Акт от 17.10.2023, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2854

Варна, 17.10.2023 г.

Административният съд - Варна в закрито заседание в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

Като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ частно административно дело № 20237050702086 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 219, ал.3 във вр. с чл.5в, ал.2, изр.2 от ЗУТ във вр. с чл.56, ал.4 и чл.197- чл.201 от АПК.

Образувано е по жалба на Н.В.Е., против заповед №

Г-296/3.08.2023 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е прекратено производството по одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ 3023 „за мотел и търговски обект“ и УПИ 3024 „за мотел и търговски обект“, местност „Манол Чешме“, землище Галата, гр. Варна и се прекратява административното производство по заявление с рег. № АГУП19000036АС-007АС/27.10.2021 год.

Жалбата съдържа доводи за нищожност на обжалваната заповед, поради издаването й от некомпетентен орган. Претендира се и незаконосъобразност на заповедта , поради несъобразяване с приложените по преписката писмени доказателства и изискванията на закона по тълкуването и прилагането им. Твърди се, че ОУП на който се позовава адм. орган бил нищожен съгласно влязлото в сила решение № 1772/3.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. по описа на АС- Варна ; невярно било съдържащото се в заповедта твърдение, че жалбоподателката не е изпълнила в предоставеният 14-дневен срок указанията на органа дадени с писмо рег. № АГУП19000036АС-023АС/3.02.2023 г. ; незаконосъобразно било изразеното в т.4 от заповедта становище, че не е налице съобразяване с изискванията заложени в Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове ; незаконосъобразно с т.5 от заповедта било въведено участието на трети лица извън заявителя при подаване на заявлението ; в решенията на ЕСУТ липсвали мотиви за отказа по т.4-5 от заповедта.

Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед като нищожна и незаконосъобразна и за връщане на преписката на адм. орган с указания за одобряване на заявлението на Е. за приемане и одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, кметство Галата, с.о. „Прибой“, както и присъждане на сторените по делото разноски.

С внасянето на адм. преписка в съда, адм. орган не изразява становище по жалбата на Е..

След преценка на приложените в преписката материали и на изложените от жалбоподателката доводи, съдът намира жалбата за процесуално допустима и по същество основателна.

Обжалваната заповед е съобщена на Н.Е. на 22.08.2023 г., а подадената до съда жалба е приета в Община Варна на 1.09.2023 г. с рег. № АГУП19000036АС-026ВН, от което е видно спазването на 14-дневния срок за обжалване съгласно чл.197 от АПК. Налице е и правен интерес за жалбоподателката от съдебно оспорване, поради което като допустима жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Проверката по същество на обжалваната заповед сочи на нейна материална незаконосъобразност и то без оглед на действителното съществуване на посочените в т.1- т.4 фактически основания. Тези основания са посочени в диспозитива на обжалваната заповед като мотиви за прекратяване на образуваното адм. производство , а в самите мотиви на заповедта също са изложени като т.1-т.4. Всички те имат характера на въпроси, по които органът следва да се произнесе по същество, т.е. с адм. акт, с който се одобрява поисканото със заявлението на Е. изменение на ПУП или такова се отказва. В тези случаи адм. производство не подлежи на прекратяване, включително и в процесната хипотеза на чл.5в от ЗУТ, която както във всички обичайни случаи има предвид нередности или допълнителни документи свързани с редовността и допустимостта на адм. производство. По тези съображения, като не се е произнесъл с акт по същество, а е прекратил на посочените основания адм. производство, органът е постановил материално незаконосъобразен адм. акт.

Единствено посоченото в т.5 от заповедта основание има отношение към редовността и допустимостта на адм. производство, което в случай на действителното му съществуване би могло да доведе до правилното приложение на чл.5в от ЗУТ с регламентираните в разпоредбата правни последици. Очевидно с обжалваната заповед органът променя становището си по допустимостта на адм. производство изразено в заповед № 237/3.05.2019 г. на главния архитект на Община Варна /л.23 от преписката/ , с която само и единствено по заявлението на Е. е било разрешено изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ ***, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ 012020 масив 12 местност Манол чешме гр. Варна - в противоречие с тази заповед, обжалваната заповед изисква подаване на заявлението в условията на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, т.е. при наличие на съгласие на всички собственици на УПИ 012020. Така приетото от органа становище не е съобразено с действителното положение създадено от сключеният договор за доброволна делба от 19.10.2006 год. /л.2-3 от преписката/, съгласно който е извършена делба именно на имот № 012020, при която Н.Е. и Б.Ж. получават в общ дял имот № 3024. С оглед последното, предметът на исканото с процесното заявление изменение на ПУП за УПИ 012020 касае само за тази част от него съответстваща на самостоятелен имот № 3024 с идентификатор по КК 10135.

5012.3024. В този смисъл предмет на плана по смисъла на разпоредбата на чл.

131, ал.2, т.1 от ЗУТ към която препраща разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е само ПИ *** и тъй като Е. е единия от съсобствениците на този имот, то редовността на подаденото от нея заявление предполага наличие на съгласие и от другия съсобственик Б.Ж.. Не такова съгласие обаче се има предвид с обжалваната заповед – с приложеното на л.116 от преписката писмо с рег. № АГУП19000036АС-023АС/3.02.2023 г. е изискано наличие на съгласие, т.е. подаване на заявление от всички носители на вещни права включени в разработката на УПИ 012020. Това искане е материално незаконосъобразно, тъй като собствениците на ПИ *** имат право чрез изменение на подложеният на делбата УПИ 012020 да постигнат отделно урегулиране само на своя имот.

Освен материално незаконосъобразна по тези съображения, обжалваната заповед е и процесуално незаконосъобразна, доколкото с нея е разпоредено прекратяване и на адм. производство за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ 3023 „за мотел и търговски обект“, доколкото такова изобщо не е било образувано – видно от съдържанието на подаденото от Е. заявление / л.39 от преписката/, както и от съдържанието на горецитираната заповед № 237/3.05.2019 г. на главния архитект на Община Варна, адм. производство е било образувано само и единствено за ПИ ***.

Що се касае до възражението на жалбоподателката за нищожност на обжалваната заповед, съдът намира същото за неоснователно. Видно от представената от органа със с.д. 14226/9.10.2023 г. заповед № 1340/25.04.2023 г. на кмета на община Варна , на издателят на обжалваната заповед зам. кмета инж. Х.И.са делегирани надлежни правомощия за издаването й. Неправилна е и тезата на жалбоподателката за нищожност на ОУП, на който органът се позовава при издаването на обжалваната заповед – невярно е изложеното в жалбата твърдение, че с влязлото в законна сила решение № 1772/3.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. по описа на АС-Варна била прогласена нищожността на ОУП - решението няма такъв диспозитив, а мотивите му в които е изложена такава теза не се ползват със силата на присъдено нещо, съответно те не се споделят от настоящият съдебен състав.

С оглед гореизложеното, обжалваната заповед следва да бъде изцяло отменена , а преписката върната на адм. орган за предоставяне на Е. на срок по чл.5в от ЗУТ за отстраняване на нередностите свързани с липсата на съгласие от страна на съсобственика Б.Ж., след което в случай на отстраняване на тези нередности, следва да се произнесе по същество относно въпросите посочени в т.1- 4 от заповедта.

При този изход на делото , ЮЛ на ответника дължи съгласно чл.143, ал.1 от АПК възстановяване на сторените от жалбоподателката разноски по делото, които според наличните доказателства са в размер на 10 лв., представляващи платена държавна такса.

Предвид изложеното, съдът

О

П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ издадената от зам. кмета на Община Варна заповед № Г-296/3.08.2023 г. и връща преписката на същият адм. орган за произнасяне съобразно дадените в мотивите на това определение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА

Община Варна да заплати на Н.В.Е. , ЕГН **********, адрес *** сумата от 10,00 лв. за разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл.200, ал.2 от АПК.

Съдия: