Решение № 515 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елизабет Петрова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501521 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 1598/379921/4.04.2022 г. ( по регистратурата на МОС) на ищеца В. Г. Г. от град *** чрез пълномощника му – адвокат В. И. от АК – *** срещу решение от 16.03.2022 г., обявено в регистъра по член 235 от ГПК под № 19, том 71 , на Монтанския окръжен съд по гр.д.№ 60/2021 г. , отхвърлящо предявения от него иск за вземане от обезщетение за неимуществени вреди в размер от 52 000 лева.

В жалбата има оплакване за постановяване на решението в нарушение на член 448,ал.2 от КЗ и разясненията в раздел II, т.3 от ППВС № 4 от 25.05.1961 година . Въззивникът поддържа довод, че получаването на застрахователна сума по застраховка „Злополука“ не освобождава ищеца – автор на деликта и престъплението - от имуществена отговорност по член 45 от ЗЗД, тъй като застраховката няма обезщетителен характер и размерът на застрахователната сума зависи от определения с решение на ТЕЛК процент на неработоспособност. Настоява за отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на разноски .

1

В отговор, подаден чрез пълномощника - адвокат К. Б. от АК – *** въззиваемият К. В. К. от град *** оспорва жалбата като неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба , становището в отговора на същата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.

Решението е постановено по предявен от В. Г. Г. срещу К. В. К. осъдителен иск с правно основание член 45,ал.1 от ЗЗД за сумата от 52 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени от ответника с извършено на 5.12.2019 г. престъпление по член 134,ал.1,т.1 във връзка с член 128,ал.2 във връзка с ал.1 от НК, установено с одобрено на 12.10.2020 г. споразумение по н.о.х.д.№ 127/2020 г. по описа на РС – Кула. Искът е основан на твърдения, че ищецът получил една тежка телесна повреда - разкъсване на пикочния мехур и уретрата и четири средни телесни повреди : шоково състояние, гръдна травма с пълен хемопневмоторакс в ляво - фрактура на IV и V – то ребро в ляво; счупване на лява хълбочна кост с трайно затруднение на движението на левия долен крайник и счупване на дясна пубисна кост с трайно затруднение на движението на десния долен крайник ; претърпял множество оперативни интервенции, две от които са животоспасяващи ; поставен му е преди повече от година катетър, неотстранен към подаване на исковата молба ; по причина на него изпитва дискомфорт, неудобство и срам и ограничава социалните си контакти ; лечението му продължава и ответникът дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер от 52 000 лева.

Ответникът К. оспорва иска, като отрича увреждащото деяние да е осъществено по описания от ищеца начин, противопоставя възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищеца, позовава се на нов факт по член 147,ал.1,т.1 от ГПК – извършено на 23.06.2021 година от „ ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД в полза на ищеца плащане на сума в размер от 70 000 лева по сключена застраховка „ Злополука “ като основание за изключване отговорността на ответника за обезщетяване на вредите. В писмената защита пред първоинстанционния съд е заявено правоизключващо възражение въз основа на факт за неизвършен от работодателя инструктаж.

Първоинстанционният съд е установил, че в резултат на нанесените от ответника травми ищецът е търпял болки и продължава да търпи болки, 2 свързани с неизлекуваната урологична увреда. Приел още, че като застрахован по сключена от „ Мегатрон “ ЕАД групова застраховка „ Злополука “ ищецът получил плащане в размер от 70 000 лева ; то обезщетява същите вреди, за които с иска претендира обезвреда от деликвента и няма право да получи повторно обезщетение, до колкото не твърди да има останали неудовлетворени от плащането на застрахователя вреди.

Такъв извод не може да бъде направен от данните в писмото ( на л. 106 от делото на МОС ) на застрахователя относно условията, въз основа на които е определено плащането. Видно от тях въззивникът Г. е застрахован при „ ДЗИ – Животозастраховане “ ЕАД от работодателя „ Мегатрон “ ЕАД със застрахователна полица № 712219213000006/25.03. 2019 г. по групова застраховка „ Злополука “ . Плащането на сумата от 70 000 лева на дата 23.06.2021 г. е извършено по предявена претенция на застрахования, на основание претърпяната от него на 5.12.2019 година злополука и определена с решение на застрахователно - медицинска комисия на ДЗИ 70 % трайна загуба на работоспособност от трудова злополука . По решението на ТЕЛК от 17.02.2021 година загубата е оценена на 71 % .

Сключената застраховка не е срещу риск от възникване на гражданска отговорност за вреди в тежест на ответника, за да се отнесат към нея разясненията на ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че при еднаквост на вредите, отговорността на застрахователя за обезщетяването им съвпада по обем и размер с отговорността на застрахования деликвент и удовлетворяването на пострадалия от първия изключва правото му да получи обезщетение и от втория. Но по делото не е установено от носещия тежестта за доказване ответник, че сключената застраховка „ Злополука“ е от вида по член 459,ал.3 от КЗ – за изплащане на обезщетение на размера на причинени вреди и че е уговорено обезщетението да обхваща и неимуществените вреди.

Следователно изплатената на ищеца като застраховано лице застрахователна сума от 70 000 лева не обезщетява неимуществените вреди от травматичните увреждания при злополуката и тя не може да се приспада от дължимото от деликвента обезщетение . Въззивникът има право да получи обезщетение за тях от ответника – деликвент, ако са налице материалноправните предпоставки по член 45,ал.1 от ЗЗД , в границата по член 52 от ЗЗД .

С одобреното на 12.10.2020 г. споразумение по н.о.х.д.№ 127/2020 г. по 3 описа на РС – Кула, приравнено с правилото на член 383,ал.1 от НПК на присъда, е установено с обвързваща гражданския съд сила по член 300 от ГПК, че на 5.12.2019 г. в град Грамада при извършване на ремонтни дейности на селскостопанска техника – трактор, марка „ John Deer, модел 8397R “с рег. № ***** , ответникът нарушил правилата за безопасна работа – член 33 от ЗЗБУТ и член 46 и член 64 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „ Земеделие“, като стартирал работата на двигателя , без да се увери, че всички хора около трактора са на безопасно разстояние, завил волана на ляво, при което дясната гума притиснала тялото на въззивника Г. до шасито и му причинил една тежка телесна повреда - разкъсване на пикочния мехур и уретрата и четири средни телесни повреди : шоково състояние, гръдна травма с пълен хемопневмоторакс в ляво - фрактура на IV и V – то ребро в ляво; счупване на лява хълбочна кост с трайно затруднение на движението на левия долен крайник и счупване на дясна пубисна кост с трайно затруднение на движението на десния долен крайник. Въпросът за вината на дееца е решен от наказателния съд окончателно – член 300 от ГПК и съдът по деликтния иск не може да приеме, че деянието не е извършено виновно . Освен това неотносим за спорното материално правоотношение е фактът за липсата на проведен от работодателя инструктаж .

От представената по делото медицинска документация и приетото заключение по съдебномедицинската експертиза се установява, че при болничен престой от 5.12.2019 г. до 7.01.2020 г. , на 6.12. 2019 година ищецът претърпял първата операция : оперативно отваряне на дихателните пътища в областта на шията за извършване на апаратно дишане, оперативно отваряне на гръдната кухина и коремната кухина с дренаж и поставяне на пецеров катетър; при болничен престой от 7.01.2020 г. до 17.01.2020 г. на 10.01.2020 г. - втора операция за смяна на цистостома; при болничен престой от 11.02.2020 г. до 25.02.2020 г. на дата 13.02.2020 г. – трета операция – отново в областта на пикочния мехур и пикочния канал . В периода 16.03.2020 г. – 28.09.2020 г. са последвали още пет оперативни интервенции за урологичната травма. Били са му проведени още медикаментозна терапия, физиотерапия и рехабилитация От травмите и от извършените операции е търпял значителни болки.Оздравителният период за гръдната травма е продължил половин година, но за урологичната травма не е завършил.

4

Прогнозата за излекуването й и за крайните усложнения е неясна.

Съществува „ голям риск“ , посочило е вещото лице при изслушването му , да не може да се възстанови и да остане с катетър за цял живот.

Според свидетелствата на родителите А. Г. и Г. Г. ищецът останал в реанимацията на болница „ Пирогов“ до 7.01.2020 г., в част от периода - в състояние на медикаментозна кома, на силни обезболяващи медикаменти.

Почти три месеца прекарал на легло, под медицински и лекарски грижи, а у дома – под грижите на майка му и по причина на Ковид – пандемията - в изолация от съпругата и дъщеря му. Това изолиране приел болезнено .

Ограничил и другите си контакти, тъй като изпитвал неудобство и притеснение от носенето на катетър. В началото на месец март 2020 г. започнал да става от леглото. За около 2 -3 месеца с кратки прекъсвания с него се занимавал рехабилитатор – свидетелката С. М.. За това време ищецът успял да преодолее двигателните нарушения и започнал да ходи самостоятелно.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Ищецът, на 28 – годишна възраст към злополуката, е получил множество травми в гръдно - коремната и тазовата област, съчетани с травматичен шок; има извършен голям брой оперативни интервенции, една от които – животоспасяваща; подложен е заради носенето на постоянен катетър на риск от възпаление и запушване на уретрата като опасно за живота състояние ; не е възстановен по отношение на урологичната травма и е неясна на фона на проведените неуспешни хирургични интервенции за възстановяване на уретрата прогнозата за развитието на заболяването . При съобразяване на всички тези обстоятелства въззивният съд намира, че справедливото обезщетение възлиза най – малко на 52 000 лева, в какъвто 5 размер се претендира с иска.

По свидетелствата на очевидците Н. Н. и В. Н. в продължение на половин – един час преди злополуката ищецът и ответникът били край поправяния трактор. Никой от тях не напускал мястото. В продължение на поне 10 минути, без прекъсване ищецът бил в предната част на машината , изправен между двигателя и предното колело и гледал буксата на датчика на това колело. В този момент ответникът се изкачил на степенката на трактора и без да влиза в кабината и да има видимост, запалил двигателя, навил волана и затиснал ищеца с гумата към трактора. Свидетелските показания не дават основание за извод, че ищецът се е озовал ненадейно за ответника между дясното колело и шасито на трактора и че ищецът е могъл да очаква стартирането на машината от ответника в момента и по начина, описани от свидетелите, за да може да се отстрани навреме. Следователно ищецът няма принос за настъпване на вредите. Направеното възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД е неоснователно.

Налице са условията по член 45, ал.1 от ЗЗД за присъждането на ищеца на обезщетение в пълния претендиран размер от 52 000 лева. Постановеното в обратен смисъл решение на първоинстанционния съд следва да се отмени и искът да се уважи, ведно със законната лихва от 5.12.2019 г., както и с разноските за двете производства в размера на платеното възнаграждение за адвокат от 1 000 лева и 2 000 лева . Въззиваемият следва на основание член 78,ал.8 от ГПК да внесе дължимата за всяко от двете производства държавна такса в размер от 2 160 лева и 1 080 лева или общо 3 240 лева.