Решение № 198 от 18.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Кърджали, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140101571 по описа за 2023 година

Производството е Бързо съгласно чл.310, ал.1 т.1 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът Л. Б. С. твърди, че въз основа на трудов договор заемала при ответника длъжността „Старши учител”. Сочи, че в качеството си на служител, заема длъжността председател на синдикалната организация на Синдиката на българските учители към КНСБ в детската градина. В допълнение е работеща с намалена работоспособност от петдесет процента определена пожизнено. Твърди, че със заповед № ****************г. работодателят й наложил най - тежкото дисциплинарно наказание - „ дисциплинарно уволнение“. Счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят е трябвало да поиска и получи предварителното съгласие на синдиката, което не е сторено. Сочи, че нито има отправено искане, нито има получено съгласие за това. Сочи, че в изпълнение на чл.333, ал.2 КТ директорът на детската градина е трябвало преди уволнението да вземе мнението и на трудово-експертната лекарска комисия, предвид това, че ищцата е с трайно намалена работоспособност от 50 %. Сочи, че работодателят в нарушение на трудовото законодателство не е предоставил на Л. С. за попълване декларация по смисъла на чл.333 КТ за това дали същата се ползва или не от закрила по чл.333 КТ. Твърди, че фактическата обстановка, обусловила налагането на дисциплинарното уволнение и тежестта на наказанието по никакъв начин не кореспондира със случилото се в Детска градина М. Г. - К. на 18.09.2023 г., поради което дисциплинарно наказание е определено в противоречие с нормативно определените критерии по смисъла на чл.189, ал.1 КТ. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени заповедта за уволнение, 1 да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата от 14806.08 лева /съгласно допуснато изменение на размера на иска в о.с.з. на дата 04.04.2024 г./ - обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, а именно за периода от 21.09.2023 г. до 21.03.2024 година, както и законна лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба /06.11.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът ДГ"М. Г."“ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че на 18.09.2023 год., г-жа Л. Б. С. като старши учител на група, която се помещава на първи етаж в сградата на Детска градина М. Г. в гр.К., е оставила без надзор дете от поверената й група, а именно детето М. М> Х>, което е на 3 години, в резултат, на което детето е намерено само на третия етаж в детската градина, срещу стълбите от г-жа А. М. на длъжност перач в ДГ"М. Г."“ . По данни на г-жа А. М., последната е видяла детето случайно и незабавно го е върнала в занималнята при г-жа Л. С. в присъствието на медицинските сестри г-жа Ю. Р. и г-жа А. П.. Сочи, че с извършеното гжа Л. Б. С. не е изпълнила трудовите си задължения предвидени в длъжностната характеристика, нарушила е Правилника за дейността на ДГ"М. Г."“ гр.К., утвърден със Заповед № ******** г. и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ"М. Г."“ гр.К., утвърден със Заповед *********** г. Сочи, че на основание чл.193, ал.1 от КТ, на 19.09.2023 г. на служителя е връчено писмо-искане с изх.№ ***** год., с което й е даден 3- дневен срок за даване на обяснения. Твърди, че ищцата е дала писмени обяснения с вх.№ ***** год. Сочи, че същата има наложено и влязло в сила дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за подобно нарушение, наложено със Заповед № ****** г., а именно, че е оставила без надзор деца на възраст между 4 и 6 години, за да участва в протест. Относно въведените възражения, за нарушения на чл.333, ал.2 и ал.3 КТ, счита същите за неоснователни, тъй като работодателят не е бил уведомен за обстоятелството, че г-жа Л. Б.

С. заема позицията председател на синдикална организация, нито че същата е с 50% намалена работоспособност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, като се установява от приетите писмени доказателства наличието на валидно учредено трудово правоотношение по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността “старши учител“ в ДГ "М. Г" , гр. К., считано от 15.09.1986 г.

Установява се също, че със Заповед № ***********., на директора на ДГ"М. Г."“-гр.

К. й е наложено дисциплинарно наказание " уволнение".

От приетото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца, определено по реда на чл.228 от КТ е в размер на 2467.68 лв. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето пред 2 което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение за 6 месеца, считано от 21.09.2023 г. до 21.03.2024 г., е в размер на 14 806.08 лв.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на св. Н. М. /от страна на ищцата/ и св.А. М. и св. Ю. Р. /от страна на ответника/, като съда ги кредетира като преки, логични и последователни, преценени по реда на 172 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенциите на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на уволнението, са обусловени от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Основният въпрос в настоящото производство е за законността на уволнението и спазване на императивните изсквания на закона при налагането му.

В настоящия случай съдът намира, че атакуваната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, повеляващ, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Установява се, че от ищцата са изискани и дадени писмени обяснения по случая.

Съдът намира обаче, че наведеният в исковата молба довод за незаконност на уволнението поради неспазването на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, е основателно, а съответно възражението на насрещната страна за неприложимост на разпоредбата на чл.

333, ал. 3 КТ – за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите, сред които тези по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. В този смисъл е й трайната практиката на ВКС /решение № 667/15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 63/2010 г. на Четвърто ГО и решение № 301/26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6823/2014 г. на Четвърто ГО/, решение № 194/18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012 г., Четвърто ГО/.

В случая преди процесното уволнение работодателят не е взел съгласието на синдикалния орган, поради което съдът намира, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна на формално основание, поради което не се налага спорът да бъде разглеждан по същество.

По делото е представено удостоверение № ********* г., за легитимност на синдикалната организация на СБУ при ДГ "М. Г." –гр.К., в уверение на това, че същата е легитимна и председателят й е Л. С.. Удостоверението е издадено на дата 29.11.2022 г., с валидност дата 31.12.2023 г. Удостоверение не е оспорено от ответника, поради което съдът 3 намира за установени удостоверените с него факти, поради което към 21.09.2023 г. , ищцата се е ползвала от защитата по чл. 333, ал. 3 КТ. Наведените доводи от ответника, че не е знаел, че ищцата е член на синдикална организация, съдът намира за несъстоятелни. По делото е приета като доказателство Заповед №**** г, издадена от директора на ДГ "М. Г."гр.К., с която на ищцата е разрешено ползване на синдикален отпуск по чл.159 КТ, предназначен за ползване от синдикалните председатели. По делото от страна на ответника е представен актуален списък на синдикалната организация към СБУ в ДГ "М.Г.", с вх.номер *********** г., с приложено към него предходно удостоверение № *******г., за легитимност на синдикалната организация на СБУ при ДГ "М. Г." –гр.К., в уверение на това, че председателят й е Л. С., издадено на дата **** г., с валидност дата 30.11.2022г. От свидетелските показания на св. Н. М., се установява, че последното удостоверение за легитимност № ***** г., на синдикалната организация на СБУ при ДГ "М. Г." –гр.К. е предадено в директорския кабинет през месец декември 2022 г., но не е даден входящ номер. Съдът кредитира показанията на св. М. в тази част като преки, логично и последователни. Отделно от това работодателят не е изискал от ищцата декларация по чл.333 КТ относно това дали боледува или не от блолестите, които имат особена закрила по чл. 333 от КТ, както и данни относно членство в синдикална организация.

В случай, че работодателят е действал добросъвестно, той е могъл да направи справка, свързана със синдикалното членство и заемания ръководен пост в СО от ищцата, така че да не допусне издаването на незаконосъобразна заповед за уволнение. Такава проверка обаче не е предприета, а е пристъпил направо към издаване на оспорената заповед за уволнение. Това поведение се явява незаконосъобразно, доколкото при изложените погоре мотиви и издадената от самия работодател Заповед №**** г. за ползване на синдикален отпуск по чл.159 КТ, работодателят е имал информация за заемания ръководен пост в СО от ищцата. Изложените по-горе доводи обуславят незаконност на уволнението и неговата отмяна.

Предвид наличието на абсолютни отменителни основания, съдът намира, че не следва да обсъжда тежестта на нарушенията и съответствие на наложеното наказание с нарушенията.

Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата следва да бъде възстановена на длъжността “старши учител“ в ДГ "М. Г" , гр. К..

Досежно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, то основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния случай, за периода 21.09.2023 г.-21.03.2024 г. и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца / в този см. Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/.