Присъда № 546 от 08.10.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 546 от 08.10.2024 г., постановена по НOХД № 2795/2024 г. по описа на СРС,НО,

129-и състав

Предмет на настоящото дело е внесен в Софийски районен съд от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия О. И. Д. с ЕГН **********, за това, че на 26.08.2021 г., около 10:30 часа в гр. С., офис на дружество „*****“ ООД, находящ се в гр. С. , *********, в качеството си на длъжностно лице – управител на дружество „*****“ ООД, осъществяващ ръководна работа и управление в посоченото юридическо лице, при и по повод изпълнение на функциите си по ръководство и управление, избутал с ръка тялото на Ц. В. Ф., вследствие на което той паднал на земята, като по този начин му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата предходилна кост на дясното стъпало, което увреждане реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение в движението на десен долен крайник – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

С присъда № 339 от 21.06.2021 г., постановена по НОХД № 11423/2022 г. по описа на СРС, НО, 110. състав при първото разглеждане на делото от съответния съдебен състав на първоинстанционния съд, подсъдимият О. Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, вследствие на което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК при определен изпитателен срок от три години.

При осъществения въззивен контрол на постановената присъда, по жалба на упълномощения защитник на подсъдимото лице, с решение № 104/18.02.2024 г., постановено по ВНОХД № 5549/2023 г. на СГС, НО, II-ри въззивен състав е отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт. За да отмени обжалваната присъда, въззивният съд е аргументирал наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви и на съобразен с императивната норма на чл. 305, ал. 3 от НПК анализ на събраните доказателства и на установените между тях противоречия, както и в отсъствието на оценка за достоверност на някои от наличните доказателствени източници. Прието е, че констатираните пропуски не дават възможност да се установи въз основа на кои източници на доказателствена информация контролираният съд е изградил изводите си по фактите. Въззивният съд е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда, въз основа на което е образувано настоящото НОХД № 2795/2024 г. по описа на СРС,НО, 129-и състав.

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на Глава XX от НПК.

В хода на разпоредителното заседание, в качеството на частен обвинител е конституиран пострадалият съгласно обвинителния акт – Ц. В. Ф..

В пледоарията си по същество представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, считайки, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установяват по безспорен и категоричен начин времето, мястото и начинът на извършване на инкриминираното деяние. Показанията на разпитаните свидетели намира за еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи на изготвените експертни заключения, които в своята цялост обосновавали авторството на процесното деяние.

Изтъква наличието на квалифициращия признак, характеризиращ дееца като длъжностно лице, извършило вмененото му престъпно деяние в условията на пряк умисъл. С тези съображения прокурорът моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, в съответствие с което в негова тежест да бъдат възложени направените по делото разноски.

1

Повереникът на частния обвинител Ц. В. Ф. – адв. Г. П. счита, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепяла от събраните в хода на производството доказателства. Начина на извършване на деянието намира за установен посредством разпита на пострадалия Ф., чиито твърдения се подкрепяли от показанията на свидетеля Ц.. От показанията на двамата полицейски служители, посетили адреса по повод на подаден сигнал, адв. П. извлича доказателствена информация относно агресивното поведение на подсъдимия Д., както и относно състоянието на пострадалото лице към момента на пристигането им. Механизмът на причинените увреждания пък намира за изяснен от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, която разкривала взаимодействие с твърди и тъпи предмети и показвала съвпадение между морфологичните особености на счупването и падането върху терени като стълби и тротоар. Обясненията на подсъдимия намира за нелогични и вътрешно противоречиви, тъй като същите не кореспондирали с останалия доказателствен материал и представлявали защитна версия. Показанията на свидетелите В. и Д.а не предполагали извеждането на доказателствена информация за начина, по който пострадалият е паднал по стълбите, тъй като и двете лица не са били преки наблюдатели в този момент. С оглед на така направения доказателствен анализ, повереникът на частния обвинител намира за безспорно установено, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Частният обвинител Ф. заявява, че се придържа към казаното от процесуалния си представител.

Защитникът на подсъдимия О. Д. – адв. С. К. изразява несъгласието си с твърденията на прокурора и повереника на частния обвинител. Тази си позиция аргументира с отсъствието на свидетели на процесните събития. При анализа си на показанията на свидетеля Ц., намира същите за житейски нелогични и противоречиви.

Лицето било познато на пострадалия и живеело в съседство на него, което създавало съмнение в невъзможността му да го разпознае непосредствено след инцидента, на който твърди да е присъствало. Адв. К. намира за неправдоподобно описанието, което свидетелят Ц. дава на подсъдимия, с оглед на горещото време през инкриминирания ден. С твърдения за нелогичност и неяснота в показанията на разпитания свидетел, защитникът моли същите да не бъдат кредитирани. Счита, че изготвената съдебномедицинска експертиза успешно изяснявала механизма на получаване на установените травматични увреждания, въпреки невъзможността да се изключи въздействието на човешки нокът при получаването на охлузването по лявата длан на пострадалия.

Възразява срещу довода за наличие на умишлено поведение на подсъдимия, предвид отварянето на входната врата в посока навън, и невъзможността на дееца да предвиди съответните неблагоприятни последици. Пледира за оправдаване на привлеченото към отговорност лице с оглед приложимостта на института на случайното деяние, а в условията на алтернативност смята, че ако се установи виновно поведение, то следва да бъде окачествено като непредпазливо такова.

Подсъдимият Д. се солидаризира с позицията на процесуалния си представител.

Изразява съжаление за действията си по отваряне на процесната врата, които обаче по негово мнение били единствената му възможна реакция срещу хулиганската проява. В качеството си на управител бил длъжен да предотврати събитията, което обаче се оказало обективно невъзможно. В последната си дума моли съда за обективно решение и заявява, че се смята за невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и приобщените доказателствени средства, 2 намира за несъмнено установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият О. И. Д. с ЕГН ********** е роден на ****** г. в гр. С.. Същият е българин, с българско гражданство, неосъждан, вдовец, с висше образование, пенсионер, с постоянен адрес: гр. С., *******.

Подсъдимият О. Д. бил съдружник и законен представител на търговско дружество „*****“ ООД с ЕИК *****, чийто основен предмет на стопанска дейност бил дялово разпределение на топлинна енергия в сгради с централно топлоснабдяване - общоизвестно като топлинно счетоводство. Дружеството стопанисвало офис за обслужване на клиенти на адрес: гр. С., *********, където се предоставяли услуги по плащане на текущи задължения, приемане на възражения срещу издадени сметки, извършване на справки за налични задължения и други. Локацията на офиса била постоянното местонахождение за осъществяване на работните задължения на подсъдимия, който в качеството си на управител извършвал ръководна работа, както и такава, свързана с управление на имуществото на юридическо лице.

Потребител на услугите по топлинно счетоводство, предоставяни от „*****“ ООД, бил частният обвинител Ц. В. Ф.. В сутрешните часове на 26.08.2021 г. той решил лично да посети офиса на дружеството за да предяви оплакването си от издадената му изравнителна сметка за изразходена топлинна енергия. За целта бил оформил възражението си в писмена жалба, която имал намерение да депозира на регистратурата на обекта. Около 10:00 часа Ф. влязъл в горепосочения център за обслужване на клиенти с поставена на лицето си маска, с оглед на въведените в този период противоепидемични мерки, целящи предотвратяване разпространението на развиващата се вирусна инфекция. В офиса той идентифицирал разположението на обособено гише, което било остъклено, и в него се намирал служител с бяла коса, покъсно установен като свидетеля В. В.. Последният заемал длъжността директор „Производство“, като в кръга на ангажиментите му влизало приемането и отговарянето на жалби от клиенти на дружеството. След като взел писменото възражение на Ф., свидетелят В. извършил справка в системата за наличие на дължими, но незаплатени суми, в резултат на която установил, че потребителят има висящо изискуемо задължение в размер на 21 лева. Тъй като в дружеството била установена неписана практика подобни падежирали вземания да се претендират от съответните длъжници, свидетелят настоял клиентът да заплати задължението си, като поставил това обстоятелство като отлагателно условие за входирането на предявената жалба. Същевременно свид. В. разпознал частния обвинител, тъй като предходната година същият бил проявил активност с обжалването на дейността на топлинния счетоводител пред Комисията за защита на личните данни, за което били образувани многобройни преписки. Ц. Ф. възприел бурно отказа да му бъде приета за разглеждане жалбата, като с цел да дисциплинира обслужващия го служител извадил мобилния си телефон и имитирал заснемане на видеоклип. След това позвънил на центъра за спешни телефонни повиквания, като на дежурния диспечер обяснил за ситуацията и поискал съдействие. Ф. позвънил и на Регионалната здравна инспекция, където подал сигнал за неспазване на въведените в страната противоепидемични и санитарни мерки, като заявил, че затвореното помещение не е оборудвано с дезинфектанти, а работещите в офиса служители са без поставени на лицата си защитни маски.

След като не му било оказано изисканото съдействие от страна на свидетеля В., частният обвинител, воден от непоколебимото си решение да депозира своята писмена жалба, се насочил към намиращия се в съседство на обслужващото гише коридор. Той имал намерение да осъществи достъп до друго помещение, което било формално обособено като колцентър, и в което работела свидетелката В. К.-Д.а. В този момент свидетелят В. излязъл от своето гише и се насочил към Ф., като го уведомил, че няма 3 работа в тази стая и няма да го допусне до нея.

Продължителните неразбирателства между двамата били съпътствани с взаимна размяна на викове и крясъци, като генерираният шум бил доловен от управителя на дружеството – подсъдимия О. Д., който взел решение да се намеси. Той излязъл от служебния си кабинет и с повелителен тон неколкократно и настойчиво наредил на частния обвинител Ф. да напусне офиса. Този подход на подсъдимия не предизвикал търсения ефект, тъй като Ф. се възпротивил на намерението му да го изгони, като изявил безпокойството си от факта, че Д. не бил поставил маска на лицето си. Това предизвикало още по-настъпателни действия от страна на подсъдимия, който със стремителни движения започнал да изтласква частния обвинител от помещението, избутвайки тялото му в гръб по посока изхода на обекта. Междувременно свидетелят В. се придвижил до външната врата на офиса, като я отворил за да улесни напускането на Ф.. Вратата била солидна, метална и тежка и се отваряла навън, а след нея била разположена покрита с изкуствена трева площадка, последвана от три на брой стъпала, по които се слизало до нивото на земната повърхност. Достигайки до прага на вратата под упоритото физическо въздействие на подсъдимия, частният обвинител се опитал да се обърне към него за да му каже, че ще напусне офиса доброволно и не е нужно да бъдат използвани подобни силови методи. В момента, в който се извърнал настрани, Ф. бил избутан в рамото от подсъдимия, което нарушило равновесието му, при което той с един разкрач прескочил трите стъпала пред входа и се приземил на площадката пред тях. Тъй като в едната си ръка частният обвинител държал хартиения лист, на който била отпечатана жалбата му, а другата му ръка била заета от мобилния му телефон, той бил лишен от съпротивителни способности и не могъл ефективно да се защити нито от насоченото спрямо него физическо посегателство, нито от травмиращият ефект на падането върху твърдата гладка повърхност. При съприкосновението си с асфалта на улицата Ф. травмирал стъпалото и подбедрицата на десния си крак, както и лакътя, предмишницата и дланта на лявата си ръка. След вредоносното си приземяване на земята той се изправил и със затруднения в придвижването си се насочил към автомобила си, но силната болка и осезаемото подуване на крака му го мотивирали да повика спешна медицинска помощ чрез обаждане на телефон 112.