Разпореждане № 5125 от 09.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5125 гр. Благоевград, 09.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102157 по описа за 2026 година

Производството е образувано по подадено от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ю. Х. Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. В***, за сумата от 981,24 евро – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-19460873/02.08.2022г., сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ /с правоприемник „Юробанк България" АД/, прехвърлени на заявителя с две последователни цесии от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Иска се присъждане и на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 27.07.2026г. до окончателното й погасяване, както и разноски за държавна такса /16,68 евро/.

Заявителят е представил копие от цитирания в заявлението договор.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 4879/28.07.2026 година поради констатирани от съда нередовности, като в указания на заявителя срок е депозирана молба от 03.08.2026 година, в която се признава, че длъжникът е изпълнил първите 13 вноски съобразно погасителния план, всяка от които възлиза на 202,40 лв. /общо 2631,20 лв./ Настоящият съдебен състав, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи 1 условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е отпуснал на кредитополучателя Ю. Х. Д. потребителски кредит в размер на 3 000 лв., застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 515,52 лв., застрахователна премия по застраховка „Домашен комфорт“ в размер на 240,00 лв., такса ангажимент - 75 лева, при уговорен лихвен процент – 25,08 %, ГПР – 30,81%, 24 бр. месечни погасителни вноски в размер на 202,40 лв. всяка, обща стойност на плащанията - 4 857,60 лева. В договора е инкорпориран погасителния план, като всяка вноска включва главница, лихва и застрахователна премия.

Съгласно чл. 2 от договора, размера на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ и/или за покупка на застраховка „Домашен комфорт“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от месечната погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договор с фиксиран лихвен процент по смисъла на пар 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Съгласно приложения по делото Стандартен европейски формуляр/СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, общият размер на кредита е 3755,52 лв., а нетната сума за получаване по сметка, след удържане на "такса ангажимент" и застрахователни премии (ако има такива) е 2925 лв. Сред посочените в СЕФ условия за усвояване на кредита е посочено заплащането на застрахователните премии - директно на застрахователя, но е отречено за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия да се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а като единствено свързан с договора разход е посочена "такса ангажимент" в размер на 75 лв.

В приложените по делото условия към договора също е посочено, че размерът на предоставения по договора заем е сумата, посочена в поле "общ размер на кредита", а размерът на кредита за покупка застраховка ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат.

Същевременно, според условията към договора, застрахователната премия в 2 посочения в договора за кредит, раздел "Параметри и условия на договора", общ размер е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план, и съответна част от нея е включена във всяка месечна погасителна вноска. Не се отрича от заявителя, че договорът за кредит е сключен и то с посредничеството на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, КЧТ, договор за застраховка при общи условия "Защита на плащанията" и „Домашен комфорт“, със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит.

Налага се извод, че независимо от декларираното от кредитора в СЕФ и в условията на договора, в действителност сключването на застраховката е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от общо дължимата сума по договора за кредит.

Съдът намира, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според който следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Настоящият състав намира, че процесният договор не отговаря на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен в размер на 30,81 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при формирането му. Според чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в договора са неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

В чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за 3 допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Според настоящия съдебен състав сключването на застраховката е било задължително условие за сключване на договора за кредит. Видно е, че застраховката е сключена едновременно с договора за кредит, както и че същата е в интерес на кредитодателя, поради което е налице достатъчно основание да се счита, че не се касае за предоставена услуга в полза на кредитополучателя, която да може да бъде избрана свободно и независимо от сключването на договора за кредит /Решение №493 от 07.10.2025г. по в.гр.д.

№676/2025г. на Окръжен съд - Благоевград/.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ и „Домашен комфорт“. Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота за кредитополучателя дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. При това положение е налице некоректно изпълнение на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е равносилно на пълно неизпълнение, тъй като действителните разходи в тежест на кредитополучателя са значително по-високи.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /чл.

10а, ал. 2 от ЗПК/. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Такса за допълнителна услуга се дължи за конкретно действие на кредитора. Съдът счита, че в конкретния случай с уговорената такса ангажимент не става дума за предоставена допълнителна услуга от кредитодателя, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, и което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Начисляването на подобна такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост по чл.143 от ЗЗП - същото противоречи на изискването за 4 добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Начисляването й цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него. Клаузата противоречи на чл.10а от ЗПК, а чрез уговарянето й се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК.