Решение № 175 от 27.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Сливен, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230102830 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване, са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумите, за които срещу нея е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1710/2024 г. на СлРС, срещу която е подадено възражение в срок.

Твърди се, че на 06.07.2022 г. ответницата е сключила договор за потребителски кредит PLUS-19419213 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като длъжницата не заплатила дължимия паричен заем и впоследствие вземането е прехвърлено с договор за цесия от 29.08.2023 г. в полза на ищцовото дружество. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и исковото дружество се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжницата.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи сумите по заповедното производство, като се претендират и разноските.

От страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната неоснователност, поради недействителност на сключения 1 договор на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.10, ал.1,2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като се излагат подробни съображения.

От съда се иска отхвърляне на исковата молба, като се претендират разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.

Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ответницата Д. Г. и неучастващото в процеса „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е сключен на 06.07.2022г. договор за потребителски кредит №PLUS -19419213 за сумата 12000 лева. Сключен е и договор за застраховка, като кредитодателя е действал като застрахователен посредник.

Ответницата е заплатила на ищцовото дружество общо сумата 3204,70 лева.

В договора за креди и приложенията към него, както и в застрахователния договор не е използват навсякъде шрифт с размер не помалък от дванадесет, каквото е изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК.

Вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество.

Срещу ответника по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, по ЧГД 1710/2024 г. на СлРС, срещу която ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК. Поради това заповедният съд е дал указания на кредитора да предяви искове за установяване на вземанията си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства и заключенията на вещите лица бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.

2

422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са частично основателни, като е основателна само претенцията за установяване на дължимост на главница до размер на сумата 8795,30 лева.

Несъмнено се установи, че между праводателя на ищцовата страна и ответницата е сключен договор за потребителски кредит от 06.07.2022г., който не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно използван е в отделни части от документите шрифт по-малък от 12. При това положение съгласно чл.22 от ЗПК е налице недействителност на договора между страните, поради което ответникът съгласно чл.23 от ЗПК дължи заплащане само на главницата, която е получил. В случая главницата по договора за кредит е в размер на 12000 лева, но ответницата е заплатила сумата 3204,70 лева, която следва да се приспадне от главницата и да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество само част от сумите по заповедта за изпълнение, а именно: главницата в размер на сумата 8795,30 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.3024г. до окончателното изплащане. В останалата част искът за главницата и останалите искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

При установена недействителност на договор за потребителски кредит ответникът не дължи и разноски на ищцовата страна, съобразно утвърдената съдебна практика, включително и на СЕС, но има право да получи своите, съобразно отхвърления размер на исковете.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Г. с ЕГН-********** от *************************** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 8795,30 лева /осем хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 30 стотинки/, представляваща част от главница по договор за потребителски кредит, за която е издадена заповед №990/11.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1710/2024г. на СлРС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2024г. до окончателното 3 изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в останалата му част и останалите искове изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Г. с ЕГН********** от *************************** сумата 1805 /хиляда осемстотин и пет/ лева, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърления размер на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4