Решение № 89 от 16.04.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. ЛЕВСКИ, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20244410100907 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл.

11 ал.1 т.10 от ЗПК, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 26 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество на 05.10.2022 година договор № 1202289 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е получил кредит в размер на 3000 лева, при срок на кредита от 18 месеца, при лихва в размер на 1050 лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 4050 лева, при ГПР 49.66 %, лихвен процент 23.33 %. Твърди се, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от „Multitude Bank” в полза на “Фератум България” ЕООД, по който Договор за гаранция(поръчителство), Б.

Н. следва да заплати сумата от 3030 лева, представляваща такса за предоставяне на гаранция(поръчителство). Твърди се, че ищецът е заплатил по процесния кредит следните суми: вноска в размер 394 лева на 03.11.2022; вноска в размер 394 лева на 30.11.2022 и една вноска в размер 3304 лева на 04.01.2023 с основание пълно погасяване, т.е. общата сума, която ищецът е заплатил по договор № 1202289 за предоставяне на потребителски кредит е 4092 лв. Счита, че договор № 1202289 за предоставяне на потребителски кредит от 05.10.2022 година е недействителен и излага следите съображения:

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

1

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Заявява, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди се, че в договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 4050 лева, която включва отпуснатия кредит - 3000 лева, и 1050 лева - лихва, при лихвен процент - 23.33 %. Посочено е, че ГПР е 49,66%, но не е ясно същият от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в Преддоговорната информация твърди, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.

10, ал. 1 от ЗПК/. Заявява се, че в общата сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 3030 лева, че според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude B a n k на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер от 3030 лева, която сума не е включена в ГПР. Счита, че това обстоятелство безспорно се установява и от представената Преддоговорна информация, където в т. 4.3 изрично е посочено, че разхода от 3030 лева, който кредитополучателя ще направи при сключване на договор за гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита. Заявява, че тази сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изразява становище, че в случая следва да се има предвид също така, че с включването на възнаграждението, предвидено в 2

Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към ГПР от 49,66%, действителния такъв би нараснал многократно и в този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума. Заявява, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на таксата за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, че при изчисляване на ГПР с включена такса за поръчителство чрез онлайн калкулатор - https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатка от което изчисление прилага към исковата молба) се получава ГПР от 256,94%, което значително надвишава законоустановения максимум съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/.

Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, с което е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, но в случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и счита, че поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор.

Твърди се, че видно е от т. 4.3 от преддоговорната информация, е че още преди сключване на договора за кредит ответникът е знаел какъв ще е размера на задължението по договора за гаранция, а имено сумата от 3030 лв. и изложеното дава основание да се приеме, че въпреки условното описание в преддоговорната информация, кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е размера на задължението на кредитополучателя във връзка с ползване на услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция, като се позовава 3 на Решение № 511 от 18.08.2023 г., постановено по в. гр. д.№ 433/2023 г. на БлОС. Прави извод, че доколкото единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е да бъде отпуснат кредита, то и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР. Заявява, че обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е съгласил на поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит, още повече, че по смисъла на закона ГПР не е бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за кредит се сключва.

Наведеното обстоятелство, че ищеца е избрал поръчителя си е без значение в случая. Заявява, че видно от съдържанието на договора и на преддоговорната информация на ищеца е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят избрано от него лице или „Multitude Bank“, но при всички случаи условие за сключване на договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез одобряване на заема. Заявява, че след като ищецът е избрал възмездното поръчителство от „Multitude Bank“, то ответникът е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което обаче не е било сторено. Възнаграждението за поръчителството, дължимо на предложения от кредитора гарант е изрично посочено в т. 4.3 от преддоговорната информация и дори е посочена цената на услугата - 3030 лв., т.е. при сключването на договора за кредит ответното дружество не само е знаело за договореното възнаграждение за поръчителство и неговият размер, но и представянето на договора за поръчителство е съставлявало фактическо и юридическо условие кредитът да бъде одобрен.

С оглед всичко изложено счита, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

Предвид недействителността на договора, счита, че приложение следва да намери нормата на чл. 23 ЗПК и ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание.

При това положение, счита, че общо заплатената сума от ищеца е 4092 лв., при главница 3000 лв. и заплатената сума над тази сума – а именно сумата от 1092 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Моли съда да постанови решение с което:

1.Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между Б. М. Н., с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООП, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.Д., Договор № 1202289 за предоставяне на потребителски кредит от 05.10.2022 година.

При условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл.

5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от 4 кредитополучателя, поради противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

2.Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,

„ФЕРАТУМБЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.Д. да заплати на Б. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** сумата от 1092 лева /хиляда и деветдесет и два лева/, представляваща недължимо платени суми по Договор № 1202289 за предоставяне на потребителски кредит от 05.10.2022 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.

Разпечатката съдържа 28 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e3e0419-82dd-4570-9eda-76911c7ba1bb