Решение № 313 от 18.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Велико Търново, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20244100101109 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищцовата страна – Р. К. С. - излага в исковата си молба, че на 05.04.2018 година Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество предявила срещу него иск за отнемане на суми, придобити от престъпна дейност, по който било образувано гр.дело № 313 по описа Великотърновски окръжен съд за 2018 година. През 2023 година, след приемане на тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 година по тълк.дело № 4 по описа на ВКС за 2021 година, комисията се отказала от иска си. С довод за времето, през което делото е било висящо, да е търпял неимуществени вреди, по реда на настоящото производство претендира репарацията им в размер на 100 000 лв. със законна лихва върху вземането за времето от 05.04.2018 година насетне и разноските по делото.

Ответната страна

- Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София - оспорва иска с доводи за неоснователността му. Действията на Комисията били законосъобразни, както в материалноправен, така и в процедурен аспект. Тя действала в условията на обвързана компетентност – при информация на компетентните разследващи и данъчни органи за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК, длъжна била да образува производство по проверка на имущественото състояние на ищеца.

Действията на Комисията не причинявали непосредствени вреди.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на исковете.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че през 2018 година 1 ответникът е предявил против ищеца иск за отнемане на незаконно придобито имущество, че делото е продължило до 2023 година, когато е прекратено по реда на чл. 233 от ГПК. За това време имуществото на ищеца е било под обезпечителни ограничения, той самият променил поведението си към близки и приятели, притеснен бил за бъдещето си, страдал е от невъзможността да ползва средствата си за търговската си дейност – показанията на разпитания в откритото заседание свидетел И. Н.

Фактите налагат извод за основателност на иска.

Делото е образувано по иск на ответната Комисия и пет години е причинявало социална дискредитация, имотни ограничения, елиминиращи финансовата възможност за упражняваната от ищеца стопанска дейност, и стрес. Фактическият състав на вземането по чл. 2а от ЗОДОВ е налице, а искът – доказан по основание.

Доводите на ответника и на прокурора са неоснователни. Като източник на търпените вреди ищецът сочи не предварителната проверка на имотното му състояние, а предявяване на иска, по който е образувано гр.дело № 313 по описа Великотърновски окръжен съд за 2018 година. Съгласно закона – чл. 6, ал. 1 от ГПК, съдът не действа служебно и висящността на производството и свързаните с това разгласа по чл. 76, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) и имотни ограничения по паралелното с исковия процес развилото се обезпечително производство не биха били факт без сезирането на съда от страна на Комисията-ответник. Това сезиране е пряк източник на увреждането, защото стои в основата на причинния процес: без предявен иск, вредите не биха настъпили.

В разрез с доказателствата по делото е тезата, че Комисията е действала правомерно. Ако действията й са били правомерни, без отговор остава въпросът защо се е отказала от иска си. Както изтъква процедурният представител на Комисията, тя дължи упражняване на правомощията си при наличност на законовите предпоставки за това. Ето защо процедурното действие по чл. 233 от ГПК, освен дезесиращата си последица, има и правното значение на признание да липсват предпоставките за ангажиране отговорността на Р. С.. След като Комисията е длъжна по закон да действа, в обратната хипотеза – когато действията и са правомерни и дължими – тя не би се отказала от иска си. По принцип законът не се интересува от причините, заради които ищецът десезира съда по реда на чл.

233 от ГПК. В казуса такова десезиране има стойността на признание за неправомерно поведение, защото държавните органи са статуирани, за да действат при конкретно посочени от закона условия; да постигнат позитивен за обществения интерес акт по същество.

Без правно значение е обстоятелството, че ищецът е признат за автор на престъпление. Това не дава право на Комисията да „донаказва“ дееца, а единствено да съобрази доколко имуществото му не е резултат на престъпното деяние.

На основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ съдът приема за справедливо обезщетение за търпените неимуществени вреди търсената от ищеца сума. Така искът е основателен в пълен размер и следва да бъде уважен, според заявеното.

2

Доводите на прокурора и ответника за прекомерност на търсеното обезщетение е неоснователен. Математически пресметнато за период от пет години то равни по петдесет и няколко лева на ден. Неимуществените вреди се определят по справедливост, защото не съществува механизъм – математически или друг, за остойностяването им.

Затова, когато става въпрос за преценка по чл. 52 от ЗЗД следва да се има предвид не просто вида на вредите, но и времето, за което са факт. Производство, продължило пет години, не може да бъде неглижирано откъм времетраене.

Искът следва да се уважи ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от предявяване на иска на комисията насетне – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД във връзка с параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.

Изходът на спора и правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 10 лв. По силата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът определя възнаграждение за процедурния представител на ищеца в размер на 8650 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София, да заплати на Р. К. С., ЕГН:********** от гр. Велико Търново, ***, вход „А“, етаж 5, ап. № 14, сумата от 100 000 (сто хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица на предявен от Комисията иск по гр.дело № № 313 по описа Великотърновски окръжен съд за 2018 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 05.04.2018 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 10 (десет лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Осъжда Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София, да заплати на Н. Й. К., адвокат от гр. София, *** сумата от 8 650 (осем хиляди шестстотин и петдесет лева) лв., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3