Решение № 1054 от 19.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Варна, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110111392 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от А. С. Н., ЕГН:**********, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете И. И. Н., ЕГН:**********, с местоживеене и за двете: гр.Варна, Варненска област, кв. ****, ул.„****" № 7, чрез адв. К. А. – Варненска адвокатска колегия, против И. В. Н., ЕГН:**********, с постоянен ни известен адрес: гр.Варна, Варненска област, кв. ****, ул.„****" № 42, ет.1, ап.2иск с правно основание чл.150 от СК, за изменение размера на заплащаната от ответника в полза на детето месечна издръжка определена в размер от 250 /двеста и петдесет/ лева, присъдена с Решение №4541/02.12.2016 год.по гр.дело №8216/2016г. на ВРС , като се увеличи размера на издръжката, на сумата от 800 лв. /осемстотин/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска 16.10.2025 год., с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищцата твърди, че със съдебно решение № 4541 от 02.12.2016 год., постановено по гр.д. № 8216/2016 год. по описа на BPC, XLIII състав, е предоставено на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И. И. Н., ЕГН **********,родена на ****г. Със същото решение бащата е осъден да заплаща издръжка в нейна полза в размер на 1

120.00 лева. Със съдебно решение № **** от 18.11.2022 год. Постановено по гр.д. № 604/2022 год. по описа на ВРС, 49 ти състав, с поправка на ОФГ с решение3553/18.11.2022 год., издръжката бе увеличена на 250.00 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба, влизане в сила на решението – 10.10.2014г., с падеж двадесето число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Твърди, че от момента на определяне на издръжката до сега е изминал значителен период от време, през който, с оглед възрастта и потребностите на И. се увеличили многократно, трайнои значително. Промени се стандартът на живота.

Твърди, че е в невъзможност сама да посреща порасналите й нужди, а в момента е безработна. Твърди, че освен грижите към И., има отговорности и към другото си дете – Татяна Владимирова Н., ЕГН **** год., родена на **** год.

Твърди, че няма доходи от наем, рента и др. Като всяко дете в тази фаза от своето развитие, характеризираща се с висока степен на физическа, умствена и социална акселерация, нейните нужди нарастват стремглаво. За по-успешното й реализиране, вписване сред връстници, подготовка за усвояване учебния материал, за свободно време, културен отдих и въобще за покриване на базисните потребности, месечната издръжка следва поне да се доближи до тази, определена от Националния статистически институт.

Твърди, че в момента дъщеря им е записана в редовна дневна форма на обучение в пети клас за 2025-2026 год. в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „****“ - Варна. Твърди, че разходите не са никак малки.

Униформите, като навсякъде, са много скъпи, като с оглед личната хигиена, е нужно да се поддържат поне три комплекта. Само за стартов комплект заплатила 200 лева. Въпреки ограниченията едни средно хубави маратонки са над 100 лв., а цивилни дрехи, якета, бельо няма как да не се купуват.

Твърди, че здравословното състояние на детето налага допълнителни разходи, т.к. има вродени проблеми с очите, като не става въпрос само със зрението, а с вродени заболявания. Периодично се налагала подмяна на очилата, както и ежемесечно посещение на специалист.

Твърди, че ответника е в работоспособна възраст и предвид безусловното му задължение към детето и при липса на причини, които да го поставят в невъзможност да доставя търсената издръжка, следва да изпълнява 2 родителските си задължения. Твърди, че ответника работи като офицер ел.механик към БМФ - Варна. Пътува, като работното му място е на борда на кораб. Няма задължения към трети лица.

Твърди, че към момента няма контакт с ответника, като от м.юни 2024 год., той преустановил търсенето на детето. И. му пишела съобщения, но той не й отговарял. Всякакви опити за договаряне извънсъдебно увеличаване на издръжката, както и да обсъдят нуждите на детето с ответника били невъзможни. Към момента баща и дъщеря не поддържали връзка.

Изтъква, че ежегодно в Р България се определя праг на бедността, който се приема за минимално необходимата сума на едно лице, с която същото може да преживява, като това включва всички разходи за храна, облекло, транспорт и др. Безспорно е, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира увеличен размер на издръжката.

Исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, чрез неговата съпруга. В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор и не изразява становище по иска.

В съдебно заседание страните се представляват, като процесуалните им представители заявяват, че между тях е постигнато споразумение относно исковите претенции и молят съда да се произнесе в тази връзка.

Дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна, редовно призована по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, депозира писмо, с което изразява позиция за основателност на претенцията и за увеличаване на дължимата от бащата издръжка до размер, съобразен с нуждите на децата и настоящата социалноикономическа обстановка и размера на настоящата издръжка.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение № ****г. съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото, че ответникът е баща на детето И. И. Н., ЕГН:**********, родена на ****г. в гр.Варна, както и че с решение № **** от 18.11.2022 год., постановено по гр.д. № 604/2022 год. по описа на ВРС, 49 ти състав, с поправка на ОФГ с решение3553/18.11.2022 год., е определен размер на дължима от бащата в полза на детето издръжка в размер от 250.00 лева, 3 считано от датата на предявяване на исковата молба, влизане в сила на решението – 10.10.2014г., с падеж двадесето число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

По делото са приети следните писмени доказателства: Удостоверения за раждане - 2 бр.; Решение на Районен съд - Варна; Съдебно удостоверение;

Изп.лист; Удостоверение №АСД11-5526 от 01.09.2025г.; Служебна бележка № 60-03 02-15467 от 30.07.2025г.; Медицинска документация; Платежни документи - бордера, касови бележки, фактури и др.; Служебна бележка № 60-03-02-21097; Служебна бележка № 014 от 13.10.2025 год.

За страните е безспорно, че през учебната 2025-2026г. детето И. е ученик в пети клас в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „****“ Варна.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в полза на децата И. и Стефани месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от 180 лева на 500 лева за всяко от децата.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид 4 и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.

Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.

142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ/за 2025г. МРЗ е 1077лв. и минималният размер на издръжка е 269,25лв., а за 2026г. МРЗ е 1213лв., а минималния размер на издръжка е 303,25лв., или 155,05 евро/.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Основателното провеждане на предявената искова претенция предполага успешно провеждане на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно изменение на обстоятелствата по повод на които е присъдена издръжката.

Изменение на обстоятелствата е налице при една от следните две хипотези - при трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице или при трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от посочените предпоставки.

Според решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

В настоящия случай при формиране на изводите си по същество на спора съдът съобразява, че в полза на детето И. е определена с влязло в сила 5 съдебно решение № **** от 18.11.2022 год. Постановено по гр.д. № 604/2022 год. по описа на ВРС, 49 ти състав, с поправка на ОФГ с решение3553/18.11.2022 год. Издръжка в размер на 250.00 лева.

Не бяха наведи твърдения и представени доказателства ответникът да дължи издръжка на друго лице.

Съдът намира, че макар възможностите на родителя, който дължи издръжка, по същността си да представлява обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, то следва да се вземе предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно. Следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, както и се вземе в предвид и непосредствените грижи на родителя при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.