Решение № 868 от 25.02.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 293/2025
- Вид
- Решение № 868
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Росен Буюклиев
Цитирани разпоредби
- чл. 192, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 112, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5, изр. второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 4 и ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 4 и ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1, т. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 70, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 114, ал. 1, т. 9 · Закон за счетоводството
- чл. 6, ал. 1, т. 4 · Закон за счетоводството
- чл. 6, ал. 3, т. 4 · Закон за счетоводството
- чл. 6, ал. 5 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 868
Велико Търново, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретар С.М. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20257060700293 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят „Бетиста 2013“ ЕООД – [населено място] обжалва като незаконосъобразен Ревизионен акт №Р-04000424002119-091-001 от 05.12.2024 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с Решение №32 от 17.03.2025 година на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП /РА/, с които за данъчен период м. 05.2023 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 28,00 лева, за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2022 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 35 685,61 лева и за данъчен период м. 01.2023 г. не е признато извършеното приспадане на ДДС, в резултат на което на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне общо в размер на 35 713,61 лв. и са определени съответните лихви за просрочие в размер на 8 243,78 лева.
В жалбата са изложени оплаквания по отношение на процесуалната и материалната незаконосъобразност и необосноваността на акта, установяващ задълженията за ДДС. Поддържа се, че изводите на ревизорите са в разрез със събраните в хода на производството доказателства и в противоречие с основни принципи на данъчния процес. Според жалбоподателя е налице вътрешно рзминаване в констатациите на ревизията по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит и поддържа, че са представени достатъчно доказателства, които установяват действително получени доставки и последваща реализация на продукцията, като единственото основание за отказа е съмнение в кадровия и технически ресурс на доставчиците, както и предвид тяхната задлъжнялост към бюджета, което противоречи на установената практика на СЕС, каквато цитира в подкрепа на твърденията си. В тази връзка възразява срещу метода на извършване на насрещните проверки, приложението и тълкуването на чл. 37, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК и излага подробна фактическа и правна обосновка за реалността на всяка от спорните доставки. От съда се иска да отмени оспорения РА. В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител адв. Б. от ВТАК, който претендира разноски и представя писмена защита, развивайки подробни доводи за незаконосъобразността на ревизионния акт.
Ответникът, директорът на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез представителя си гл. юрисконсулт Г., заема позиция за неоснователност и недоказаност на жалбата и търси нейното отхвърляне. Според тази страна констатациите на вещото лице потвърждават мотивите на РА, а свидетелските показания не подкрепят благоприятстващите жалбоподателя твърдения. Апликира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 2 130 евро съобразно представения списък за разноски.
Съдът преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивният срок по смисъла на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предвид приложеното удостоверение за връчване по електронен път /лист 28 от делото/. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга неблагоприятно, този акт е потвърден изрично по административен ред от ответника, каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Ревизията на „Бетиста 2013“ ЕООД е първоначално учредена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-04000424002119-020-001/29.04.2024 г., връчена електронно на 10.05.2024 г., и последователно изменена със ЗИЗВР №Р-04000424002119-020-002/07.08.2024 г. и ЗИЗВР №Р-04000424002119-020-003/09.09.2024 г. Същата е възложена за определяне на задължения на ревизираното лице по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2022 г. до 30.09.2023 г., като срокът на производството е удължен по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК до 10.10.2024 г. Всички заповеди за възлагане/изменение на ревизия са издадени от оправомощен за това процесуално действие компетентен орган.
Съответно, съставен е ревизионен доклад №Р-04000424002119-092-001/24.10.2024 г., като срещу него, в редовно удължен по реда на чл. 117, ал. 5, изр. второ от ДОПК срок, е постъпило възражение с доказателства. След извършване на проверка, документирана с Протокол №Р-04000424002119/02.12.2024 г., компетентните органи са приели, че възражението е неоснователно и без да променят предложението за установяване по РД са издали процесния понастоящем ревизионен акт.
В светлината на изложеното дотук, съдът приема, че ревизионният акт, издаден в съответствие с предложението, посочено от ревизиращия екип в неговия доклад, има необходимата форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Видно е от представените на съда ВДС, че както РА, така и РД, ЗВР и ЗИЗВР представляват електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Откритото по искане на жалбоподателя производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на официални удостоверителни документи, подписани с КЕП – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, не е доказано, доколкото допуснатата съдебна компютърно-техническа експертиза е заличена след изявление на процесуалния представител на оспорващото дружество. Валидността на подписите към съответните дати на полагането им се установява от Писмо вх. №5035/28.10.2025 г. на изпълнителния директор на „Информационно обслужване“ АД и приложените към него цифрови сертификати, както и от служебна проверка на съда и валидацията им. В случая приложим е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, във връзка с което следва да се отбележи, че са спазени изискванията на чл. 3, т. 12 и т. 15 и приложенията, към които тези норми препращат. Така е преодолян спорът по валидността на акта и спазването на изискванията на чл.120, ал.1 от ЗОПК вр. с чл. 3, ал. 2, чл. 4 и чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Издателите на оспорения акт са били компетентни да го издадат с оглед на обстоятелството, че единият от тях е бил определен да възлага ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и е възложител на процесната такава, а другият е бил нейн ръководител – аргумент от чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Няма основания да се приеме, че ревизионният акт е нищожен /невалиден/ с оглед на особено съществени процесуални нарушения, допуснати в производството по издаването му или с оглед на липсата на компетентност за издаването му от органите, които са го подписали в качеството им на издатели. Както вече се изложи, те са били компетентни за това процесуално действие.
По съществото на спора:
Приоритетно възраженията в жалбата са насочени срещу отреченото с оспорения ревизионен акт право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 35 685,61 лв. за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2022 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2023 г. по 30 фактури, издадени от „Скайлинк Травъл“ ЕООД, „Амекс Интерлогистика“ ЕООД, „Булпром Експорт – Импорт“ ЕООД, „Ви Ем Ес Би Груп“ ЕООД, „Вас Комерс 22“ ЕООД, „Аз Комерс 2022“ ЕООД, „ЗВ Елегант“ ЕООД, „Ин Софт БГ“ ЕООД и „Експорт Импорт 2021“ ЕООД с оглед непризнаване на изискуемостта на косвения данък, като предмет на фактурите са обувки и чанти, с изключение на Фактура №**********/12.10.2022 г., издадена от „Експорт Импорт 2021“ ЕООД за строителни материали, и Фактура №5/31.03.2023 г. на „ЗВ Елегант“ ЕООД за ремонтни услуги.
Ревизорите и ответникът в потвърдителното си решение са приели, че цитираните по - горе фактури са израз на недостоверно фактуриране, тъй като не отразяват настъпили стопански операции /доставки на стоки и услуги/, при което не са налице изискванията на разпоредбите на закона – чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, обуславящи ползването на данъчното предимство под формата на първоначално право на приспадане на данъчен кредит.
Видно от представената пред съда преписка, безспорно е било обстоятелството, че РЛ извършва независима икономическа дейност по търговия на дребно с обувки и кожени изделия, която е локализирана в стопанисван под наем магазин „Морани“ в [населено място] /наемодател Н. С./, както и чрез осъществяване на продажби по електронен път чрез фейсбук страница „Онлайн магазин за обувки и чанти Betista“ чрез куриерско дружество „Еконт Експрес“ АД.
В хода на производството с нарочен протокол са асоциирани доказателства от предходно извършена на „Бетиста 2013“ ЕООД проверка за установяване на факти и обстоятелства, касаещи търговските взаимоотношения между задължения субект и процесните контрагенти за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2023 г., обективирани във фактури, касови бележки, стокови разписки и/или протоколи към фактурите, счетоводни регистри и извлечения. Дадени са писмените обяснения от управителя С. Г. К., че стоките по фактурите /обувки и чанти/ са избирани от стоков базар „Илиянци“ в [населено място] с фактура, касов бон, приемо-предавателен протокол или стокова разписка, предоставяни при закупуването. Транспортът е извършван с автомобили на роднини, за което не са представени доказателства. В протокола от проверката е визуализирано, че осемте доставчика на обувки и чанти не са отговорили на насрещните проверки. На проверяваното дружество „Бетиста 2013“ ЕООД е връчена Покана по чл. 103 от ДОПК за корекция на приспаднат данъчен кредит по част от процесните фактури, каквато не е предприета.
В хода на ревизията са отправени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, подробно описани в РА и решението на ответника, като най-общо казано са изискани документи и обяснения, които да установяват целия механизъм на доставянето, получаването, финансирането и осчетоводяване на стоките и услугите от сочените във фактурите доставчици.
Съответно, представени са непредставените при ПУФО фактури от „Вас Комерс 22“ ЕООД и „ЗВ Елегант“ ЕООД, касови бонове и складова/стокови разписки и приемо-предавателни протоколи; Договор за наем на недвижим имот от 01.03.2023 г.; счетоводни извадки; договори за дарения на парични средства от родители и от Н. С. и протоколи за извършени допълнителни безлихвени парични вноски от едноличния собственик на капитала на „Бетиста 2013“ ЕООД; справка за постъпили парични суми по сметката на собственика С. К. от хазартни игри и от родители за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. В писмени обяснения са преповторени основните детайли за дейността на „Бетиста 13“ ЕООД, изнесени в хода на ПУФО, и е конкретизирана информация по процесните фактури.
От „Еконт Експрес“ АД като трето лице са събрани документи, справки и писмени обяснения за всички сключени договори, извършени куриерски, пощенски услуги, обработени пратки, изплатени наложени платежи и парични преводи с получател ревизираното лице, в т. ч. начин на изпращане на средствата.
Аналогично, чрез искане до „ОББ“ АД е попълнена информацията относно разкритите на името на „Батиста 13“ ЕООД банкови сметки през ревизирания период, наличностите и движението на парични средства по тях.
В хода на ревизията са извършени и насрещни проверки на претендираните като доставчици търговци: „Скайлинк Травъл“ ЕООД, „Амекс Интерлогистика“ ЕООД, „[улица]Импорт“ ЕООД, „Ви Ем Ес Би Груп“ ЕООД, „Вас Комерс 22“ ЕООД, „Аз Комерс 2022“ ЕООД, „ЗВ Елегант“ ЕООД, „Ин Софт БГ“ ЕООД и „Експорт Импорт 2021“ ЕООД, както и на „Л. Шус“ ЕООД и „Рио Импорт Експорт“ ЕООД, от които ревизираният субект е получавал пратки с обувки, и на „Булреал“ ООД – дружеството, стопанисващо стоков пазар „Илиянци“. Нито един от доставчиците не е представил изисканите документи.
Администрацията е инициирала и проверка на счетоводната отчетност на дружеството на място, при обслужващата кантора „А. –2016“ ЕООД, [населено място], при която са събрани инвойс фактури за покупки на обувки, чанти и аксесоари от доставчици от ЕС.