Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 246 от 25.06.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 450/2026
Вид
Решение № 246
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Аглика Гавраилова, Палма Тараланска, Катина Кавърова

Цитирани разпоредби

  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.89, т.2 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Русе, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20264500500450 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД гр.

Варна, ЕИК 104518621 представлявано заедно и поотделно от всеки двама от членовете на управителния съвет: ААК ЙПШ ТП ПК чрез юрисконсилт И. Вълчева - С. против Решение № 320/06.03.2026 г., постановено по гр.д. № 4918 по описа за 2025 г. на Районен съд Русе, с което дружеството е осъдено да заплати на С. Т. Г., ЕГН: ********** и Й. П. Г., ЕГН:

********** сумата от 917,26 евро, представляваща причинени им имуществени вреди и по 500,00 евро, представляваща причинени на всеки от тях неимуществени вреди в резултат на настъпил на 16.04.2025 г. пренесена ел. енергия, неотговаряща на показателите за качество (токов удар) при електроснабдяването на жилището им с адрес с.Сандрово, Обл. Русе, ул.*** клиентски номер ***, абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 18.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и разноски по компенсация.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил представените и приети доказателства по делото, с което е достигнал до погрешни изводи и заключения релевантни за делото, според които приема, че предявеният 1 иск за присъждане стойността на причинени имуществени вреди от неточно изпълнение в качествено отношение на договорното задължение на ответника да достави съобразно уговореното качество електрическа енергия, е доказан по основание и размер и го е уважил като такъв.

Навежда доводи за това, че съдебния състав неправилно е определил, че в настоящият случай присъдените суми от по 500 евро са съотносими към обичайните неприятни изживявания от такъв тип увреждане, съобразени със стандарта на живот в страната, както и че отчитат в пълна степен негативния емоционален психически отпечатък върху психиката на ищците.

Моли решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените претенции.

Въззиваемите страни по жалбата С. Т. Г. и Й. П. Г., чрез адв. Р. С. – АК гр. Русе считат същата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, за което развиват подробни съображения. Акцентира върху обстоятелството, че фактът на пренос на енергия с показатели, които се отклоняват от показателите за качество, е безспорно установен от материалите съдържащи се в преписката на ответното дружество, образувана с искане № 7213995/16.04.2025 г. депозирано от ищцата С. Г. като в писмо изх. № 7280952/25.07.2025г. ответното дружество фактически признава наличието на основание за ангажиране на отговорността му, като предлага единствено по-нисък размер на обезщетение. Намира за неоснователно наведеното във въззивната жалба оспорване на собствеността на движимите вещи, предмет на претенцията за нанесени имуществени вреди.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции.

За да уважи заявената от ищците претенция против „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна и да осъди ответното дружество да им заплати причинените имуществени вреди от неточно изпълнение в качествено отношение на поето от него договорно задължение да достави съобразно уговореното качество електрическа енергия, първоинстанционният съд е приел за безспорна неизправността на оператора ответник по делото по отношение на задължението му към релевантния момент и по всяко време да е осигурил необходимите ресурси за поддръжката на сигурна преносна мрежа в района на обекта на потребление, в съответствие с техническите изисквания и изискванията за безопасност при работа, както и да е предприел необходими действия по обезпечаване сигурността, непрекъснатостта и качеството на доставяната ел.енергия. Приел е, че ищцата С.

Т. Г. е абонат по открита партида при „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна с 2 конкретно посочени клиентски и абонатни номера като електроснабденият имот е семейното жилище на ищците, в което се ползват съсобствени ел. уреди на съпрузите. Поради това и двамата имат право да получат обезщетение за причинените по тях повреди в резултат на неизпълнението на задължението на ответното дружество по чл.89, т.2 от ЗЕ, съгласно която операторът на електроразпределителната мрежа осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия.

Първоинстанционният съд е обсъдил представените, както от ищците, така и от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените във въззивната жалба възражения относно това, че доколкото по делото не са представени безспорни доказателства – касови бонове, фактури и др., че са ищците са собственици върху процесните вещи, за които се претендира обезщетение по настоящото дело, то не им се следва обезщетение при повредата им. В случая се касае за движими вещи, които към момента на деликта са се намирали в дома на ищците, като това обстоятелство е отразено и в изготвения и подписан от двама служители на дружеството Констативен протокол от 17.04.2025 г., представен и неоспорен по делото, в който в т.1 е отразено както следва: „При извършения оглед на място в обекта на клиента, находящ се на посочения по-горе адрес,се констатираха следните повредени електрически уреди както следва: „ - - - - - - кафемашина „Крупс“ ЕА 81, мотор за гаражна врата „BFT Xorman“, робот електрическа косачка „Хускварна“, електрически котел за отопление „Акватерм", прахосмукачка робот „Ровента", парогенератор „Тефал и телевизор „Самсунг".

Неоснователни са и неведените възражения за това, че не са доказани по безспорен начин твърденията на ищците, настоящи въззиваеми, че са претърпели негативни преживявания, както и че са били принудени да претърпят значителни неудобства свързани с това, че са били лишени от възможността да използват продължителен период от време гаража, както и повредените си електроуреди, част от които кафемашина, парогенератор, телевизор и робот, тъй като за тях няма приложени доказателства, медицински документи и заключения от които да е видно, че настъпилите събития са довели до описаните от семейството на С. и Й. Г.и допълнителни притеснения и значителни неудобства, поради което не следва да им се присъжда обезщетение за претьрпени неимуществени вреди. Видно от събраните по дело писмени и гласни доказателства самият процес по диагностициране и ремонтиране на уредите е отнел няколко месеца, което от една страна е било свързано с необходимост от чести отсъствия от работа на страните, а от друга е довело до невъзможност да ползват уредите за период повече от два месеца, което също е създало значителни неудобства и драстични нарушения на обичайният им ритьм на живот. В действителност страните са били лишени от възможност да гледат телевизия, да използват кафеавтомата си, да използват уредът си за гладене и да паркират автомобила си в защитена среда, какъвто е бил гаражът към къщата им,чиято врата е била увредена от инцидента. Очевидно става 3 въпрос за ежедневни навици и удобства, от които страните са били лишени за едни продължителен период от време, а като се отчете и обстоятелството, че аварията е станала четири дни преди Великден, който през 2025 г. е бил на 20.04., всичко това допълнително е нагнетило неприятните преживявания и вгорчило празничните дни на ищците.

Всичко това категорично сочи, че от събраните по дeлoтo доказатслства се установява по безспорен начин, че на 16.04.2025 г. от „Електроразпределение Север“ АД гр.

Варна е пренесена ел. енергия, неотговаряща на показателите за качество (токов удар) при електроснабдяването на жилище с адрес с. Сандрово, обл. Русе, ул.***, клиентски номер ***, абонатен номер ***, в резултат на което са повредени намиращите се в жилището електроуреди и семейството е претърпяло негативни преживявания, при това преди празник Великден, принудено е било да търпи неудобства и е било лишено от възможността да води нормално ежедневие.

Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи.

Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивният жалбоподател са направените от въззиваемите страни разноски, за което е представена справка по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320/06.03.2026 г., постановено по гр.д. № 4918 по описа за 2025 г. на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна, ЕИК

104518621 представлявано заедно и поотделно от всеки двама от членовете на управителния съвет: ААК ЙПШ ТП ПК да заплати на С. Т. Г., ЕГН:

********** и Й. П. Г., ЕГН: **********, направените по делото разноски пред Окръжен съд Русе в размер на 380,00 евро за заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО е окончатнелно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5