Решение № 75 от 24.02.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бяла Слатина, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100322 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „СИТИ КЕШ“ ЕООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“С.“ №29, ет.7, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от пълномощника юрисконсулт Л. Г. В., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника П. В. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.“А.“ №42, ет.3, ап.10, чрез адв.В. П. от САК, за сумата в размер на сумата 1 400,00 лева (хиляда и четиристотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем №630092/02.02.2022г., ведно със законна лихва за период от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 30.08.2023г., до изплащане на вземането, сумата 562,26 лева (петстотин шестдесет и два лева и 26 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 02.06.2022г. до 02.08.2023г., сумата 395,17 лева (триста деветдесет и пет лева и 17 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 01.04.2022г. до 01.08.2023г.,, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1373/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем №630092/02.02.2022г., по силата на който на Л. е предоставен сумата в размер на 1400,00 лв., при ГЛП в размер на 40,05% и ГПР – 48,51%. Сочи, че задължението на ответника е разсрочено на 18 месечни погасителни вноски с падеж на последната – 02.08.2023г.

Предвид неизпълнение на задълженията на ответника депозирал молба по чл.410 от 1

ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №1373/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина. С Разпореждане № 1267/20.10.2023г. съдът отхвърлил заявлението в частта относно следните суми: в размер на 2842,24 лв. – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 02.06.2022 г. до 02.08.2023 г., сумата от 480,45 лева – неустойка за забава, начислена на 31.05.2022г., сумата от 135,00лв – разходи за събиране на вземането, сумата над 47,15 лв. до пълния претендиран размер от 116,30лв. - за държавна такса, и сумата над 20,27 лв. до пълния претендиран размер от 260,00лв. - за юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, предвид което за ищеца се породил интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът П. В. Л. чрез чрез адв.В.

П. от САК е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не оспорва, че ищцовото дружество е отпуснало на ответника кредит в размер 1400,00лв., както и че е получила посочената сума, но сочи, че не е сключила договор с ищеца при посочените в исковата молба и представения с нея Договр за паричен заем №630092/02.02.2022г. условия. Инвокира доводи за нищожност на договора на осн. чл.26, ал.1, предл. 2 и 3 от ЗЗД. Твърди, че във връзка с предоставената главница е извършила плащания, за които няма документи.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е ССчЕ.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч.гр.д. № №1373/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. В. Л. за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу издадената заповед е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

Между страните не се спори, като същото се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, че на 02.02.2022г. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем №630092. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 1400лв., които подлежат на връщане на 18 месечни вноски с последно плащане 02.08.2023г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,05%, а годишният процент на разходите на 48,51%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 267лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 4806лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 1962,26лв.

2

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение поръчители или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по чл. 33 от общите условия. Съгласно чл. 6.2, при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 2843,74лв., която се начислява автоматично с подписването на договора.

Между страните не се спори, като в този смисъл е и приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно, че ответникът Л. е получила сумата в размер на 1400,00лв. по банков път в деня на подписване на процесния договор.

В заключението си вещото лице сочи, че към момента на изготвянето му – 14.11.2024г., ответникът има задължения към ответното дружество в размер на: 1 400,00 лева - главница, сумата 562,26 лева - договорна лихва за период от 02.06.2022г. до 02.08.2023г., сумата 395,17 лева - мораторна лихва за период от 01.04.2022г. до 01.08.2023г. Експертът сочи, че към ГПР не е прибавена неустойката по чл.6.2. от Договора, като след прибавянето й ГПР ще е в размер на 637,67%.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че процесното вземане произтича от сключен между страните Договор за паричен заем №630092/02.02.2022г, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 1 400 лв.

Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, 3 визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото /вкл. в заповедното производство / са представени процесния договор за кредит и Общите условия към него, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В Договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на кредитополучателя ответник.

Посочена е заемната сума в размер на 1400 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. Съгласно Общите условия договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством интернет платформата на Заемодателя или посредством интернет платформа на трето лице, партньор на Заемодателя, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя. В чл.20, ал.2 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, а съгласно чл.20, ал.5 електронните съобщения, изпращани от страните във връзка със сключването на договора за заем, в това число изпратеното искане за заем, представляват електронни документи, удостоверяващи реалната воля на страните. Изразеното чрез тях има смисъла на електронно изявление, а за негов автор, до доказване на противното, се счита страната, от която идва изявлението. В случай че заемополучателят оспорва подаването на искане от негово име, същият няма право да се ползва от предоставената сума, като в срок от 24 часа от узнаване за съществуването на отправеното искане или от предоставяне на договорения заем следва да подаде възражение.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът не е извършил плащания за погасяване на задължението по сключения договор за кредит, като въпреки направено възражение в този смисъл и при разпределена доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на задължението.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който макар да не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, не може да бъде игнориран. Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна е подала, през системата на кредитодателя, заявка за сключване на договора с посочване неговите параметри. В искането се съдържат личните данни на кредитополучателя. Не се твърди неправомерно боравене с профила на потребителя. Сумата по кредита е реално усвоена, поради което обосновано може да се приеме, договорът е сключен.

Доколкото страна по процесния договор за кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в 4 рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.