясната предна седалка пътувал жалбоподателя П.. На водача било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. К. се съгласил и с автомобила се придвижил с проверяващите до РУ Сандански. В сградата на полицията била извършена проверка на К. с техническо средство, което отчело положителен резултат за употреба на наркотични вещества. Предвид установеното К. бил задържан, а П. освободен. Тъй като ключовете от автомобила останали у П., същия се качил в автомобила и го привел в движение. Веднага бил спряна от свидетеля С. и му било предложено да бъде проверен за употреба на алкохол. П. се съгласил, била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, която била отрицателна.

След това на П. било предложено да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. П. отказал да бъде проверяван с техническо средство и заявил, че е съгласен да даде биологична проба за медицинско или химическо изследване. Въпреки съгласието на П. от свидетеля Ш. бил издаден АУАН серия GA №566143, в който било описан отказа на П. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Било посочено, че е издаден талон за медицинско изследване №140520.

Нарушението било квалифицирано като такова на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Било допълнено, че П. не носи в себе си СУМПС. Първото нарушение – за отказ на П. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици било квалифицирано като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а второто – неносенето на СУМПС – като такова на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля С. и на жалбоподателя П., който го подписал без възражения. Срещу подпис П. получил и препис от АУАН.

Същевременно свидетеля Ш. издал и талон за медицинско изследване №140520. В талона било посочено, че се издава поради отказ на П. да бъде изпробван с техническо средство.

Самият талон не бил подписан от П. и не му бил връчен препис от същия, ведно със стикери за представяне пред съответните медицински лица. Талона бил оформен при отказ от страна на П. с подпис на свидетеля С..

Въз основа на съставения АУАН и издадения талон за медицинско изследване Начални РУ Сандански издал обжалваното Наказателно постановление (НП) № 22-0339-001000/13.10.

2022г., издадено от Началник РУ Сандански, с което на П. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева, като на основание Наредба №Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 /дванадесет/ контролни точки.

НП било връчено на жалбоподателя на 12.12.2022г., а жалбата срещу него е депозирана в РС 2

Сандански на 16.12.2022г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото – обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Ш., Б., С. и С. и от приобщените по реда на чл.283 от НПК както и от писмените доказателства – АУАН, талон за изследване №140520, справка за нарушител водач, заповед за упълномощаване на служители на МВР, АУАН серия GA №566142, ЗППАМ №22-0339-000220/10.09.2022г., заповед за задържане по ЗМВР рег. № 339зз-304/10.09.2022г., декларация, разписка.

Съдът приема безспорно, че на описаните в НП време и място жалбоподателят е предприел управление на МПС, поради което и съобразно закона служителите на РУ Сандански са извършили проверка на П. за употреба на алкохол и наркотични вещества. Съдът не кредитира обясненията на П. в частта, в която същия е отрича да е предприел управление на МПС, тъй като същите се опровергават от показанията на свидетелите полицейски служители, които са категорични, ча автомобилът е бил в движение, когато П. е спрян за проверка. Безспорно според съда – въпреки колебливите показания на част от свидетелите – полицейски служители – е и обстоятелството, че П. първоначално е бил проверен за употреба на алкохол, като пробата извършена с техническо средство е била отрицателна. Не се оспорва и от самия жалбоподател, че същият категорично е отказал предложението да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Определящият естеството на производството момент е дали П. е отказал да получи талон за медицинско изследване, при което следва да се приеме, че същият е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и с даване на биологична проба. Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя в тази насока – че не е отказвал, а че е изявил желание да бъде проверен с даване на проба, като тази възможност му е била отказана, като не му е бил връчен талон за медицинско изследване. Макар и обясненията на жалбоподателя да бъдат приемани критично – доколкото същите са и израз на защитна теза – в случая според съда същите са достоверни, предвид липсата на категоричност относно релевантното обстоятелство – връчване на талон за медицинско изследване - в показанията на свидетеля Ш. – изготвил талона за изследване – и на свидетеля С. – удостоверил с подписа си отказа на П. да получи препис от талона. Първият свидетел не успя да си спомни поради първоначално дали П. е подписал талона, впоследствие – дали е получи препис от същия и ако не не получил – направил ли е изричен отказ… Свидетеля говори по принцип, че са изготвя талон, запознават се лицата, връчва им се, освен ако откажат… Конкретика и ясно изявление относно отказ на П. да подпише талона и да получи препис от него на бяха дадени. Не бе обяснено и причината поради която П. е подписал АУАН, получил е препис от същия, но е отказал да подпише талона за медицинско изследване и да получи препис от него..

Свидетелят С. – който с подписа си е удостоверил отказа на П. да подпише талона и да получи препис от него – също не можа да отговори как точно П. е заявил отказа си. С. в показанията си също говори за това как се извършват проверките по принцип, но не и за конкретния случай относно действията по съставяне на АУАН и издаване на талон за изследване на П.. Не бе обяснено противоречието П. да подпише и да получи препис от АУАН – с който се констатира извършване на нарушение – и да откаже да подпише и да получи препис от Талон за изследване. Всъщност свидетеля С. дори не можа да си спомни, че е подписал талона в качеството му на свидетел на отказа на П. да получи препис от него…

С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42 от ЗАНН, съответно – чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби, респективно не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, доколкото както се посочи по-горе проверка е извършената на територията на Столична 3 община. АУАН и НП са издадени в законоустановения срок.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба от 2000 лева. Съгласно §6, т.25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява ППС. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказът на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на две нарушения. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния –отказ от изпробване с техническо средство (тест за употреба на наркотици) или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби (кръв и урина), се осъществява едно и също нарушение –това по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП.