Определение № 17596 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17596 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20221110119349 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба, уточнена с допълнителни молби, от СДРУЖЕНИЕ „СПОРТ ЗА ТЕБ И МЕН - СПОРТЕН КЛУБ ПО КАНУ-КАЯК, БОКС И СИЛОВ ТРИБОЙ“ срещу „АМАРАНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 361,12 лева, представляваща недължимо платена сума, събрана в хода на образувано изпълнително дело № 20197240400385 по описа на ЧСИ Виолета Томова, с район на действие ОС - Видин.

Ищецът СДРУЖЕНИЕ „СПОРТ ЗА ТЕБ И МЕН - СПОРТЕН КЛУБ ПО КАНУКАЯК, БОКС И СИЛОВ ТРИБОЙ“ твърди, че с изпълнителен лист от 27.09.2019г. на PC Кула, издаден по ч.гр.д. № 97/2019 г., бил осъден да заплати на ответника сума в общ размер на 8 957,78 лв., от които: 278,54 лв. - застрахователна вноска, дължима по Застрахователна полица № ВG/11/11 9000149687/04.01.2019г.; 1570,31 лв., дължима по Комбинирана застрахователна полица № 0306X0444939/09.01.2019 г.; 386,04 лв., дължима по Застрахователна полица №.ВG/11/119000150061/04.01.2019 г.; 2244 лв., застрахователна вноска по Комбинирана застрахователна полица №0306X0444951 /04.01.2019 г.; 386,04 лева застрахователна вноска по Застрахователна полица №BG/11/11 19000150322/04.01.2019 г.;

2244 лв. - застрахователна вноска пo Комбинирана застрахователна полица №0306X0444923/09.01.2019 г.; 278,54 лв. - дължима по Комбинирана застрахователна полица № 0306X0444932/ 09.01.2019 г.; 171,66 лв. - обезщетение за забава за периода 18.01.2019г. до 27.03.2019 г., както и законната лихва от 28.03.2019г. до окончателното издължаване и 902, 59 лева - разноски по делото. Сочи, че за събиране сумите по посочения изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20197240400385 по описа на ЧСИ Виолета Томова, по което била събрана сума в размер на 3 950,16 лв., от които: главница 1546,82 лв.; законна лихва 112,14 лв.: мораторна лихва 384.96 лв.; разноски по гр. дело - 902,59 лв. и разноски по и.д. - 995,52 лв. - такси 455.52 лв. и адв. хонорар 540 лв. Излага, че по време на изпълнителното производство, на 30.09.2019 г., е заплатил и сумата в размер на 7410,96 лева в полза на ответника, за което представил документ по изпълнителното дело, или общо платената сума по изпълнителното дело възлизала на исковата претенция в размер на 11 361,12 лева. Твърди също, че вземанията за които е бил издаден процесният изпълнителен лист, са били платени от ищеца още при сключването на посочените застраховки. Така с квитанция № 0003736004/04.01.2019 г. ищецът заплатил в полза на ответника сумата от 386,04 лева по Застрахователна полица от № BG/11/1119000150322/04.01.2019 г., с квитанция 1

№ 0003743311/09.01.2019 г. заплатил сумата от 2 244 лева по Комбинирана застрахователна полица № 0306X0444932/09.01.2019 г., с квитанция № ********** на 09.01.2019 г. заплатил сумата 1570,31 лева по Комбинирана застрахователна полица № 0306X0444939/09.01.2019г., с квитанция № 0003743370 на 09.01.2019 г. заплатил сумата от 1570,31 лева по Комбинирана застрахователна полица № 0306X0444932/ 09.01.2019 г., а с квитанция № 0003743443/09.01.2019 г. заплатил сумата от 2 244 лв. по Комбинирана застрахователна полица № 0306X0444951 /04.01.2019 г., или заплатил общо сумата в размер на 8 014,66 лв. С оглед на изложеното, счита събраните в хода на изпълнителното дело суми за недължими, доколкото същите са били погасени от ищеца, чрез плащане още преди издаване на изпълнителния лист. Ето защо моли за уважаване на иска, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АМАРАНТ БЪЛГАРИЯ ООД“ оспорва предявения иск като недопустим. Счита, че за процесните суми, предмет на издадения изпълнителен лист, имало влязла в сила заповед за изпълнение № 73/08.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 97/2019 г. по описа на РС – Кула, при което възможността за защита на длъжника била по друг ред – чл. 424 и чл. 439 ГПК, като ищецът не можел да се ползва с друга форма на защита, включително и с предявяване на настоящия осъдителен иск. В подкрепа на посоченото заявява, че се считат за преклудирани фактите и доказателствата, известни на длъжника и с които е разполагал или е могъл да се снабди до изтичане срока на възражението по чл. 414/414а ГПК. Излага, че с влизане в сила на заповедта се преклудират фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, поради което след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът може да основе (установителен или осъдителен иск) само на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение/, какъвто настоящия случай не е. По същество оспорва предявения иск като неоснователен, като счита, че не е налице фактическия състав на неоснователно обогатяване. Оспорва ищецът да е разбрал за заповедта по чл. 410 ГПК при получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, доколкото твърди, че заповедта му е била надлежно връчена, въпреки което ищецът не е подал възражение в законоустановения срок. Не се оспорва, че по образуваното изпълнително дело ответникът е получил процесните суми. Оспорва още към момента на издаване на процесния изпълнителен лист, да е било налице плащане от страна на ищеца по застрахователните полици. При тези твърдения моли за прекратяване на производството като недопустимо, респективно за отхвърляне на предявения иск, като претендира разноски по производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че процесната сума е недължимо платена, събрана в хода на образувано изпълнително дело № 20197240400385 по описа на ЧСИ Виолета Томова, с район на действие ОС – Видин, доколкото вземанията за които е бил издаден процесният изпълнителен лист от 27.09.2019 г., са били платени от ищеца още при сключването на застраховките, а именно – на 04.01.2019 г. и 09.01.2019 г.

От приложеното към настоящото ч.гр. д. № 97/2019 г. по описа на РС - Кула, втори състав, се установява, че производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, подадено от „АМАРАНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу СДРУЖЕНИЕ „СПОРТ ЗА ТЕБ И МЕН - СПОРТЕН КЛУБ ПО КАНУ-КАЯК, БОКС И СИЛОВ ТРИБОЙ“ на 28.03.2019 г. По същото дело на 08.05.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а на 27.09.2019 г., след като е констатирал, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, заповедният съд е издал изпълнителен лист за вземанията на заявителя, а 2 именно: за сумата от 8 957,78 лв., от които: 278,54 лв. - застрахователна вноска, дължима по Застрахователна полица №ВG/11/119000149687/04.01.2019г.; 1570,31 лв., дължима по Комбинирана застрахователна полица №0306X0444939/09.01.2019г.; 386,04 лв., дължима по Застрахователна полица №.ВG/11/119000150061/04.01.2019г.; 2244 лв., застрахователна вноска по Комбинирана застрахователна полица №0306X0444951 /04.01.2019г.; 386,04 лева застрахователна вноска по Застрахователна полица №BG/11/11 19000150322/04.01.2019г.;

2244 лв. - застрахователна вноска пo Комбинирана застрахователна полица №0306X0444923/09.01.2019г.; 278,54 лв. - дължима по Застрахователна полица №.ВG/11/119000150710/04.01.2019г.; 1570,31 лв. - застрахователна вноска пo Комбинирана застрахователна полица № 0306X0444932/ 09.01.2019 г.; 171,66 лв. - обезщетение за забава за периода 18.01.2019г. до 27.03.2019г., както и законната лихва от 28.03.2019г. до окончателното издължаване и 902, 59 лева - разноски по делото. Следователно щом съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу ищеца за предявените със заявлението вземания, той е констатирал, че уведомяването му за издадената заповед е валидно извършено, а в предоставения му срок за депозиране на възражение по чл. 414, ал.

2 ГПК такова не е постъпило по делото, с оглед което заповедта за изпълнение е влязла в сила. Последното от своя страна е обусловило стабилността на същата и издаването на изпълнителен лист срещу длъжника.

В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно регламентирани от процесуалния закон способи за защита –възражения срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред, в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, а именно - до влизане в сила на заповедта за изпълнение, нейното стабилизиране, съответно и до издаване въз основа на нея на изпълнителен лист.

Фактите, на които ищецът основава иска си, към момента на образуване на производството по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК вече са намерили своето проявление и са му били известни – заявлението е подадено на 28.03.2019 г., а твърдените от ищеца плащания са извършени на 04.01.2019 г. и 09.01.2019 г. Следователно тези факти е следвало да се релевират чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК в заповедното производство, чиято функция е именно да заяви пред съда спорния характер на вземането и да препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение.

С изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК.

Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Когато е бил лишен от възможност да оспори вземането, длъжникът може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно, поради което предявяването на иск по общия ред, извън уредените в заповедното производство процесуални възможности, е недопустимо. В този 3 смисъл Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ВКС; Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о., ВКС и цитираните в него съд. актове; Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о., ВКС; Определение № 306 от 22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3111/2015 г., I г. о., ВКС; Определение № 616 от 10.07.2012 г. по ч. т. д. № 472/2012 г., II т. о., ТК, ВКС; Определение № 292/03.06.2011 г. по ч.гр. д. № 156/2011 г. на III г.о. ВКС; Определение № 480/27.07.2010 г. по ч.гр. д. № 221/2010 г. на IV г.о. ВКС и др.

По изложените съображения съдът намира, че производството се явява недопустимо, поради което подадената исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 1500 лв./766,94 евро за адвокатско възнаграждение, като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на същото, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания, както и сумата в размер на 300 лв./153,39 евро – депозит за вещо лице.