Решение № 2097 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2097 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110210540 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-831/НП от 10.02.2023г., издадено от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, с което на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.4 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.53 от ЗАНН за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ на Т. П.

Д. е наложена глоба в размер на 44.47 лева (четиридесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки), а за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ на Т. П. Д. е наложена глоба в размер на 1123.07 лева (хиляда сто двадесет и три лева и седем стотинки ), като наред с това на основание чл.234, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗМ са отнети в полза на държавата ветеринарно – медицински продукти – медикаментозни каишки „Bayer Seresto Cani 4,50g + 2,03g Collare Per Cani - 8 kg“ и „Bayer Seresto Cani 1,25 + 0,56g Collare Per gatti“ – общо 270 броя, с определена митническа стойност на стоките общо в размер на 1123.07 лева съгласно Становище рег. № 32-10916/10.01.2023г. от комисия, назначена със Заповед № ЗТД-5800308/32-128524/02.05.2019г. на Директора на ТД Югозападна (понастоящем : ТД Митница София).

В жалбата на Т. П. Д. (подадена чрез адв. И. Б.) се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Поради това се иска неговата отмяна и присъждане на разноски. Претендира се за нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 21.08.2020г., а НП е издадено на 10.02.2023г. По съществото на спора се твърди, че имало допуснати технически грешки в Акта при изписване името на изпращача и номера 1 на митническата декларация. Според жалбоподателя същественото разминаване в основни елементи, които идентифицират извършеното нарушение води до извод за наличие на грешка изобщо в създадената преписка, въз основа на която е образувано т.н. административно – наказателно производство. Наказващият орган не можел да твърди, че „извършеното нарушение е легитимирано от нарушителя в тази преписка“. В жалбата се посочва, че в АУАН не било посочено и мястото на извършване на нарушението. Прави се извод, че е налице неправилно идентифициране на случая, неточно (copy-paste) издаден Акт, въз основа на който не може да се издаде законосъобразен АУАН. Заявява се, че посочването на погрешни основни елементи от нарушението – номер на товарителница, номер на митническа декларация и място на извършване на нарушението в АУАН и отбелязване на други данни в НП, различни от тези в Акта, въз основа на който е издадено Наказателното постановление, се явява недопустимо, незаконно и тенденциозно „намиране“ на нарушител.

В становище от Т. П. Д. (подадено чрез адв. И. Б.) се заявява, че жалбоподателят не е нарушил Регламент 680/13 относно защитата на правата на интелектуалната собственост, тъй като не е поръчвал стока „Bayer“; фактурата от 05.05.2020г. била издадено от Китай и в нея не било упоменато, че стоката е с производител „Bayer“; във въздушна товарителница № 2931694356 също не било отбелязано стоката да е „Bayer“, а стоките били описани като „dog collar“ нашийник за бълхи и кърлежи/нашийници за кучета. Изтъква се, че стоката е получена в страната, от другата страна по спора са определени митни сборове и жалбоподателят ги е платил. Получателят не бил отварял и не бил запознат с наличната стока, която се съдържа в пратката. Пратката била отворена пред представител на DHL, той е подписал без възражение и предал стоката – без да уведоми за това жалбоподателя.

Посочва се, че ТАРИК кода е поставен от превозвача DHL. В становището се казва още, че наказващият орган приема, че стоката е „Bayer“, без да се съобрази, че самият представител на „Bayer“ с писмо от 23.06.2020г. е посочил, че продуктите не отговарят на оригиналната опаковка на „Bayer“ и в уведомлението до DHL не било отбелязано, че стоката е „Bayer“. В Протокол за извършена митническа проверка на Агенция „Митници“ № 20BG9910M020416, код на МУ9910/21.05.2020г. (в който са вписани митническата декларация и фактурата на фирмата – изпращач) също не било отбелязано, че стоката е „Bayer“. Цитира се и писмо на БАБХ, че продуктите на „Bayer“ не са в официалния регистър, но поръчката не е направена за „Bayer“. В писменото становище се твърди, че въззИ.емата страна не е направила експертиза за съдържанието на продукта, за да приеме, че стоката е „Seresto“ 4,5g + 2,03g „collare per cani - 8 kg“ и „Seresto“ 1,25 g + 0,56g „collare per gatti“ и съдържа посочените инсектицидни съставки, а е изходил само от външната опаковка и етикета, която всъщност е приел, че не е оригинална. Само въз основа на опаковката наказващият орган решил, че са налице продукти, които изискват Лиценз за употреба на ВМП в РБ. В становището се посочва, че не може да се приеме, че е нарушен чл.234, ал.1 от ЗМ и че жалбоподателят е целял да избегне заплащане на митата, тъй като самата митница е определила какви са митните сборове и жалбоподателят ги е платил. В края на становището се изтъква и това, че стойността на стоката е определена от Комисия на наказващия орган.

2

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. се представлява от адв. Б.. В съдебно заседание на 18.10.2023г. тя заявява, че поддържа жалбата. В съдебно заседание на 16.01.2024г. пред СРС адв. Б. пледира за отмяна на Наказателното постановление, тъй като то било незаконосъобразно, неправилно и не отговаряло на фактическата обстановка.

Адвокатът поддържа съображенията, изложени в жалбата и в становището и ги преповтаря отново пред съда. Иска се отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ВъззИ.емата страна Директор на ТД Митница София се представлява пред СРС от юрк. Я.. В съдебното заседание на 18.10.2023г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 16.01.2024г. юрк. Я. моли за цялостно потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. Според нея от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че е извършено митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ, изразяващо се в митническа измама, извършена чрез непредставяне на необходимите лицензи и разрешения за внос на ветеринарно-медицински продукт.

Изрично юрк. Я. отбелязва, че Наказателното постановление не е издадено и с него не се претендира нарушение на Регламент № 608/2013г. на Съвета. Обяснява, че нарушението по Регламент № 608 е процедура, в която митническите органи задържат по искане на маркопритежателя за защита на граничните му права за внос, износ и транзитиране в Европейския съюз на защитена интелектуална собственост, като задържането не е служебно, а се счита направеното по искане на притежателя на интелектуалната собственост. Митническите органи задържат стоката и уведомяват за това задържане маркопритежателя и лицето, от което е задържана стоката и до там приключва ролята на митническата администрация. Процедурата по установяване на нарушението, регламентирана в Регламент № 608/2013г., е подробно указана като действия на маркопритежателя и евентуално нарушителя на правото на интелектуалната собственост, но не включва действия на митническите органи по констатиране на нарушението.

Процесуалният представител на въззИ.емата страна заявява, че компетентен да установи нарушението е маркопритежателят, който има няколко варианта за защита на правата си възможност нарушителят да признае нарушението и да се съгласи с унищожаването или да възрази, като след възражението, което е в срок от уведомяването му на него или на негов представител. Липсата на възражение позволява маркопритежателят да унищожи стоката, която счита, че нарушава правата му. При подадено съответно възражение маркопритежателят може да заведе гражданско дело или да уведоми прокуратурата за започване на наказателно производство. Всички тези действия са извън компетентността на митническите органи и това са действия между други двете страни в евентуално гражданско или наказателно производство. Набляга се от страна на юрк. Я., че с Наказателното постановление - предмет на настоящото производство лицето не е наказано по Регламент № 608, поради което всички доводи в тази насока са извън предмета на производството. По отношение на аргументите за наличие на митническо нарушение, изразяващо се в липса на разрешение за внос на ветеринарно-медицински продукти, представляващи каишки, 3 независимо от каква марка и с какво съдържание на химически вещества юрк. Я. завява, че по делото не били представени доказателства в обратната насока. Обяснява, че не се изисква разрешение за марката „Bayer“ или разрешение за конкретен химичен състав на продукта, а се изисква разрешение за този вид продукт, лиценз за внос на противопаразитна каишка, като в официални становища и писма БАБХ /като компетентен орган по този лицензионен режим/ е отговорила след запознаване с всички документи, придружаващи стоката и със самата стока, че няма издадено разрешение, лиценз за внос и търговия с тези продукти на лицето Т. Д. - вносител по митническата декларация. Процесуалният представител на въззИ.емата страна посочва, че именно в това се състои нарушението, а не в това дали стоките са „Bayer“ или други. Твърди се, че лицето, подало митническата декларация чрез DHL, чрез представителя си при условията на пряко представителство, не е представило документи, че може да извърши този внос. Според юрк. Я. не е от значение дали лицето е имало достъп до стоката и дали е или не е знаело, че стоката е марка „Bayer“, тъй като тези обстоятелства не са от значение за изпълнителното деяние на конкретното нарушение.

Посочва се, че вносителят е длъжен, ако има съмнения за вида на стоката и за нейното тарифно класиране, да изиска преди пристигане на стоката по реда на Регламент № 952/2013г. за приемане на Митническия кодекс на общността така наречената обвързваща тарифна информация, с която Агенция „Митници“ при представяне на документите за стоката преди вноса и ако лицето се съмнява в тарифния номер да му даде указание за правилно тарифно класиране. Такава процедура вносителят не бил провел. Поради това се приема, че лицето е отговорно за данните, декларирани в митническата декларация, както и за представяне на всички необходими документи за осъществяване на внос. Отбелязва се, че митническата декларация се подава от лицето-вносител и в нея се декларира вида на стоката, тарифния номер и дължимите от него публични държавни вземания. Митницата не е определила нито тарифния код, нито вземанията. Тя има право да провери митническата декларация, като от над 1000 декларации, които се подават на ден само в Митническо бюро Летище – София (където е извършен конкретният внос) Митницата проверява под 10 % от митническите декларации. Пред СРС юрк. Я. казва още, че режимът и философията на Регламент № 952 предоставят цялата свобода на вносителите, но и цялата отговорност при констатиране на нередности в митническото деклариране. В този смисъл се определят като неоснователни доводите, че Митницата е определила вземанията и тарифния код.

Процедурата на DHL включвала изпращане на получателя на изготвената митническа декларация с определените публични държавни вземания, които лицето заплаща, с което се съгласява с данните в предоставената и изготвена митническа декларация. По отношение възражението за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН юрк. Я. посочва, че нарушението е извършено с подаване на митническа декларация на 21.05.2020г., АУАН е съставен на 21.08.2020г., но тъй като нарушителят бил положил „всички усилия да се укрие“ и да не се яви при съставянето на Акт, въпреки многократните опити да бъде уведомен, включително и чрез органите на МВР, Актът е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на лицето, след което са предприети действия по връчване на Акта. На основание чл.43, ал.6 от ЗАНН административно-наказателното производство било спряно с резолюция на 4 актосъставителя, отразена върху Акта поради невъзможност същият да бъде връчен. По време на съдебните прения пред СРС се посочва, че АУАН е бил връчен на Д., когато лицето се е опитало да получи друга пратка и се е явило за друг внос. Твърди се производството да е възобновено с връчване на АУАН на 07.12.2022г., като за периода от 23.10.2020г. до 07.12.2022г. производството е било спряно и са били спрени сроковете за издаване на Наказателното постановление. След възобновяване на производството на 07.12.2020г. срокът е продължил да тече и се твърди Наказателното постановление от 10.02.2023г. да е издадено в 6-месечния срок, тъй като от съставяне на АУАН до издаване на Наказателното постановление се изключвал периодът, в който е било спряно производството. Процесуалният представител на въззИ.емата страна се позовава и на чл.53, ал.2 от ЗАНН и заявява, че няма допуснати съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. По реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН административно-наказващият орган е установил технически грешки, които е приел за несъществени и е издал Наказателното постановление, като е счел, че правото на защита на наказаното лице не е нарушено. В този смисъл се твърди, че Наказателното постановление е законосъобразно и правилно, поради което се иска неговото потвърждаване. По отношение на направеното искане за присъждане на разноски, юрк. Я. иска същото да не бъде уважено, тъй като до приключване на съдебните прения пред СРС не е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Същевременно процесуалният представител на въззИ.емата страна иска в зависимост от изхода на спора да се присъди в определен от съда размер юрисконсултско възнаграждение.