Решение № 95 от 21.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330205193 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 785267-F763017/22.08.202 4 г. на Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Димитрова Трейд“ ЕООД с ЕИК 115918200, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от В. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Дружеството жалбоподател „Димитрова Трейд“ ЕООД, по съображения, изложени в съдебно заседание от процесуалния му представител, моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон. Навежда доводи случаят алтернативно да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, излагайки становище в тази посока. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

„Димитрова Трейд“ ЕООД, с ЕИК 115918200, със седалище и адрес на управление: ****, стопанисвало търговски обект склад на едро, находящ се в ****.

На 06.04.2024 г. в посочения склад била извършена оперативна проверка от 1 служители на ЦУ на НАП. Свид. Н. П. Н. установил, че в обекта имало наличен ПОС терминал за извършване на плащания с кредитни или дебитни карти. Данни за плащания чрез пос терминал за конкретния обект не били постъпвали в НАП.

Бил изведен Дневен отчет на фискалното устройство Datecs с инд. DT **** и ИН на фискалната памет № ****, който показвал касова наличност от 2144,94 лв., която съвпадала с действително наличните.

Било изведено и банково извлечение за постъпилите през ПОС-терминала плащания за 05.04.2024 г., както и касови бонове за същите, от където проверяващите установили, че за покупките били издавани касови бонове, но вместо в реквизита начин на плащане да било отразено „плащане с карта“ или „плащане с ПОС“ било отразено, че е платено „в брой“.

Това не водело до неотразяване на приходи, но в Националната агенция за приходите не постъпвала информация за налични плащания чрез пос терминалното устройство.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен един АУАН, пред управителката на дружеството, която го подписала без възражения.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Н. Н. – актосъставител и проверяващ, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително AУАН № F763017/10.04.2024 г., Протокол за извършена проверка от 06.04.2024 г. сер. АА № 0157064, опис на паричните средства в касата, декларация от лице, работещо по трудово и гражданско правоотношение, справка за актуални трудови договори, дневни отчети на ФУ, фискален бон и фискален бон копие от 12:14 ч. на 05.04.2024 г. Потв.

Разписка от ПОС терминал, ведно с извлечение на трансакциите от софтуерна система, Банково извлечение от сметката на Димитрова трейд ЕООД, оправомощителна заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.

Разпитан в съдебно заседание св. Н. поддържа констатациите в АУАН и протокола за извършена проверка. В допълнение изяснява, че данни в НАП не са били получавани и от самата проверка на място са разбрали, че в обекта били извършвани плащания с дебитна или кредитна карта. Сочи се, че било констатирано само това нарушение, но същото било много постоянно, като свидетеля решил да не съставя АУАН за всеки касов бон, издаван след плащане с карта и издал само един, за да се поправят.

Показанията на св. Н. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на представените доказателства и по–конкретно банково извлечение и извлечение от ПОС терминал, както и копие на касов бон от 05.04.2024 г.

Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, по която и самите страни не спорят.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

2

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Няма непълнота нито в описанието, нито в правната му квалификация. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

От материалноправна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на „Димитрова Трейд“ ЕООД, като нарушение на посочената разпоредба на чл. 26, ал.1, т. 8 от специалната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ съобразно чл. 118, ал. 4 т. 4 от ЗДДС.

По силата на чл. 26 ал.1 от Наредбата, фискалната касова бележка, следва да бъде четима, да съответства на образеца, даден в Приложение № 1 и да съдържа изброените реквизити, определени от нормотвореца като „задължителни“, един от които е този по т. 8 а именно „обща сума за плащане и начин/и на плащане“.

Макар и действително както е посочил процесуалният представител на жалбоподателя, в случая да не се касае до пълната липса на реквизита по чл. 26 ал. 1 т.

8 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, се установява неправилното му отразяване, в нарушение на посочените нормативни изисквания, в издадения Фискален бон, което се субсумира в хипотезата на неспазване на реда за издаването му.

Регулираните обществени отношения са в смисъл, че лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл. 26 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. (Решение № 14605 от 25.11.2020 г. по адм. д. № 6928/2020 на Върховния административен съд, Решение № 6281 от 11.07.2024 г. по к. адм. н. д. № 991 / 2024 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, КАНД № 1961/2022 г. АС Пловдив и КАНД № 1626/2021 г. АС Пловдив).

Безспорно се установява, че „Димитрова Трейд“ ЕООД, е извършвало търговска дейност в обект – склад на едро, находящ се в **** с регистрирано фискално устройство модел Datecs с инд. DT **** и ИН на фискалната памет № **** и Фискален бон от 05.04.2024 г., 12:14 ч за сумата от 43 лв., която е била платена през ПОС терминално устройство, а във фискалния бон било отразено плащане в брой.

Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в определената от 3 закона форма, каквото е освен наличието и правилното и коректно отразяване на начина на плащане. Нарушението е формално и не е нужно настъпване на вредни последици. Причината, поради която не е бил отразен правилно начинът на плащане е ирелевантна за наличието на нарушение.

Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно дружеството, извършващо стопанската дейност. Доколкото се касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се изследва въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна, безвиновна.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, в редакцията й към момента на извършване на нарушението, която ал. 1 предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв./ал.1/, а съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1“. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 26, ал.1 от нея подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 1000 лв., поради което и това възражение не се споделя. Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Наказание в минималния размер би въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна цел.

Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на нарушението. Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението.