Определение № 320 от 18.02.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. гр. Хасково, 18.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640101692 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Е. Г., ЕГН: **********, с адрес:

****, срещу: „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В.

Съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищцата да отстрани констатирани в исковата молба нередовности, в.ч. да уточни броя и вида на уточнените искове.

С молба вх. рег.№ ****. ищцата е уточнила, че искнето й към съда е да:

1.Признае за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД и чл. 19 ЗМТА, че арбитражната клауза, съдържаща се в Общите условия към договор за револвиращ заем № **** г. е нищожна и между страните не е възникнало валидно арбитражно споразумение. 2. да признае за установено, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, че издаденият изпълнителен лист от ****. не поражда правно действие спрямо ищцата, тъй като е издаден въз основа на арбитражно решение, постановено при липса на валидно арбитражно споразумение.

Съдът е изпратил молбата на ответника за становище, като в дадения му срок от него е постъпило такова, с което счита, че е налице недопустимост на исковете за установяване нищожност на арбитражна клауза и липса на валидно арбитражно споразумение, поради наличието на влязло в сила арбитражно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо по тези въпроси. Прави възражение, че разглеждането на тези искове не е от компетентността на районен и окръжен съд, а на ВКС по реда на чл. 47 ЗМТА.

Отделно от това прави отвод на съда поради неподведомственост на спора на 1 държавния съд.

След запознаване със становищата на страните и извършване на проверка по чл. 130 ГПК, съдът е констатирал, че ищцата не е обосновала правен интерес от водене на установителния иск за установяване нищожност на арбитражна клауза и е постановил разпореждане рег. № 4244/29.12.2025г., с което е указал в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите нередовности, като уточни правният си интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване нищожността на арбитражната клауза, съдържаща се в Общите условия към договор за револвиращ заем №**** г. на основание чл. 26 ЗЗД. С посоченото разпореждане е указано на ищцата и това, че при неизпълнение на тези указания в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Съобщението до ищцата е получено на ****., а на ****. по делото е постъпила уточняваща молба от същата с вх. рег. №**** по описана съда.

В молбата се правят уточнения и се взема становище по възраженията на ответника. Уточнява се, че отправените към съда искания касаят признаване за установено: нищожност на арбитражната клауза (чл. 26 ЗЗД); липса на валидно арбитражно споразумение (чл. 124 ГПК); липса на правно действие на изпълнителния лист (чл. 537, ал. 2 ГПК).

По възражението на ответника е изложено, че липсва сила на пресъдено нещо, доколкото арбитражът не е решавал въпроса за арбитражната клауза.

Излагат се доводи, че в арбитражното решение № 755/2013г. е разгледано дължимостта по договора, но не и валидността на арбитражната клауза; не е разгледано дали страните са имали валидно арбитражно споразумение; не е разглеждана нищожност на клаузи; не е разглеждана потребителската защита по ЗЗП; не е разглеждано правото на достьп до съд; не е разглеждана компетентността на арбитража. Излагат се подробни доводи по възраженията на ответника, в т.ч. по същество.

В молбата си ищцата подчертава, че предметът на иска не е валидността нa арбитражното решение, а валидността на арбитражното споразумение, като изтъква довод, че такова никога не е възникнало, поради което и арбитражът е действал без компетентност; респ. - актът му не поражда действие спрямо ищцата; изпълнителният лист, издаден въз основа на акт без компетентност, е правно непораждащ действие и точно за това предявява иска по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Във връзка с дадените й с разпореждането на съда от 29.12.2025г. указания за уточняване на правния интерес, ищцата посочва, че правният й интерес е пряк, актуален и произтича от продължаващо изпълнително 2 производство по водено изпълнително дело № 923/2014 г. по описа на ЧСИ Р.

А., въз основа на изпълнителен лист от **** г., издаден по арбитражно решение №755/28.11.2013 г., в рамките на което са наложени: запори върху банкови сметки, запор върху пенсия, начислени са лихви, такси и разноски, които увеличават размера на задължението. Въз основа на това ищцата търпяла пряко и текущо имуществено увреждане, произтичащо от изпълнителен лист, за издаването на който една нищожна арбитражна клауза е била използвана като основание за сезиране на арбитраж.

Правният интерес от предявяване на установителния иск по чл. 124, ал.

1 ГПК за прогласяване нищожността на арбитражната клауза, съдържаща се в Общите условия към договор за револвиращ заем № **** г., се основавал на воденото срещу ищцата изпълнително производство, което продължавало да засяга имуществената й сфера чрез запори, удръжки от доходи, начисляване на нови лихви и разноски, поради което прогласяването на нищожността на клаузата било непосредствено необходимо за защитата й. Арбитражната клауза била правното основание, въз основа на което възникнала арбитражната компетентност и е издаден изпълнителният лист и установяването на нейната нищожност по чл. 26 ЗЗД е предпоставка за иска по чл. 537, ал. 2 ГПК относно действието на изпълнителния лист, а без да бъде установена нищожността на тази клауза, ищцата обективно не можела да прекрати противоправните последици от изпълнителното дело.

Твърди, че не е предявявала иск за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗА, като настоящият иск не цели отмяна на арбитражното решение, а единствено установяване на недействителността на договорната уговорка, която е дала привидна компетентност на арбитража, което поставяло спора изцяло в компетентността на държавния съд и прави установителния иск единствения възможен способ за защита.

Поддържа, че има постоянен правен интерес да установи, че не е обвързана от неравноправна и нищожна арбитражна клауза, която продължава да поражда тежки последици за нея чрез изпълнителното дело. Така правният й интерес произтичал от висящо изпълнително производство; необходимостта да бъде установена липсата на арбитражна компетентност; защитата срещу изпълнителен лист, издаден въз основа на нищожна договорна клауза.

Следователно нуждата от защита не е била хипотетична, а реална, непосредствена и постоянна. Сочи се, че правният интерес не зависи от това дали е предявен иск по чл. 47 ЗА. Ищцата нямала задължение да иска отмяна на арбитражното решение. Това е отделна процедура, различна по характер, и липсата на такъв иск не прави настоящият иск недопустим, в каквато насока BКC бил категоричен.

3

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Е. Г., ЕГН: **********, с адрес:

****, срещу: „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, уточнена с последващи молби на ищцата. Ищцата е отправила искане към съда да постанови решение, с което да: признае нищожност на арбитражната клауза (чл. 26 ЗЗД) съдържаща се в Общите условия към сключен между страните договор за револвиращ заем № ****г,; да признае липса на валидно арбитражно споразумение (чл.

124 ГПК); да признае липса на правно действие на издадения на ****. въз основа на арбитражно решение по арб.дело № 755/ 2013г. с арбитър изпълнителен лист (чл. 537, ал. 2 ГПК).

По предявения иск за признаване нищожност на арбитражна клауза (чл. 26 ЗЗД):

Доколкото съдът следи служебно в производството относно допустимостта на предявените искове и с оглед извършване на конкретна и обоснована преценка относно наличието на тези обстоятелства в настоящото производство, в това число - преценка относно основателността на наведените в отговора на исковата молба възражения срещу допустимостта на предявения иск, намира, че действително липсва правен интерес за ищцата от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за признаване нищожност на арбитражна клауза.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Искът за прогласяване нищожност на арбитражна клауза на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на закона, добрите нрави и неравноправност е установителен по своя характер.

За предявяването на установителен иск обаче наличието на правен интерес е абсолютна положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно - липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за 4 разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на.

Предмет на установителния иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД в случая е валидността на арбитражна клауза в потребителски договор, по който страна е ищцата, поради което последната принципно има защитим правен интерес от установяването на нищожността на клаузата. За преценката за наличието на конкретен такъв в настоящото производство следва да се имат предвид евентуалните правни последици, които биха настъпили в правната сфера на ищеца при уважаване на иска, съпоставими с целеният от ищеца резултат, при което следва да се извърши преценката би ли бил постигнат същия посредством избрания от ищеца способ за защита. В този аспект следва да се има предвид, че съобразно правното си естество арбитражният договор представлява смесен институт, определян като процесуален договор.

Правните му последици не се изчерпват с облигационните отношения между сключилите го страни, а се проявяват и в областта на процесуалното право.

Преди всичко арбитражният договор е процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материалноправния договор или на извъндоговорно основание, тъй като по тяхна воля този спор се отнася за разглеждане пред арбитражен съд. За така посочената отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск съдът не следи служебно. При имуществен спор тя се съобразява от съда само при позоваване от ответника на сключен арбитражен договор. В този случай произнасянето на сезирания съд по валидността на арбитражната клауза има отношение единствено към допустимостта на производството по спорното материално правоотношение, доколкото в „процеса относно процеса“ се проверява наличието на всички процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана в аспекта на облигационно отношение арбитражната клауза може да бъде предмет на защита в предявен по общия ред пред държавния съд иск за установяване нищожността й. В този случай въпросът за валидността на арбитражната клауза, е въпрос по съществото на спора и произнасянето по него ще обуслови основателността на заведения иск, а не неговата допустимост. Това не изключва задължението на съда по същия този иск да 5 извърши проверка на останалите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и ако констатира, че липсва някоя от положителните такива или е налице отрицателна /извън възражението за неподведомственост поради арбитражно споразумение /, да процедира по реда на чл.130 ГПК. / в този смисъл Определение № 224/30.05.2016г. на ВКС І т.о./ Една от тези процесуални предпоставки е без съмнение наличието на правен интерес. Ищцата в настоящото производство обосновава своя с твърдението, че по процесния договор за револвиращ кредит е налице висящо изпълнително производство, което засяга имуществената й сфера и с настоящото производство се цели „да прекрати противоправните последици от изпълнителното дело“, както и да се защити срещу издадения срещу нея в качеството на длъжник изпълнителен лист. В тази хипотеза обаче е очевидно, че ищцата няма правен интерес от предявяване на установителен иск за признаване нищожност на арбитражната клауза, тъй като с уважаването му не би постигнала ефективна защита и не би се стигнало до целените от нея благоприятни за нея правни последици. Правен интерес от предявяване на иск за нищожност на включена в договор арбитражна клауза би бил налице, ако същият е съединен и произнасянето по него е преюдициално за разглеждането и решаването на спора по иска, основан на материалното правоотношение /в този смисъл Решение №40 от 29.06.2017г. по т.д. №2448/2015г. по описа на ВКС І т.о./. Даденото от ВКС разрешение е, че принципно не следва да се изключва допустимостта на иск, предявен пред държавен съд за обявяване на нищожност на арбитражно споразумение. С решението е даден отговор на въпроса, че установителен иск за обявяване на нищожност на арбитражна клауза е недопустим, ако е налице висящ спор по материалното правоотношение пред държавен или арбитражен съд, а при липсата на такъв спор, допустимостта на иска е обусловена от наличието на правен интерес, който подлежи на изследване от съда с оглед конкретните обстоятелства по случая. В същия смисъл е и Определение №224/30.05.2016г. на ВКС по ч.т.д.