Решение № 169 от 30.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Монтана, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630102546 по описа за 2025 година

Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК.

Ищцата Ц. Б. Д. твърди, че на 24.03.2025 година сключила с ответника договор за паричен заем с № 100959152. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1000.00 лева (511.29 Евро). В договора било предвидено заемът да бъде обезпечен с представена гаранция измежду няколко възможности, една от които и предвиждала заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от одобрено от кредитора дружество. Според този договор в полза на гаранта ищцата следвало да заплати възнаграждение, като сумата за него била разсрочена и кумулирана към вноските по кредита.

Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.9 и чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК и чл.26 ЗЗД. В договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР; плащането по договора за поръчителство не е включено в ГПР и е налице заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; клаузите в договора са заблуждаващи.

Договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност. Всичко това обуславя правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на сключения договор за кредит.

Претендира заплащане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Кеш Кредит Мобайл взема 1 становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробни съображения за валидност на облигационното правоотношение във всичките му части.

В хода на производството са представени писмени доказателства, от които съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, че между ищеца и ответника на 24.03.2025 година е сключен договор за потребителски кредит. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от 1000.00 лева (511.29 Евро) със срок на издължаване 12 месеца. Според договора и погасителния план дължимата от ищцата сума за погасяване на задължението главницата и договорна лихва била 1205.52 лева. В договора изрично било предвидено, че за сключване на договора е необходимо да бъде предоставено обезпечение – чрез банкова гаранция или поръчителство на две ФЛ, които да отговарят на определени условия или от дружество, одобрено от кредитора. Договорът за поръчителство не бе представен по делото и няма данни за размера на задължението по него. От представените по делото платежни документи е видно, че за погасяване на кредита ищцата е заплатила общо сумата от 1662.69 лева. Няма данни какви задължения по договора за кредит или този за поръчителство са заплатени с посочената сума.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на гаранта следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.1, ал.2 от договора за кредит сочи на безусловно изискване до 5 дни от сключване на договора за кредит да бъде предоставено такова обезпечение. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и 2 съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение. Макар ответното дружество да създаде пречки при установяване на фактите в производството като не представи въпросния договор под предлог, че не е страна по него, то такъв договор неминуемо съществува и е подписан именно с дружество, посочено от кредитодателя и то при подписване на договора за кредит. Тези изводи на съда почиват на следните факти:1.условие за сключване на договора е съществуването на такова обезпечение, макар в договора да е вписано, че може да се представи в 5 дневен срок; 2.в договора липсва предвидена клауза за неустойка в случай, че гаранция не бъде предоставена в 5 дневен срок, следователно е представена при подписване на договора и 3.по „необяснима“ причина ищцата е заплатила в полза на кредитора значително повече от задължението по кредита.

Същевременно, кредиторът не включва плащането по договора за обезпечение на кредита към разходите по кредита и към ГПР, като по този начин заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Вземането по възмездния договор за обезпечение на вземането, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, особено като се има предвид, че двете дружества са свързани лица.

Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Установените факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща търговска практика.

На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен. В този случай потребителят дължи заплащане само на главницата по договора.

Предвид изхода на делото ответникът дължи заплащане на направените в производството разноски.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град София, жк.Света Троица, ул.Зографски манастир 15, вх.Г, ет.6 НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и Ц. Б. Д. с ЕГН ********** от град Монтана, ул.Генерал Александър Суворов 28А, бл.41, вх.1, ет.2, ап.6 договор за паричен заем с № 100959152 от 24.03.2025 година.

3

ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град София, жк.Света Троица, ул.Зографски манастир 15, вх.Г, ет.6 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Б.

Д. с ЕГН ********** от град Монтана, ул.Генерал Александър Суворов 28А, бл.41, вх.1, ет.2, ап.6 сумата от 332.34 Евро направени в производството разноски Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4