Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2027 от 28.08.2026, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 502/2026
Вид
Решение № 2027
Подписан
28.08.2026
В сила
28.08.2026
Състав
Антония Атанасова-Алексова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2027

Перник, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20267160700502 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на С. Г., [ЛНЧ], гражданин на Туркменистан, с адрес [населено място], [улица], подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/12.07.2026 г., издадена от Ц. В. Б. – командир отделение към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „бб“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие между фактическите и правните основания на административния акт и липса на предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Иска се отмяната на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С депозирана по делото молба-становище чрез процесуалния си представител адв. К. П. – АК Благоевград поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Ц. В. Б. – командир отделение към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че към датата на проверката процесното моторно превозно средство е било с изтекло разрешение за временно движение, поради което са били налице предпоставките за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид следното:

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/12.07.2026 г., издадена от Ц. В. Б. – командир отделение към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, на С. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „бб“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

От приложения в административната преписка АУАН серия GA № 5525666/12.07.2026 г. се установява, че на 12.07.2026 г. около 15:22 часа на територията на община Перник, по път I-6 с посока на движение от пътен възел „М. бара“ към [населено място], в района на пътен възел „***“, С. Г. е управлявал товарен автомобил [Марка] с регистрационен номер ***, собственост на „***“ ЕООД. В акта е посочено, че водачът управлява моторно превозно средство с разрешение за временно движение № ********* със срок на валидност до 11.07.2026 г.

Към административната преписка е приложена Заповед УРИ № 313з-2692/17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – Перник, съгласно която служителите на длъжност „командир отделение“ в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП.

По делото е представена и приета разпечатка от АИС КАТ „Регистрация на ПС и собственици“, от която се установява, че за процесния автомобил е било издадено разрешение за временно движение № ********* от 11.06.2026 г., валидно до 11.07.2026 г., както и че регистрацията е била транзитна.

В съдебно заседание са приети като доказателства и служебна бележка за заемана длъжност, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и справка от Централна база КАТ относно регистрационната история на процесното превозно средство.

Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на приложената административна преписка и приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.

При така установените фактически обстоятелства по делото съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на оспорения акт Ц. В. Б. е заемал длъжността командир отделение към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник и е бил надлежно оправомощен да прилага принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП, поради което не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 от АПК.

По отношение на съответствието на оспорения административен акт с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „бб“ от ЗДвП принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца“ се прилага спрямо водач, извършил някое от изрично посочените в закона нарушения. Законосъобразното упражняване на това правомощие предполага административният орган ясно, точно и непротиворечиво да установи коя конкретна материалноправна хипотеза приема за осъществена и въз основа на нея да приложи мярката.

В случая от съдържанието на оспорената заповед се установява вътрешно противоречие между фактическите констатации и посочените правни основания. В обстоятелствената част е прието, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с разрешение за временно движение № ********* със срок на валидност до 11.07.2026 г., като поведението е квалифицирано „във връзка с“ чл. 175, ал. 1, т. 7 от ЗДвП. В разпоредителната част обаче е посочено, че мярката се налага за нарушение по чл. 175, ал. 5 от ЗДвП.

Двете разпоредби уреждат различни административнонаказателни състави и предполагат различни фактически основания. Поради това от съдържанието на заповедта не може да бъде установено по несъмнен начин коя именно материалноправна хипотеза административният орган е приел за осъществена и въз основа на коя от тях е упражнил правомощието си по чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „бб“ от ЗДвП.

Това противоречие представлява порок със смесен характер. От една страна, актът не съдържа ясно и непротиворечиво посочване на фактическите и правните основания, каквото изисква чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От друга страна, поради тази неяснота е невъзможно да бъде извършена преценка дали действително са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка, което води до противоречие с приложимите материалноправни разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Административните актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая, като органът е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 170, ал. 1 от АПК. Недопустимо е съдът по тълкувателен път да извлича предполагаемата воля на административния орган или да подменя посоченото в акта правно основание с друго, което счита за правилно. Съдебният контрол за законосъобразност се осъществява върху действително изложените в административния акт фактически и правни основания, а не върху предполагаеми такива.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, според която неяснотата и противоречивостта в съдържанието на акта препятстват както правото на защита, така и съдебната проверка за законосъобразност – Решение № 4801/02.04.2019 г. по адм. д. № 12420/2018 г., IV о., и Решение № 10526/12.10.2015 г. по адм. д. № 2190/2015 г., VI о.

Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, тъй като от съдържанието й не може да бъде установена наличието на точно определената законова предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „бб“ от ЗДвП, поради което е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК С оглед гореизложеното жалбата се явява основателна, а процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски има жалбоподателят.

По делото са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 5,11 евро и списък по чл. 80 от ГПК, в който е заявено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При определяне размера на дължимите разноски съдът съобрази Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 и извърши служебна преценка относно прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед предмета на спора, извършената процесуална защита и фактическата и правна сложност на делото съдът намира възражението за неоснователно.

Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 505,11 евро (петстотин и пет евро и единадесет евроцента), от които 500 евро (петстотин евро) адвокатско възнаграждение и 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента) държавна такса.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/12.07.2026 г., издадена от Ц. В. Б. – командир отделение към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на С. Г., [ЛНЧ], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „бб“ от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с адрес [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. Г., [ЛНЧ], с адрес [населено място], [улица], сумата от 505,11 евро (петстотин и пет евро и единадесет евроцента), представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�