Решение № 696 от 31.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220103600 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК – спор за родителски права.

Ищцата А. П. Ч. твърди, че с ответника К. К. Ч. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 201912103001 по описа на Pайонен съд – Благоевград. От брака стрА.те имали две ненавършили пълнолетие деца – М. Ч., роден на 15.09.2011 г., и В. Ч., родена на ****** г. При развода на стрА.те въпросът за упражняване на родителските права и издръжката на децата не бил разгледан от съда поради липса на международна компетентност към датата на образуване на бракоразводното дело. Твърди, че след сключване на брака с ответника живеели и работели в Гърция. Там се родили и двете деца. По време на брака им ответникът не полагал никакви грижи за децата, не се интересувал от тяхното възпитА.е и се държал грубо с тях. Ежедневно вдигал безпричинни скандали и обиждал ищцата, като това се случвало пред децата и ги разстройвало. На няколко пъти ответникът вземал децата и се връщал с тях в България без знА.ето на ищцата. За неправомерното задържане и отвеждане на детето М. от ответника било образувано гр.д. № 3606/2020 г. по описа на Софийски градски съд по реда на Хагската конвенция за международно отвличане на деца от 1980 г. Делото приключило с влязло в сила решение, с което било разпоредено връщането на детето М. Ч. в държавата по обичайното му местопребиваване – Република Гърция. След като ищцата взела детето заживели в Шумен, а впоследствие се установили в Септември, където живеели и към настоящия момент. Там детето М. посещавало 1 училище, а детето В. – детска градина. Счита, че следва да й бъде предоставено упражняването на родителските права, тъй като между нея и децата има изградена много силна емоционална връзка, притежава по-добър родителски капацитет и е попригодния родител за децата, осигурила е добри битови условия за отглеждане на децата, а до момента на неправомерното отвеждане и задържане на детето М. само тя е полагала грижи за двете деца.

От друга страна изтъква, че бащата не притежава необходимия родителски капацитет, не заплаща издръжка на децата и не се интересува от тях, проявявал към ищцата и децата агресия, децата често били свидетели на физическия тормоз, който ответникът оказвал върху ищцата, както и на скандалите, които били породени от болезнената му ревност, а с действията си по отвеждането на децата от майката причинил на децата силен емоционален стрес и психическа травма с трайни последици за психическото и емоционалното им развитие. По изложените съображения моли да бъде постановено решение, с което да й бъде предоставено упражняването на родителските права, да бъде определено местоживеенето на децата при нея, да бъде определен режим на лични отношения с бащата без приспиване, който да бъде провеждан в присъствието на социални работници, да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка на децата в размер на по 300 лв. месечно за всяко от децата, считано от датата на завеждане на делото до настъпване на причини, прекратяващи даването на същата или изменението на издръжката.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. К. Ч. чрез пълномощника си адвокат Г. оспорва иска като неоснователен. Признава, че с ищцата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, но оспорва всички останали твърдения в исковата молба. Оспорва да има дело в Гърция, с което родителските права да са предоставени на ищцата. Твърди, че ищцата използва децата единствено, за да получава помощи за тях, едновременно в България и Гърция и не е в състояние да полага каквито и да е било грижи за тях. Твърди, че ищцата никога не е работила, нито в Гърция, нито в България и по време на брака им е поддържала извънбрачни връзки с други мъже.

Твърди, че децата са дълбоко привързА. към него, а ищцата ги мА.пулира като им внушава чувство за вина, ако общуват с него. Още по времето, когато са живели в Гърция, единствено той се грижил за детето М., а ищцата неглижирала проблемите му. Сочи, че от 2019 г. до 23.04.2021 г. детето М. е живяло при него в Благоевград, където е посещавало училище. През това време ищцата не се интересувала от детето и само два пъти отишла да го види. Едновременно с това огрА.чавала контактите му с детето В.. Твърди, че разполага с необходимите жилищни условия в Благоевград и е трудово ангажиран, за да може да се грижи за децата. Счита, че най-добре познава нуждите на децата, поради което прави искане родителските права да бъдат предоставени на него, местоживеенето на децата да бъде определено при него, да бъде определен подходящ режим на лични отношения на децата с майката и тя да бъде осъдена да заплаща издръжка на децата в определен от 2 съда размер. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на стрА.те и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

СтрА.те са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с решение по гр.д. № 3001/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

От брака съпрузите имат две ненавършили пълнолетие деца – М. Ч., роден на 15.09.2011 г., и В. Ч., родена на ****** г.

С решение по гр.д. № 3606/2020 г. по описа на СГС е разпоредено връщането на детето М. Ч. в държавата по обичайното му местопребиваване – Република Гърция, по молба на майката А. П. Ч..

Срещу майката е постановена заповед за защита по ЗЗДН по гр.д. № 1052/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград за осъществено домашно насилие спрямо детето М. Ч..

Родителите са трудово ангажирА. – майката на длъжност „продавачконсултант“ с основно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а бащата – на длъжност „мияч, превозни средства, (ръчно)“ на 4-часов трудов договор с основно трудово възнаграждение в размер на 325 лв.

От бащата са подавА. многократно писмени сигнали до ОЗД при ДСП Септември за невъзможността да осъществява лични отношения с децата, а от майката са подавА. сигнали на ЕНН 112 и до РУ Благоевград за оказване на съдействие за осъществяване на контакти с децата.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза както майката, така и бащата имат родителски капацитет, възпитателски потенциал, желА.е и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитА.ето на децата си. При децата няма данни за наличие на синдрома на родителско отчуждение. Синдром на родителски отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето към единия – добрия, обичА.я родител и също толкова безкомпромисното отвръщане от другия - лошия, мразения родител. Единият родител е само добър, другият родител е само лош. Тези деца не са в състояние да изброяват това, което е добро у родителите си и това, което е не толкова добро. Симптомът на липсваща амбивалентност е типичната проява на синдром на родителско отчуждение.

Смесените чувства нямат място при децата със синдром на родителско отчуждение. В момента М. е в по-близки отношения с баща си, защото е обиден на майката за напускането й на дома им. Налице са данни за изразено предпочитА.е към един от родителите, а именно към бащата и по-слаба емоционална връзка в момента между М. и неговата майка. И двете деца са поставени в ситуация да избират между родителите си. Не би трябвало децата да бъдат арбитър между майка си и баща си, както и да трябва да избират страна. Добре е родителите да си дават сметка и преждевременно да спират ситуациите, в които биха се опитали да наложат мнението си за вече бившия си съпруг. Те обичат и двамата си родители, както се обичат и помежду си.

3

Всеки от тях иска да бъде лоялен към родителя с който живее в момента и се опива да му угоди. Децата са жертва на постоянните „войни“ между родителите си и по този начин са заставени да избират страна, тъй като са въвлечени от тях в споровете им и словесните битки. Внушаемостта е присъща на болшинството деца. Тя има универсален характер. Децата доста лесно „се заразяват“ от чувствата на околните. От това как е оргА.зиран животът им и какви чувства предизвикват със своето поведение възрастните да голяма степен зависи дали у децата ще преобладават едни или други емоции.

Съгласно допълнителното заключение на съдебно-психологичната експертиза детето често преживява конфликт на лоялност в контекста на влошените взаимоотношения между родителите. Конфликт на лоялност се преживява от детето, когато то се опитва да запази добрите емоционални взаимоотношения и с двамата си родители. Когато конфликтът продължи дълго време или се задълбочи поради натиска от страна на родителя (родителите) да се подкрепи опредЕ. позиция, детето преживява високи нива на стрес в резултат на преживявА.я конфликт и може да прояви редица физически и психически симптоми. В теорията на семейните отношения се използва терминът „триангулация“, за да обясни съществуващата динамика във взаимоотношенията, водеща до преживяването на детето на конфликт на лоялност. Когато родител има крайно негативно отношение към другия родител и свободно, гневно и многократно изразява пред детето си своето мнение, това може да доведе до отчуждаване. Трябва да се отчете и фактът, че заради деликатната позиция на детето в ситуация на раздяла и конфликт между родителите и евентуално преживявА.я от него конфликт на лоялност то има нужда от насърчаване, за да запази отношенията си с родителя, при когото не живее постоянно. Липсата на „забрана“ за осъществяване на личните контакти на детето с другия родител в някои случаи няма да бъде достатъчна. Когато детето заради преживявА.я конфликт на лоялност отхвърля другия родител, то получава повече допълнително внимА.е и одобрение от предпочитА.я родител, което има подкрепящ ефект върху поведението на отхвърляне. ОгрА.ченото време на съвместно общуване между родител и дете може да бъде породено от географска дистанция между тях, което също може да се окаже значим фактор и допринася за отчуждаването. Родителското отчуждение може по-добре да се определи като дисфункционален модел на семейни отношения, определени от изключващия или „отчуждаващия“ родител, от изключения или „отчуждения“ родител и от детето, като всеки член на тази триада има собствен принос и отговорности.

Вещото лице предлага следните препоръки за разрешаване на възникналия проблем: гратисен период от няколко седмици, в който период стрА.те ще се успокоят и ще се даде възможност на бащата да създаде положителен имидж на майката пред децата, както и да работи за утвърждаване на нейния авторитет; родителите да преосмислят поведенческите си реакции пред децата и да избягват конфликтите породени също и от непреставащите 4 съдебни дела между тях; евентуално разширяване на режима на лични контакти между децата и майката, с оглед преодоляване на отчуждението; постепенност при свиждА.ята – първото свиждане да трае по-кратко, като всеки следващ път свиждА.ята да нарастват по време; родителите да показват уважение и разбиране към емоциите на децата; при свиждА.ята да присъства представител на ДСП (супервизиращо лице) с цел туширане на нежелА. емоционални реакции; ДСП може да издаде направление за ползване на социални услуги, при което специалисти да оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите; по предложение на ДСП съдът с решението си да определи ползване на задължителни социални услуги (Център за обществена подкрепа) от родителите, самостоятелно или заедно с децата; комуникациите между майката и децата при уговаряне на свиждА.ята да се уреждат между родителите, като и при най-малка промяна в обстоятелствата около свиждА.ята родителите да си съобщават взаимно, за да се избягват евентуално някакви комуникативни недоразумения, които могат да се изтълкуват погрешно; с технически средства майката може да общува с децата и да им честити рождени дни, празници и други лични събития, като е желателно да има контакт с тях и по телефон; бащата и другите роднини никога и по никакъв повод да не говорят лошо за майката, а да се стремят да изграждат нейния авторитет; същото се отнася и за майката спрямо бащата, бабата и дядото; свиждА.ята с преспиваме да се осъществят при проявено желА.е от децата. Изброените до тук препоръки може да се редуцират, ако децата са изградили готовност за това и сами пожелаят промяна.