Решение № 188 от 26.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Русе, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20264500500281 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 306/05.03.2026г. по гражданско дело № 20254520104800 по описа за 2025 година признава за установено по отношение на С. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. **********, общ. ******, обл. ****, че същият дължи на „Пчеларска Кооперация - Нектар” с ЕИК 827198281, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, ул. „Солун” № 23, ************** от ************ М.М., сумата по запис на заповед от 19.11.2024 г. в размер на 2592,50 лв. /1325,52 евро/, формирана от неизпълнение на сключени между тях договори за наем от 01.04.2022 г., 01.04.2023 г. и 01.04.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по частно гражданско дело №2224/2025 г. по описа на РРС.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от С. А. М. чрез пълномощник адвокат П., който счита решението за 1 неправилно и моли окръжния съд да го отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли иска като установи недействителността на договорите, сключени между страните.

„Пчеларска кооперация – Нектар“ ЕИК 827198281, ************** от М.Н.М.. подава отговор, че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди решението на първата инстанция.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е иск по чл. 422 от ГПК - положителен установителен иск предявен от „Пчеларска кооперация - Нектар“ гр. Русе против С. А. М. от гр. с. **********, общ. ******, обл. ****, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2592,50 лв. по запис на заповед от 19.11.2024 г., формирана от неизпълнение на сключени с него договори за заплащане на наем от 01.04.2022 г., 01.04.2023 г. и 01.04.2024 г. за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №2224/2025 г. на РРС.

По делото няма спор, че С. А. М. е подписал запис на заповед на 19.11.2024г., с която безусловно се задължил да заплати на ПК „Нектар“ 2792,50 лв. до падеж 31.03.2025г., когато записът е бил предявен. М. е заплатил 200 лв. Русенският районен съд е издал заповед № 1144/22.04.2025г. по ч. гр. д. № 2224/2025г. за изпълнение на остатъка от паричното задължение по записа на заповед - 2592,50 лв. Страните не спорят, че са сключили еднообразни договори на 1.04.2022г., 1.04.2023г. и 1.04.2024г., по силата на които „Пчеларска кооперация Нектар“ се задължава да предостави на С. А. М. за временно ползване за срок от една година пчелин № 169 по регистъра на кооперацията, находящ се в с. **********, община ******, състоящ се от 45 пчелни кошери и 45 пчелни семейства срещу задължението на М. да заплати левовата равностойност на 6 кг. пчелен мед и и 0,100 кг. пчелен восък за всяко пчелно семейство, като паричната равностойност се определя от УС на кооперацията съобразно пазарните цени.

2

Приетата по делото счетоводна експертиза определя размера на неплатения остатък от паричните задълженията на М. за 2022, 2023 и 2024 по договорите 2592,50 лв. – колкото е цената на установителния иск.

Главното възражение на ответника С. А. М. е че договорите са нищожни на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет. Пчелните семейства са загинали на 13.06.2020 г. в резултат на злоумишлено пръскане с отрова от неизвестен извършител, а възстановяването на пчелните семейства в същите кошери било невъзможно поради пропитата в дървото на кошера отрова. С други думи предметът на договорите не е съществувал още към момента на сключване на първия договор. По делото са представени документи от образувано по жалба на С. А. М. досъдебно производство № 3276 по описа на РРП за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК – противозаконно унищожаване на чужди движими вещи 64 броя пчелни семейства собственост на С. А. М., което досъдебно производство е спряно поради неоткриване на извършителя.

Договорите между страните по своята правна същност са договори за наем. Това се потвърждава и от представените заплатени фактури, в които наименованието на стоката/услугата е „Наем на пчеларски инвентар съгл. договор“.

Правното твърдение на жалбоподателят за нищожност е за фактическата невъзможност на предмета, което в Тълкувателно решение № 3/2014 ОСГК на ВКС е разяснено така: предметът „не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета.“

Районният съд в мотивите към обжалваното решение приема, че тези 45 пчелни кошери не са достатъчно ясно индивидуализирани и не може да се заключи, че точно те са били обект на престъпление. Този извод не е лишен от основание. В договорите не е посочена местността в с. **********, където са разположени кошерите, посочен е пчелин № 169 по регистъра на кооперацията. По делото е представен един инвентаризационен опис за 2020 г. в който е посочено, че пчелин № 169 се намира в местност „*******“. С. А. М.

3 в жалба до Началника на РУ ****** заявява: „Собственик съм на регистриран пчелин № 169 със 136 пчелни семейства в местността „*******“. В протокола за оглед на местопроизшествие от 13.06.2020г. е посочен пчелин № 136 в местността „*******“ в землището на с. ********** на около 15 км. от центъра на селото. В преписката има снимка на табела с текст „Пчелин № ****-**** 135 бр. С. А. М. с. ********* ул. „********“ № * тел. № **********“. В протокол за разпит на свидетел С. А. М. същият заявява:

„Имам пчелин в землището на с. **********, местност „*******“, община ******, обл. Русе. Пчелинът ми е под № ****-****. . . са отровени общо 64 броя пчелни семейства. Установих, че са унищожени на 100% 13 пчелни семейства, на 50% - 51 броя пчелни семейства“. Изводът от тези противоречиви данни е, че действително не е установена идентичност между 45-те кошери, предоставени от кооперацията, и унищожените пчелни семейства в резултат на престъпното деяние.

Невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице само при начална фактическа или правна невъзможност предметът да съществува или да възникне към момента на съгласието. При заместими (родово определени) вещи, каквито са кошерите и пчелните семейства, предметът е възможен по принцип; липсата на индивидуализация не води до начална невъзможност, тъй като родът не погива и изпълнението е възможно чрез предоставяне на вещи от същия род и качество.

С. М. пред Управителния съвет на ПК „Нектар“ на 19.02.2021г. /преди сключване на първия от процесните договори/ заявява: „Пчелите ми умряха, претърпях няколко операции през миналата година и затова закъснях с вноската. В момента нямам възможност нито да върна кошерите, нито да платя арендната вноска за 2020г.“ В протокола е записано предложение от член на УС, че дава срок до края на месец септември 2021г. на С. М. да плати двете арендни вноски и да възстанови пчелите, а ако реши да върне кошерите да го направи до началото на август, за да може да ги вземе друг човек. На това предложение С. М. отговаря, че е съгласен. В протокола е записано решение на Управителния съвет „т. 2.2.:С. М. за заплати двете арендни вноски за 2020г. и за 2021г. до края на месец септември 2021г. Да възстанови пчелните семейства и да ги подготви за издаване до началото на м. август 2021г.“ При тази обстановка страните сключват процесните договори на 4

1.04.2022г, 1.04.2023г., 1.04.2024г., а има данните по делото за сключени договори и за 2021 и 2025г. Причината за сключването на договорите е очакването на С. М. да възстанови пчелните семейства. В съдебно заседание на 12 декември 2025г. пред Русенски районен съд процесуалният му представител заявява: „Въпреки това той си плаща арендната вноска за 2020г. и подписва договор за 2021г., защото се надявал, че ще ги възстанови. . .“ Следователно С. М. е имал правен интерес да сключва последващи договори с Пчеларска кооперация Нектар заради ползването на пчелина, кошерите и предоставения от кооперацията инвентар за производство на мед.

Съгласно чл. 231, ал. последна от ЗЗД, когато наетата вещ погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 89 от ЗЗД, а именно договорът се разваля по право.

Ако стане ясно, че пчелните семейства не могат да се възстановят, договорът се разваля по право и всяка страна връща на другата това, което е получила по договора. Вместо да действат по този начин, страните продължават със сключването на еднообразни договори за нови едногодишни периоди.

Във въззивната жалба се сочи, че освен основанието за нищожност по чл.

26, ал. 2 от ЗЗД е налице основанието по чл. 30 от ЗЗД за унищожаемост на тези договори, тъй като едната страна - С. М. бил манипулиран да подпише всеки следващ договор „за негово добро“ или както било посочено в съдебното заседание от ************ на „Пчеларска Кооперация – Нектар“ -„от човещина!“ Жалбоподателят прави възражение за унищожаемост по чл.

32, ал. 3 ЗЗД (възражение за унищожаемост по иск за изпълнение на унищожаем договор) поради заплашване – чл. 30 ЗЗД. Това е правоизключващо възражение, което следва да бъде заявено в отговора на исковата молба. Пропускът да се направи в този срок води до преклузия – страната губи възможността да го въведе по-късно, включително във въззивната жалба Ответникът не може да се позовава във втората инстанция на възражение, което не е направено своевременно, и съдът няма правомощие да го обсъжда служебно, освен ако не се касае за прилагане на императивна материалноправна норма. Следователно, възражение за унищожаемост на договор поради заплашване, направено за първи път във въззивната жалба, е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане от въззивния съд.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за 5 неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 306/05.03.2026г. по гражданско дело № 20254520104800 по описа за 2025 на Русенски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6