Протокол № 1004 от 25.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 1004 гр. Благоевград, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Съдия:

Маргарита К.

Съдебни

Даниела Мавревска заседатели: Лили Велкова

Благовест И. при участието на секретаря Мария Миразчийска и прокурора и М. М. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Маргарита К. Наказателно дело от общ характер № 20261200200336 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За ОП – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор М..

Подсъдимият, редовно призован, доведен от органите на ОЗ „Охрана“, явява се лично и с адв. Г., редовно упълномощен от по-рано.

Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. П., редовно упълномощена от по-рано.

Вещото лице М., редовно призовано, явява се лично.

Вещото лице К., редовно призована, не се явява, за която вещото лице М. съобщава, че всеки момент ще дойде.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ справка от затвора за подсъдимия.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото справка от началника на затвора в Бобов дол.

СТРАНИТЕ (поотделно): На този етап нямаме искания за нови доказателства.

Снема самоличността на вещите лица

С. С. Л.А – от ***, без родство със страните, доктор по психология.

В момента в 9.35 часа в залата влиза вещото лице К.

К. С. К. – н***, специалност „Психиатрия“, неосъждана, неомъжена, без дела и родство със страните по делото.

Вещите лица бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 291 от НК и обещаха да дадат заключение по съвест и разбиране.

На основание чл. 282 ал. 1 от НПК, съдът

2

О П Р Е Д Е Л И:

ЧЕТЕ СЕ заключението на експертизата.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Запознахме и с протокола от последното съдебно заседание и той не ни дава основание да направим промени в нашите заключения, така че поддържаме заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.А: Поддържам заключението, няма какво да добавим на този етап.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме въпроси към вещите лица.

АДВ. П.: Нямам въпроси към вещите лица.

Разпит на вещите лица с въпроси от адв. Г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Мисля, че много подробно сме направили анализ на динамиката в негово емоционално състояние, която обаче през цялото време се случва на фона на повлияност от не малка доза алкохол, приета в такъв дълъг период от време, защото от сутрешните часове е започнал да пие.

Имаме данни по делото, които сочат на това, че той е склонен към дисфоричен тип алкохолно опиване, т.е. под въздействието на алкохола той става най-малкото вербално агресивен. За това свидетелствата неговите приятели по чашка, най-общо да го кажем.

Получавайки провокацията, предизвикателството от страна на пострадалия първоначално негативният афект не е бил така висок, че да се задейства непосредствено да отговори на предизвикателството. Тъй като натискът от пострадалия е продължил в един момент това натрупване е довело до решението в една създадена вече в неговата глава много напрегната негативна и натоварваща го ситуация, в която се е почувствал принуден да предприеме някакви действия, той се е задействал, решил е да отиде и да установи какво се е случва. Имал е подредено поведение. На трезво е взел 3 решенията под емоционален натиск, но имаме подредено поведение. Отишъл е, свършил е нещо у дома, въоръжил се е, сетил се е, че си е забравил якето, ориентирал се е в пространството, отишъл е до дома, качил се е на съответния етаж, не е чукал по другите врати и е поискал да влезе вътре. Бил е с не малко негативен афективен заряд, действал е бързо, под въздействието му и според него, въз основа на неговите данни, в този момент той е могъл да контролира поведението си, ударил го е, ранил го е леко и е решил да си тръгне. Тук имаме контрол на волевия акт. Правим анализ на база неговите данни, защото трябва да анализираме и факти от вътрешния свят на човека, за да можем да кажем как се е чувствал той. Споделям това, което той ни е споделил и е негово преживяване и съхранен спомен. Получава нова провокация, чисто вербална, а и поведенческа донякъде, защото, решен да отговори на нанесената му травма пострадалият се е запътил навътре към стаята. Ето в този момент афективният заряд, който е бил в него и е бил негативен и характеризиращ се с гневна компонента се е заместил със страх. Станал е водещ страховият компонент в този негов афект. Той не споделя това, той няма цялостен спомен за това, което се е случило от този момент нататък, но си спомня сякаш е чул гласа на Д., но не си спомня нейния образ, не си спомня, че тя е насочила нож към него, че е имало сблъсък между двамата. Споменът му от този момент нататък е мозаечен. Да смятаме, че той изиграва този мозаечен спомен, за да се защити по някакъв начин заради неприемливото за неговата съвест деяние, защото постфактум той е осъзнал колко жестоко е постъпил, оттук-оттам си спомня по нещо. След като приключва актът той си тръгва и отново има подредено поведение – ориентира се във времето и пространството, измива се, прибира се и ляга.

Има две фази на неговото поведение и състояние – от момента на провокацията на фона на употребата на алкохол, ако това е така. Това количество не е малко, но да речем, че той има висок толеранс и е могъл да се движи бързо, да се ориентира добре, да не среща затруднения при придвижването, става въпрос да има нестабилна походка или друг телесен дискомфорт. Изпитал е гняв и се чувствал принуден да отговори на предизвикателството, отговорил е и е считал, че може да приключи до том, но се появява втора провокация, която го кара да се почувства застрашен за живота му. Може би се вмества в не малка степен и появата на Д. с нож срещу него, защото тя е жената, с която е живял 7 години и е готова да защити 4 неговия враг с нож, насочен към корема му. Вероятно и това в не малка степен е добавило силата на афекта. Той си е имал и гняв, и страх в тази цялата ситуация. Според нас в този момент е отключено едно състояние на усложнено алкохолно опиване. В мислите му и в преживяванията му, които са били повлияни от тези негови болестни вече, защото смятаме, че има качествено нарушение на съзнанието в този момент, той е действал автоматично, като този автоматизъм е услужил на неговото тяло и психика да се разреди, да се освободи от огромния афект, който в този момент е бил качествено променен, не просто количествено. Затова и споменът е мозаечен.

В него има много консистенция, това е усещането за гласа, сякаш може и да е присъствала, но не я е видял. Той не се съмнява, че той е автор на деянието, но не знае точно как и какво, но има спомени за това, че той е действал агресивно с действия, но не само вербално, върху тялото на този човек.

Проследен в динамика неговият разказ по същество не се променя съществено. Четох, че има някакви възражения, че ние сме погледнали неговите първоначални сведения. Обичайно го правим и съдът ще прецени дали трябва да се оценява това, което той е казал. За нас е важно, че проследяваме динамиката в неговия разказ. Най-пресният спомен е най- пълен и най-обективен. Във времето има чисто психологическа преработка, адвокатска обработка и настъпван промени в обема и фактологията на това, което ни е поднесено.

Важното е, че психо-патологична продукция той пред нас не е споделил.

Той няма спомен за такава, най-вероятно е имал в момента, в който се е задействал по този жесток начин – да посегне на врага си. За него той е бил съвсем реален в онзи момент. Не е необичайно психо-патологичната продукция да бъде изтрита след този период.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.А: След това се запълва със спомени, казани от полицая, някой от селото и празнините в паметта се запълват с това, което е чул.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: И го приема, че е възможно да се е случило така, не е сигурен, но е възможно да се е случило.

5

Не става въпрос за силно раздразнение, непокриващо параметрите на физиологичен афект. Тук имаме един негативен афект, който е и гневен и страхов, който от една страна е бил афект, който е бил дезинхибиран от алкохола, но и психо-патологично оцветен от него. Така протича. Аз съм се срещала с този вид алкохолно опиване, то си е по същество алкохолно опиване. Но започва като обикновено опиване и в един момент след някаква провокация, може и да е дребна, нещата се променя. Става усложнено заради тези качествени проблеми в мисловния процес, които проникват и повлияват емоцията и волята. Това е допълнителен стимул и от него се отключва именно усложнението. Аз мисля, че бях ясна, че има две фази, тази до заплахата с оръжието, до и след. От момента, в който той влиза в жилището, последвайки го след заканата на пострадалия, че тръгва да взима оръжие, това е в неговата глава, защото е чувал, че бащата има, чул е закана „Сега ще видиш какво ще последва“. Освен това той е видял и Д. с ножа срещу него. Всичко това се е отразило върху неговия афект.

Щом има такава тежка токсична нокса, т.е. поет алкохол няма как да говорим за физиология, щеше да е физиологичен афектът, ако има незначително количество поет алкохол и има сериозна провокация. Има я сериозната провокация, но имаме и токсична нокса. Имаме и една промяна, която е твърде драстична, проявена е безумна агресия, която не е характерна за този човек. Колкото и агресивно да е зареден той като личност няма данни за негово други такива прояви. Тези качествени изменения в неговия мисловен процес в този момент се е отразило върху автоматичната проява за разреждане на натрупания огромен афективен заряд. Не отричаме значението на предизвикателството, защото той, ако не беше получил това предизвикателство нито щеше да тръгне на саморазправа, нито щеше да изпадне в това необичайно за него състояние за неговия тип опиване. Той става вербално агресивен, когато пие. Още повече няма предшестващи влошени взаимоотношения. Той не преработва нищо от миналото в техните взаимоотношения, те са били в приятелски взаимоотношения.

Освен това не откриваме типичните фази на физиологичния афект. Това а нещо, което се случва в рамките на минути, а виждате провокацията колко дълго време е продължила. Въз основа на заплахата в къщата и там не откриваме такива фази, никоя от фазите на физиологичния афект. Просто има 6 преливане на едно състояние в качественото такова, нямаме нови състояния.

Опиянението не е изчезнало, ефектът от токсичното вещество не е изчезнал.

Той, ако не го беше поел това вещество нямаше да изпадне в това състояние.

Всичко това могат да бъдат хипотези дали може или не може.

Разпечатката съдържа 60 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e33f46f-1347-45c5-a54f-a248d015a992