Определение № 116 от 26.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Велико Търново, 26.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000076 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 70/10.03.2026 година по т. д. № 216/2025 година на Окръжен съд Русе е прекратено производството по делото.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат П. С. – пълномощник на „Фанагория 68“ ООД, против Определение № 70/10.03.2026 година по т. д. № 216/2025 година на Окръжен съд Русе. В частната жалба се изтъква, че постановеното определение е неправилно. В случая „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ е регистрирано като местно поделение – юридическо лице, на „Мюсюлманско изповедание“ в противоречие с императивни разпоредби на Закона за вероизповеданията – чл. 19, ал. 1 и чл. 20.

Религиозните институции/общности и техните местни поделения не са юридически лица с нестопанска цел и тяхната регистрация никога не е преминавала към Агенцията по вписванията. Цитират се разпоредби от Закона за вероизповеданията и съдебна практика.

Съобразно практиката на Върховния касационен съд положителното регистърно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, но осъщественото въз основа на него вписване на обстоятелства в регистъра може да се заличи по реда на чл. 498 от ГПК (отм.), респективно чл. 604 от ГПК при установяване по исков ред, че вписването е недопустимо, нищожно или несъществуване на вписаните обстоятелства. Посочената правна последица е обусловена от успешното провеждане на самостоятелен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване като съдебен акт, с което е завършило охранителното производство, или несъществуване на вписаното обстоятелство. До заличаването му по този ред регистърното 1 решение има конститутивно действие спрямо всички, включително по отношение на съда.

Последиците при уважаване на иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), респективно чл. 531, ал. 2 от ГПК имат действие както по отношение на самото юридическо лице, така и спрямо трети лица с оглед нормата на чл. 498 от ГПК (отм.), респективно чл. 604 от ГПК, предвиждаща заличаване на вписаните обстоятелства. Решение, с което се отхвърля иск по чл. 537, ал. 2, във връзка с чл. 124, ал. 1 и чл. 604 от ГПК не подлежи на вписване в съответния регистър предвид разпоредбата на чл. 599 от ГПК, поради което няма и не може да има действие спрямо всички, респективно по отношение на трети лица, неучаствали в производството.

Решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание (чл. 298, ал. 1 от ГПК). В производството по гр. д. № 240/2018 година на Окръжен съд Русе, образувано въз основа на предявени от „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ срещу „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“; „Фанагория 68“ ООД и „ДМВ Петрол“ ЕООД, един от ответниците – „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“, е предявил инцидентни установителни искове срещу „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ по чл. 537, ал. 2, във връзка с чл. 124, ал. 1 и чл. 604 от ГПК. „Фанагория 68“ ООД не е предявявало инцидентен установителен иск против „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ по гр. д. № 240/2018 година на Окръжен съд Русе и не е било страна по предявените от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ против „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ инцидентни установителни искове с посоченото правно основание, нито е привлечено като подпомагаща страна на някоя от страните по инцидентния иск.

Инцидентният установителен иск по своята същност е иск в пълния смисъл на думата, по който съдът дължи произнасяне с отделен и самостоятелен диспозитив. По него ответната страна придобива качеството на ищец, а ищецът – на ответник, но висящността на спора по инцидентния установителен иск има самостоятелен характер. Силата на пресъдено нещо обвързва насрещните (противопоставените) страни в правния спор – ищеца и ответника.

„Фанагория 68“ ООД – ищец по т. д. № 216/2025 година на Окръжен съд Русе, не е нито ищец, нито ответник в производството по инцидентния установителен иск, предявен от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ против „Мюсюлманско настоятелство-Русе“, поради което влязлото в сила Решение № 164/16.10.2023 година по в. гр. д. № 436/2022 година на Апелативен съд Варна, с което инцидентният установителен иск по чл. 537, ал. 2, във връзка с чл. 124, ал. 1 и чл. 604 от ГПК е отхвърлен, няма сила на пресъдено нещо спрямо „Фанагория 68“ ООД. По изложените съображения производството по т. д. № 216/2025 година на Окръжен съд Русе е допустимо.

Формулирано е искане да се отмени Определение № 70/10.03.2026 година по т. д.

№ 216/2025 година на Окръжен съд Русе и делото да се върне на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от 2 адвокат М. Д. – процесуален представител на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по т. д. № 216/2025 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от „Фанагория 68“ ООД, представлявано от адвокат П. С., против „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ при условията на евентуалност установителни искове за нищожност на вписването, несъществуване на вписаното обстоятелство, недопустимост на вписването.

С Молба с вх. № 1989/18.02.2026 година във връзка с дадени указания от първостепенния съд адвокат П. С. – пълномощник на „Фанагория 68“ ООД, прави следните уточнения на петитума на исковата молба:

Съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“, регистрирано по фирмено дело № 61/2009 година на Окръжен съд Русе, че вписването/регистрацията на последното с Решение от 5.02.2010 година като местно поделение, юридическо лице на религиозна институция („Мюсюлманско изповедание“), със седалище: гр. Русе, адрес на управление: ул. „19-ти февруари“ 25, е нищожно – вписано е неподлежащо на вписване обстоятелство – към датата на подаване на заявлението в Окръжен съд Русе (21.12.2009 година) и към датата на неговата регистрация от Окръжен съд Русе (5.02.2010 година) действащият Устав на „Мюсюлманско изповедание“ не предвижда това вероизповедание да има местни поделения със статут на юридически лица (главен иск); при условията на евентуалност: Да признае за установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“, регистрирано по фирмено дело № 61/2009 година на Окръжен съд Русе, че вписването/регистрацията на последното с Решение от 5.02.2010 година като местно поделение, юридическо лице на религиозна институция („Мюсюлманско изповедание“), със седалище: гр. Русе, адрес на управление: ул. „19-ти февруари“ 25, въз основа на Заявление с вх. № 10917/21.12.2019 година на Окръжен съд Русе, е вписване не несъществуващо обстоятелство – липсва решение на централното ръководство на „Мюсюлманско изповедание“ за регистрация на местното поделение „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ като юридическо лице в Окръжен съд Русе, респективно решението на централното ръководство от 11.12.2009 година (Решение № 3.5. по Протокол № 9 от заседание на висшия мюсюлмански съвет, проведено на 11.12.2009 година) е нищожно – 3 същото не е взето от лицата, които са били вписани като членове на централното ръководство по партидата на „Мюсюлманско изповедание“ в регистъра по чл. 18 от Закона за вероизповеданията при Софийски градски съд; противоречи на императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1; чл. 20 от Закона за вероизповеданията и на повелителни такива от действащия Устав на „Мюсюлманско изповедание“, поради обстоятелството, че както към посочената дата на приемане на решението – 11.12.2009 година, така и към датата на депозиране на заявлението в Окръжен съд Русе – 21.12.2009 година, към датата на вписването/регистрацията от Окръжен съд Русе – 5.02.2010 година, действащият Устав на „Мюсюлманско изповедание“ въобще не предвижда това вероизповедание да има местни поделения със статут на юридически лица (първи евентуален иск); при условията на евентуалност: Да признае за установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“, регистрирано по фирмено дело № 61/2009 година на Окръжен съд Русе, че вписването/регистрацията на последното с Решение от 5.02.2010 година като местно поделение, юридическо лице на религиозна институция („Мюсюлманско изповедание“), със седалище: гр. Русе, адрес на управление: ул. „19-ти февруари“ 25, е недопустимо – постановено е по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице (не е по заявление на централното ръководство); вписването е извършено по § 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията без съдът да е сезиран с такова искане.

С Определение № 70/10.03.2026 година по т. д. № 216/2025 година на Окръжен съд Русе е прекратено производството по делото. С влязло в сила Решение № 164/6.10.2023 година по в. гр. д. № 436/2022 година по описа на Апелативен съд Варна, е отменено Решение № 260002/9.02.2022 година по гр. д. № 240/2018 година на Окръжен съд Русе и е постановено друго такова за: отхвърляне на предявения главен инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 604 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“, че регистрацията му с Решение от 5.02.2010 година по фирмено дело № 61/2009 година на Окръжен съд Русе като местно поделение – юридическо лице, на „Мюсюлманско изповедание“ е несъществуващо обстоятелство, тъй като липсва решение на централното ръководство на „Мюсюлманско изповедание“ за регистрация на местното поделение „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ като юридическо лице в Окръжен съд Русе, респективно решението на централното ръководство от 11.12.2009 година е нищожно – не е взето от лицата, вписани като членове на централното ръководство, противоречи на императивни разпоредби от Закона за вероизповеданията и действащия Устав на „Мюсюлманско изповедание“, непредвиждащи това вероизповедание да има местни поделения със статут на юридически лица; отхвърляне на първия евентуално съединен иск – да се признае за установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“, че същото вписване е нищожно – вписано е неподлежащо на вписване обстоятелство – към датата на подаване на заявлението в Окръжен съд Русе и вписване на обстоятелството действащият Устав на „Мюсюлманско изповедание“ не предвижда вероизповеданието да има поделения със статут на юридически 4 лица; отхвърляне и на втория евентуално съединен иск – да се признае за установено по отношение на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“, че вписването е недопустимо – постановено е по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице; извършено е на основание §2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията без съдът да е сезиран с такова искане, с което е решен спора относно заявената претенция за нищожност, евентуално несъществуване, евентуално недопустимост на извършеното вписване на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ по фирмено дело № 61/2009 година на Окръжен съд Русе с Решение от 5.02.2010 година като местно поделение – юридическо лице, на религиозна институция („Мюсюлманско изповедание“), със седалище: гр. Русе, адрес на управление: ул. „19-ти февруари“ 25; производството по иска за установяване на същите обстоятелства от друг правен субект е недопустимо. Решенията по искове за статута на правните субекти (чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или чл. 74 от Търговския закон) се вписват в публични регистри и имат установително действие по отношение на всички с оглед необходимостта от правна сигурност – едно лице не може да „съществува“ за едни и да „не съществува“ за други. Влязлото в сила решение по иск за установяване на обстоятелства (чл.