Решение № 3881 от 20.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3881 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100510453 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20102876 от 22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 47493/2018 г. на СРС, І ГО, 171 с-в са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Ю.Б.“ АД с ЕИК **** против М. К. Д., ЕГН ********** наследник на М. К. Х., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** част от задълженията по Договор за потребителски кредит HL33358 от 03.04.2008 г., както следва: част от дължимата се главница в размер на 2688.67 BGN /две хиляди шестстотин и осемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/; част от дължими се договорни лихви за просрочен кредит за периода 14.08.2015г. до 18.07.2018г. в размер на 7000.07 лева; част от дължими се такси за периода 26.10.2016г. до 18.07.2018 г. в размер на 35 лева; част от дължими се застраховки за периода от 08.04.2016г. до 18.07.2018г. в размер на 170.07 лева, както и направените съдебни и деловодни разноски по водене на делото, от които: държавна такса в размер на 395.78 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 989.67лв., като погасени по давност.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощника адв. Х.И., в която същото се обжалва като неправилно и постановено в противоречие на материалноправни норми и при несъобразяване със задължителната тълкувателна практика, както и с тази по чл. 290 от ГПК на ВКС. В жалбата се навеждат доводи, че за да отхвърли предявените искове, в мотивите на обжалваното съдебно решение, СРС е приел, че поради настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането на банката, същото е станало предсрочно изискуемо с неплащане на вноска с падеж от 14.11.2010 г., когато е последното плащане по кредита. Поддържа се, че доводите на 1 първоинстанционния съд са противоречащи на нормата на чл. 71 ЗЗД, а също така и на трайната практика на ВКС, както и на задължителната практика, установена в ТР № 4 от 18.06.2014 г. пo тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се съображения, че в случая се касае за договор за банков кредит, в който е уговорен срок в полза на кредитополучателя, като вземането е разсрочено на месечни вноски в размер на 294,82 лв. с падеж на всяка вноска 14 -то число на месеца /арг. от чл. 6 и 7 от договора/. Сочи се, че от изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, по делото се установява, че по кредита не са заплащани месечни вноски от 14.11.2010 г. и съответно именно от този момент е възникнало правото на банката да отнеме преимуществото на срока по договора. Навеждат се доводи, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с не настъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С обявяването на предсрочната изискуемост, която има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, кредиторът упражнява преобразуващо право едностранно да измени срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като в тази връзка практиката е категорична видно от т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС; т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019г. по тълк. д. № 3/2017г., ОСГТК на ВКС.

В жалбата се излага, че в случая предсрочна изискуемост на вземането с нарочно изявление не е обявявана, доколкото падежът на цялото вземане е настъпил. Навеждат се доводи, че от страна на Банката е било изпратено до ответника уведомление за наличието на банков кредит, което задължение е било наследено от ответника М. К. Д. – в качеството му на наследник на кредитополучателя М. К. Х.. Излагат се съображения, че Банката не е задължена да обяви кредита за предсрочно изискуем към определен момент, тъй като отнемането на преимуществото на срока представлява нейно субективно право. Излагат се доводи, че предсрочната изискуемост е институт на материалното, а не на процесуалното право, поради което даденото принципно разрешение в решаващите мотиви, изложени в т.

18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС намира приложение и при договорена „автоматична предсрочна изискуемост“ по договор за банков кредит, независимо, дали кредиторът осъществява защита на правата си по реда на заповедното производство, което евентуално продължава в исково производство по установителен иск или предявява осъдителен иск срещу длъжника но договор за кредит.

Сочи се, че от изложеното следва, че уговорката за „автоматично“ настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не поражда действие, тъй като с обявяването на предсрочна изискуемост се упражнява преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора.

В жалбата се навеждат доводи, че по процесния договор за банков кредит е налице договорка за автоматично настъпване изискуемостта на вземането, която обаче в случая няма действие. Излагат се доводи, че на 14.04.2014 г. кредитната експозиция е падежирала и цялото вземане е станало изискуемо. За настъпване изискуемостта на вземането, а също за наличието на непогасено задължение по Договор за потребителски кредит HL 33358 от 03.04.2003г. наследниците на кредитополучателя са били уведомени с нотариална покана с 2 peг. 5600, том 2, №11 на нотариус П.П., получена от М. К. Д. на 18.09.2015г. и нотариална покана с peг. № 7058, том 1, акт 186 от 20.10.2015 г. на нотариус Р.И. с peг. № 378, връчена по реда на чл. 47 ГПК. Излагат се съображения, че в хода на производството пред СРС посредством изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че размерът на непогасеното вземане за посочения в исковата молба период е именно в претендираните от ищеца размери, като периодът на всеки един от субективно предявените искове е бил съобразен със сроковете по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. С оглед на изложеното се поддържа, че дори и при съобразяване падежа на всяка месечна вноска по кредита и с оглед настъпване крайният му падеж, вземането на Банката не е погасено по давност, тъй като вписаната в договора автоматична предсрочна изискуемост не поражда своето действие. В тази връзка се излага, че обжалваният съдебен акт е в разрез със задължителното тълкуване на ВКС по отношение предпоставките за настъпване изискуемостта на едно вземане по договор за банков кредит, поради което е неправилно.

Предвид изложеното се отправя искане към въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответната страна М. К. Д., чрез назначения му от съда особен представител адв. А.

Т., в който се оспорва жалбата като неоснователна. Навеждат се доводи за правилност на изводите на първоинстанционния съд, че вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми след настъпване на предвидените в чл. 18, ал. 2 от договора за кредит обстоятелства, а именно, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Излагат се съображения, че в конкретния случай, изискуемостта на вземането е настъпила, независимо от това кога кредиторът е решил да потърси събирането на вземанията си и да предприеме действия по информиране на длъжника за настъпилата изискуемост. Навеждат се доводи, че към 12.10.2015 г. - датата на получаване от ответника М. Д. на нотариалната покана, договореният между страните по договора за кредит краен срок за погасяване - 14.04.2014 г. вече е бил настъпил. Във връзка с изложеното се отправя искане към въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендира се и възнаграждение за особен представител.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Ю.Б.“ АД против М. К. Д. /като наследник на М. К. Х./ и Х. К. Д., ЕГН **** за заплащане на част от задълженията по Договор за потребителски кредит HL33358 от 03.04.2008 г., както следва: част от дължима главница в размер на 2688.67 лева; част от дължими се договорни лихви за просрочен кредит за периода 14.08.2015г. до 18.07.2018г. в размер на 7000.07 лева; част от дължими се такси за периода 26.10.2016г. до 18.07.2018 г. в размер на 35 лева; част от дължими се застраховки за периода от 08.04.2016 г. до 18.07.2018 г.

Производството по делото е било прекратено по отношение на ответника Х. К. Д.

3 поради постъпили данни, че преди образуване на производството същият е починал, поради което съдът е приел, че производството по отношение на този ответник е недопустимо - към момента на сезиране на съда не е била налице абсолютна процесуална предпоставка правоспособност на ответника - чл. 27, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба, ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит HL 33358 от 03.04.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и от друга страна - М. К. Х., ЕГН ********** - кредитополучател, банката е представила на кредитополучателя кредит, в размер на 15 000 лв. за текущи нужди. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл. 5 от договора е 72 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, която съгласно, Приложение №1 към Договора за потребителски кредит HL 33358 от 03.04.2008г., е открит на 14.04.2008 г. Твърди се, че с банково бордеро № 8657987/14.04.2008г. по банковата сметка на М. К. Х., открита в „Юробанк И Еф Джи България“ АД е била преведена сумата от 15 000 лева. С предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя, банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Договора, било уговорено задължението по кредита до се погасява на месечни вноски в размер на 294.82 лв., като вноските са дължими ежемесечно до 14-то число на месеца.

Ответникът М. К. Д. се представлява от назначения му от съда при условията на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител адв. А. Т.. В депозирания от особения представител отговор на исковата молба се оспорват предявените исковете. Излагат се твърдения, че вземанията са погасени по давност.

В мотивите на обжалваното решение, за да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че същите са погасени по давност. Прието е, че вземането за главница по договор за заем се погасява с общата 5- годишна давност, а вземанията за възнаградителна лихва и лихва за забава, по арг. от чл. 111, б. “б” и “в” от ЗЗД се погасяват с изтичането на 3- годишна давност. В мотивите е прието, че давността започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо, както и че в случая по отношение на вземанията за главница и възнаградителна лихва от датата на падежа, респ. от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, която СРС е приел, че е настъпила на дата 14.11.2010 г. В тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е бил в забава в плащането на погасителните вноски с падеж на и след 14.11.2010 г., поради което и предвид уговорената автоматична предсрочна изискуемост по договора, вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми на дата 14.11.2010 г. От друга страна е прието, че предявяването на иска на 19.07.2018г. прекъсва давността, поради което са погасени по давност вземанията за главница с падеж преди дата 19.07.2013 г., каквито са процесните вземания за главница, предвид настъпилата предсрочна изискуемост, а по аргумент от чл.