Решение № 1163 от 05.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Варна , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20203100102325 по описа за 2020 година

Предявен е иск от Т. Н. М. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – засягане на достойнството, доброто име и здравето вследствие внасянето на необосновано искане за задължително лечение, по което е било образувано ЧНД № 1197/2020 г. по описа на Районен съд Варна, прекратено, по чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на влизане в сила на прекратителното определение – 06.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът оспорва иска. Намира, че искането е обосновано, поради което действието на прокурора не е противоправно и виновно, евентуално, че претендираното обезщетение е прекомерно. Претендира разноски.

По същество страните поддържат становищата. Представят подробни бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По твърдяното действие и противоправността:

1

От представената преписка по ЧНД се установява, че е внесено искане от прокурор при ВРП за лечение на ответника по принудителен ред, основано на твърдение, че е опасен за околните.

В съдебното заседание на 06.04.2020 г. след като са изслушани ищецът, свидетели и вещо лице психиатър, което е изразило становище, че няма данни за психично разстройство, производството е прекратено.

Съдът приема, че прокурорът е извършил действието.

Отговорността на ответника може да бъде ангажирана само ако бъде доказано, че при полагане на дължимата по служба грижа, прокурорът не би внесъл искането за лечение.

Искането е внесено въз основа на данни, събрани по преписка вх. № 2641/2020 г. по описа на ВРП. Преписката е образувана по жалби от съседи на ищеца.

С.С. е посочила в жалбата си, че ищецът е опитал да удари съседката им К.К., но сестра му го спряла, а после ругал С., а в сведение сочи, че я наплюл от балкона си през ноември 2019 г.

К.К. излага, че поискала ищецът да премести автомобила си, но той й показал среден пръст и я наплюл. Сестрата на ищеца й казала, че ако не се махне от двора, ищецът ще я пребие. Докато разговаряли ищецът опитал да удари и ритне свидетелката, но сестра му го спряла. След като се отдръпнала ищецът я заплашил.

М.К. също сочи, че когато се разминават ищецът плюе в краката й.

Ищецът сам твърди, че между него и съседите му съществува спор за ползването на дворното място. Съдът приема, че това е така и че вместо да се предприемат съответни действия за разрешаването му, е възникнал конфликт.

Верността на показанията на съседите няма значение за настоящия спор.

Същественото в случая е, че в жалбите на съседите има достатъчно данни за поведение, което съответства на психично разстройство: физическа и словесна агресия, за които съществува опасност да ескалират.

Поради това искането е напълно обосновано. Още по-малко може да се 2 приеме, че е тенденциозно и прокурорът сигурно е знаел, че ищецът не страда от психическа болест. Наличието на предпоставките за лечение е изглеждало вероятно, поради което искането е законно (определение № 1202 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2014 г., III г. о., ГК).

По твърдяните страдания:

В показанията си свидетелите С. и Д. сочат, че ищецът бил много разстроен от внасянето на искането, изгубил съня си, плачел. М. С. (сестра на ищеца) излага, че ищецът много се затворил и кръвното му налягане се повишило.

В заключението си (л. 155) вещите лица А. и Р. приемат, че у ищеца са се развили симптомите на Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, чиято проява е Разстройство в адаптацията F43.2 по МКБ 10.

Симптомите са повишена тревожност, депресивност, напрежение, повишаване на кръвното налягане, упорито безсъние, световъртеж, главоболие. Съдът приема, че ищецът действително е претърпял твърдените страдания.

В обобщение съдът приема, че само защото искането е законно, няма основания за ангажиране отговорността на ответника.

Твърденията за особените затруднения на ищеца при защитата му, поради ограниченията във връзка с епидемията са относими към начина на причиняване на увреждането като критерий за определяне размера на обезщетението, поради което доказателствата не следва да бъдат обсъждани.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да заплати възнаграждение в размер 250 лв. на ответника юрисконсултско

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т. Н. М., ЕГН **********, с адрес *******, чрез пълномощниците адв. Р.Ж. и адв. В.Ц. от ВАК, съдебен адрес: ул. "Александър Дякович" № 45, вх. В, офис 8 срещу Прокуратурата на 3

Република България за заплащане сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – засягане на достойнството, доброто име и здравето вследствие внасянето на необосновано искане за задължително лечение, по което е било образувано ЧНД № 1197/2020 г. по описа на Районен съд Варна, прекратено, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на влизане в сила на прекратителното определение – 06.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Т. Н. М. с. ЕГН, с. а. да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4