Решение № 74 от 21.03.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. К., 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Б.А. при участието на секретаря Десислава П. Митова като разгледа докладваното от А.Б.А. Гражданско дело № 20211850100514 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх. № 2189 / 23.06.2021 година подадена от „М.П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „А.П.Ч.“ № 45, партер, офис 4, представлявано от К.Д.М. – управител, чрез адв. М. - САК против „К.” ООД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.“ № 9, представлявано от Я.Б.С., с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ размер на 2 386.92 / две хиляди триста осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки / лева, от които: 1 836.05 / хиляда осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница и 550.87 /петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

В исковата молба ищецът твърди, че едномесечния срок е предявил иск, след като е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и е издадена 1

Заповед за изпълнение, като е образувано ч. гр. д. № 130 / 2021 г. по описа на РС – гр. К..

Сочи се още в исковата молба, че процесното вземане е придобито въз основа на постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г. постановено по т. д. № 3343 / 2017 г. на СГС, влязло в сила на 29.01.2021 г. С посоченото постановление на ищеца са възложени вземанията на „Ф.Е“ ООД / в несъстоятелност /, ЕИК : *.

Твърди се още, че на 27 .05.2013 г. е сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент и на 15.08.2017 г. е сключен Анекс № 6 към договора между „Ф.Е“ ООД / в несъстоятелност /, ЕИК : * и ответника „К.” ООД, ЕИК : *. Съгласно договора „Ф.Е“ ООД продава на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 0.0795 лева КВт/час и предоставя услугата „Отговорност за балансиране“. За закупените и доставените количества електрическа енергия до обектите на клиента, същият дължи на търговеца договореното в Договора възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента.

Сочи се още в исковата молба, че ответникът дължи сумата от 1 836.05 / хиляда осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница, за доставена по договора електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017 г., а съгласно чл. 5.4.7 от Договора ответникът дължи и лихва върху главницата в размер на 550.87 / петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г. – датата на подаване на заявлението, като до този момент сумите не са изплатени.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата в общ размер на 2 386.92 / две хиляди триста осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки / лева, от които: 1 836.05 / хиляда осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница и 550.87 /петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът редовно призован не изпраща представител. Същият е 2 депозирал молба вх. № 708 / 18.02.2022 г., с която моли да се даде ход на делото и моли съдът да постанови решение, с което да признае искът за основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като посочва размера на същите в молбата.

Ответникът редовно призован не изпраща представител, но е депозирана молба вх. № 734 / 21.02.2022 г. от адв. Г., която изразява становище относно доводите на ищеца и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като поддържа и възражението за изтекла погасителна давност. Към молбата е приложен и списък по чл. 80 от ГПК, като се претендират направите по делото разноски.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложеното като доказателство заверен препис от постановление № 260000 / 06.01.2021 г. постановено по т. д. № 3343 / 2017 г. по описа на СГС е видно, че съдът възлага на ищеца – „Мултипъл плюс” АД, ЕИК : * вземанията на „Ф.Е“ ООД / в несъстоятелност /, с ЕИК : 2009900173 към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182.84 лева, съгласно опис изготвен от синдика и пазарна оценка. Сочи се още, че в производството по несъстоятелност вземанията на „Ф.Е“ ООД са изчислени след извършена съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертиза, включително и след проверки в НАП и ЕСО.

От приложената справка – пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е“ ООД, произтичащи от ф – ри за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиента се установява, че ответникът има вземания в размер на 1 836.05 лева.

Като доказателство към делото е приложен и Договор за продажба на ел. енергия от 27.05.2013 г., сключен между ответникът и „Ф.Е“ ООД.

Като доказателство към делото от ответната страна бяха приложени 3 / три броя / ф – ри : № 0003170396 / 06.12.2017 г. на ЧЕЗ „Разпределение България“ АД / с приложение към същата /, № 0234521417 / 31.12.2017 г. на ЧЕЗ „Електро България“ АД и № ********** / 30.11.2017 г. на ЧЕЗ „Разпределение България“ АД / с приложение към същата /, като упълномощения защитник на ответника заяви, че същите са заплатени, но не представи доказателства.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между „Ф.Е“ ООД и „К.” ООД, ЕИК : * е бил сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент и на 15.08.2017 г. е сключен Анекс № 6 към договора.

Не е спорно и обстоятелството, че вземанията на „Ф.Е“ ООД / в несъстоятелност / са възложени на ищеца - „Мултипъл плюс” АД, ЕИК : *.

Представените два броя фактури на ЧЕЗ „Разпределение България“ АД / с приложения към тях / съдържат и отчетни показания за количеството на преминалата през мрежата електрическа енергия и точката на доставка / номер на електромер /, т.е. те са косвено доказателство, че ел. енергия подадена от „Ф.Е“ ООД към ответника е действително преминала през мрежата и е доставена на ответното дружество. Тези фактури са точно за периода от 01 – 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. В тези фактури липсват графи за заплатена активна електрическа енергия, акциз и такса задължение към обществото, защото от 0.00 ч на 02.12.2017 г. „Ф.Е“ ООД е отстранено от пазара и ответникът е преминал автоматично към доставчик „ЧЕЗ Електро България“ АД, който има лиценз. И във ф – рата № 0234521417 / 31.12.2017 г. на ЧЕЗ „Електро България“ АД, която е за 12.2017 г. има графа активна енергия, акциз и такса задължение към обществото.

Съдът споделя становището на ищеца, че ЧЕЗ „Разпределение България“ АД е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл.

88 ал. 1, във вр. с § 1 т. 346 б. „а“ от ДР на ЗЕ. Същият няма права и задължения като търговец на електрическа енергия, краен снабдител на ел. енергия или доставчик от последна инстанция, нито лиценз да осъществява такива дейности и няма как да бъде кредитор по вземания за доставка на ел. енергия.

Относно възражението направено с отговора на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на всички процесни вземания, в т. ч. главница и лихви, съдът не споделя становището на същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното 4 събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права, за срока от въвеждане на извънредно положение в страната до неговата отмяна.

Съгласно § 13 от ПР на Закона за изменение и допълнение на закона за здравето / ЗИДЗЗ / сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП продължават да текат с изтичането на 7 дни от обнародването на закона в ДВ / същият е обнародван на 14.05.2020 г. / и оттогава започват да текат спрелите давностни срокове. В случая съдът приема, че давността е спряла да тече от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.,т. е. близо 70 / седемдесет / дни. И оттук идва извода, че погасителната давност за конкретния случай е изтекла на 21.02.2021 г. за вземането за продадената ел. енергия за м. ноември 2017 г. и на 25.03.2021 г. за вземането за продадената ел. енергия за м. декември 2017 г., а заявлението до РС – К. е подадено на 15.02.2021 г.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в общ размер на 2 386.92 / две хиляди триста осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки / лева, от които: 1 836.05 / хиляда осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница и 550.87 /петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 75.70 / седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки / лева – ДТ и 358.52 / триста петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки / лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.” ООД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.“ № 9, представлявано от Я.Б.С., вземането на „М.П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „А.П.Ч.“ № 45, партер, офис 4, представлявано от К.Д.М. – управител, в общ размер на 2 386.92 / две хиляди триста осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки / лева, от които: 1 836.05 / хиляда осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница и 550.87 / петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „К.” ООД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление : гр.

К., ул. „С.“ № 9, представлявано от Я.Б.С. да заплати на „М.П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „А.П.Ч.“ № 45, партер, офис 4, представлявано от К.Д.М. – управител на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 75.70 / седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки / лева – ДТ и 358.52 / триста петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки / лева – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. двуседмичен срок от връчването му на страните. в

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

6