Определение № 1861 от 16.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1861 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500782 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940 със седалище и адрес на управление в гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева чрез юрисконсулт Нели Пенчева – Атанасова против разпореждане № 2845/10.05.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 2807/2024г. С това разпореждане, Районен съд – Бургас отхвърля заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. П. Х., ЕГН: ********** от ***** за следните суми: 21,39 лева договорна лихва за периода от 02.03.2022г. до 22.06.2022г. и 153,24 лева – мораторна лихва за периода от 03.03.2022г. до 01.05.2024г.

Частният жалбоподател оспорва извода на заповедния съд, че договорът е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ГПК и заявява, че точният размер на ГПР не може да бъде определен в заповедното производство. Дружеството се позовава на т.2б от ТР № 4/18.06.2014г. и посочва, че изложените в заявлението твърдения са достатъчни, за да се издаде заповед за изпълнение. Жалбоподателят оспорва извода на съда за недействителност на договорената неустойка и подчертава, че в това производство не може да се разреши материалноправния спор. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иска от въззивния съд да отмени процесното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за изпълнение в частта, в която е отказано.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 02.05.2024г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. П. Х., ЕГН: ********** от ***** за следните суми:

300 лева – главница по договор за паричен заем № 638382/23.02.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД, вземането по който е цедирано на заявителя с приложение № 1 към договор от 14.06.2023г.

21,39 лева - договорна лихва за периода от 02.03.2022г. до 22.06.2022г. и 1

153,24 лева –обезщетение за забава за периода от 03.03.2022г. до 02.05.2024г. законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Към заявлението е приложен договор за паричен заем № 638382/23.02.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Д. Х., в който параметрите на кредита са определени, както следва: размер на кредита: 300 лева; брой и размер на погасителните вноска: 2 х 2,34 лева и 15 х 21,27 лева, в която са включени част от дължимата главница, лихва и неустойка, дължима в случаите, в които длъжникът не е предоставил поне едно обезпечение от посочените в чл.5 от договора – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка или поръчителство на едно или две физически лица; ГПР: 49,93 %; фиксиран годишен лихвен процент: 40.05%; обща сума за плащане: 442 лева.

На 10.05.2024г. Районен съд – Бургас издава заповед по чл.410 от ГПК № 1510/10.05.2024г., с която разпорежда на длъжника Д. П. Х. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 300 лева, представляваща главница по договора за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024г. до окончателното изплащане, сумата от 15,80 лева – държавна такса, определена съразмерно на уважената част от заявлението и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 2845/10.05.2024г. Районен съд – Бургас отхвърля заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумата от 21,39 лева - договорна лихва за периода от 02.03.2022г. до 22.06.2022г. и за сумата от 153,24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.03.2022г. до 02.05.2024г. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т.нар. „неустойка“ при липса на обезпечение, която е включена в погасителния план и има характер на скрита възнаградителна лихва (използвана е конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита).

Следователно, на основание чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвите и другите разходи. На следващо място, искането за договорна лихва е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл. III от ЗЗД, тъй като уговореният лихвен процент надвишава трикратния размер на законната лихва и клаузата за такава се явява нищожна.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл.3, б. „и“ от Директивата, „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2.

Съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи 2

(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Понятието „общ разход по кредита“ е дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни, такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

В конкретния случай, в чл.2, ал.1, т.8 от договор № 638382/23.02.2022г. е посочен ГПР в размер на 49,93%. Едновременно с това, кредитополучателят се е съгласил с чл.11 от договора, че ако не предостави обезпечение в банкова гаранция или чрез поръчител, ще заплати на кредитора неустойка в размер на 118,27 лева с начин на разсрочено плащане: на равни части към всяка от погасителните вноски. Уговорени по този начин, вноските по кредита се равняват на 26 лева всяка с включена неустойка. Общият размер на кредитното задължение възлиза на 442 лева.

Осигуряването на обезпечение по договора от кредитодателя срещу възнаграждение, платимо от кредитополучателя, представлява друг вид разход по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, който трябва да бъде отнесен към ГПР. В конкретния случай, това изискване не е изпълнено. Следователно, годишният процент на разходите, който е посочен в договора, не включва всички разходи по кредита и лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение - обстоятелство, което съставлява основание да се приложи правилото на чл.23 от ЗПК. Според §55 от решение СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В §56 от решението е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.

По изложените съображения, изводът на районния съд, че договорът не съответства на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК и се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК е правилен и обоснован. След като договорът е недействителен на посочените основания, приложение следва да намери разпоредбата на 23 от ЗПК, според която в този случай кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихвите и другите разходи. Законната лихва е дължима на основание чл.86 от ЗЗД и правилно е присъдена, считано от датата на подаване на заявлението, от която дата длъжникът следва да се счита поканен.

Възражението на частния жалбоподател, че точният размер на ГПР не може да бъде определен в заповедното производство е неоснователно. Както бе посочено по-горе, кредиторът е длъжен да посочи в договора ГПР, който отразява всички разходи така, че потребителят сам да определи обхвата на своето задължението. По аргумент от това, следва, че в заповедното производство не трябва да има съмнение за ГПР.

По изложените съображения, частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното разпореждане.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2845/10.05.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 2807/2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4