Определение № 237 от 17.03.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 136/2025
- Вид
- Определение № 237
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1,2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1,2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237 гр. Разград, 17.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Христов
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500136 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД гр. София чрез пълномощник против Определение № 71 от 24. 01. 2025 г. по гр.д. № 1405/ 24 г. по описа на Разградския районен съд, с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на „Профи кредит България“ ЕООД да бъде изменено Решение № 735/ 24. 11. 2024 г. в частта на разноските, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, което е присъдено в полза на ищцовата страна.
Въззиваемата страна А. А. Я. чрез пълномощник е депозирал писмен отговор на частната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна и претендира зца разноски в настоящото производство.
Съдът, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания съдебен акт, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.
По делото пред РС Разград е разгледан предявен от ищеца А. А. Я. иск – да се прогласи за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т.
9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40022384497, сключен между А. А. Я. и „Профи кредит България“ ЕООД.
С Решение № 735/24. 11. 2024 г. съдът е уважил предявения иск. Предвид изхода на делото ответникът „Профи кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на А. А. Я. разноските по делото в размер на 1 000 лева, от които 200 лева за заплатена държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение.
След подадена молба от ответника по реда чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд 1 е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че е нА.це основание за присъждане всички претендирани разноски.
При тези данни, въззивната инстанция приема, че частната жалба е основателна.
Първоинстанционното производство има за предмет един иск – за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40022384497, сключен между страните, предвид нищожността на съдържащата се клауза в договора, относно дължимо от кредитополучателя възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2250 лева и „Флекси“ в размер на 2950 лева. По дела с този предмет има формирана многобройна съдебна практика, поради което настоящият спор не се отличава с фактическа и правна сложност. Следва да бъде отчетено, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил.
Не е нА.це особена процесуална активност, освен изготвяне на исковата молба и писмено становище със същите доводи.
При направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото / аргумент от решение на СЕС от 25. 01. 2024 г. по дело С-438/ 22/.
Съдът като взе предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, процесуалното поведение на повереника на ищеца, материалния интерес от спора, приема, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева е прекомерно и следва да бъде изменено, като бъде присъдено такова в размер на 400 лева. Обжалваното определение следва да бъде изменено в този смисъл, като ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски общо 600 лева, като за адвокатско възнаграждение те са в размер на 400 лева и държавна такса 200 лева. Доколкото определението, което е предмет на разглеждане в настоящото производство е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, то разноски за настоящото производство не се дължат.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 71 от 24. 01. 2025 г. по гр.д. № 1405/ 24 г. по описа на Разградския районен съд, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 735/ 24. 11. 2024 г. по гр.д. № 1405/ 24 г. по описа на Разградския районен съд в частта за разноските като ОТМЕНЯ решението в частта, с която 2 ответникът „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 е осъден да заплати на А. А.
Я., ЕГН: **********направените разноски в хода на производството над размера от 600 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3