Решение № 87 от 22.08.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. гр.Велинград, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20245210200130 по описа за 2024 година

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0367-001377/14.03.2024г. на ВПД Началник група в РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик Б.Т., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. Н. А. са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за осъществяване на административно-наказателния състав на и чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В нея се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че описаните в постановлението 11 опита на водача да даде проба с дрегер противоречат на извода на наказващия орган за извършен отказ за тестване. Обръща се внимание на обстоятелството, че в постановлението веднъж е посочена като нарушена само разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а след това към нея е добавено и „предложение 1“...

Поддържа се, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя с доводи, че от съставения АУАН и НП не става ясно дали той е санкциониран за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство, или за неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на проби за химическо лабораторно изследване. Подлага се под съмнение 1 компетентността на административнонаказващия орган да издаде обжалваното постановление. В съдебно заседание се развиват и съображения за неясно описание на мястото на извършване на нарушението, доколкото за такова е посочена конкретна улица в гр. Велинград, но и че водачът е управлявал МПС по непосочен с номер републикански път.

В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2023г., по сигнал на тел. 112 за шофиращ опасно водач на автомобил, в гр.

Велинград, на бул. „Хан Аспарух“ полицаите А. Д. и М. О. спират за проверка въпросния т.а.

„Опел-Комбо“ с рег. № Е5293НМ, управляван от И. Н. А.. Поканен от мл. автоконтрольор Д., в присъствието на М. О. водачът над 10 пъти съзнателно не подава достатъчно въздух в техническото средство – алкотест-дрегер, въпреки ясните инструкции на полицейските служители и предупреждението, че ще му бъде съставен АУАН. След като полицаят Д. разяснява, че в такъв случай възможността на водача е да бъде изследван чрез доказателствен анализатор или да даде проба за медицинско и химическо изследване, служителят на реда издава на И. А. талон за изследване с № 0159768, в който са посочени тези две опции, както и срокът (от 45 мин.) за явяване във ФСМП-Велинград за даване на проба. Водачът се явява в болничното заведение 3 минути след определеното му за това време, поради което не му е взета проба за изследване. За извършеното нарушение на чл.

174, ал.3 от ЗДвП му е съставен АУАН Серия GA, бл. № 1050609/15.11.2023г., подписан от водача без възражения. По повод този АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява б е з с п о р н о от следните доказателства: НП № 23-0367-001377/14.03.2024 г.; АУАН № 1050609 от 15.11.2023 г., Докладна записка за връчване на НП № 23-0367-001377/14.03.2024 г. на жалбоподателя, Талон за изследване № 0159768 от 15.11.2023 г., Жалба от И. Н. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0367-000302, Определение № 727/23.02.2024 г. по АД № 111/ 2024 г. на АС – Пазарджик, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0367-000302, Определение № 727/23.02.2024 г.

Справка за нарушител /водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. както и приложените по време на съдебното следствие - писмо с вх. № 5017/11.07.2024 г. от Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик, ведно със заверено копие от извлечение от Амбулаторна книга на ФСМП – Велинград и Заверено копие от Фиш за спешна медицинска помощ № 106/15.11.2023 г. Протокол за последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха с вх. № 3286р-45256/08.09.2023 г.; Заповед № 8124К-13328/25/10/2023 г. на гл. секретар на МВР за преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР,Удостоверение за допълнително обучение с технически средства на А. Д.;

2

Удостоверение на мл. инсп. А. Д. за завършен курс „Контрол на пътно движение чрез използване на технически средства, автоматизирани информационни системи и работни станции за отдалечен достъп от полицейски органи, Справка от електронната система на Еконт от 09.04.2024 г., показанията на свидетелите А. Д., М. О. и Георги Жерев.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН От показанията на свидетелите А. Д. и М. О. се установява, че въпреки ясните указания (чл. 2, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.) на съответните полицейските служители – проверяваният водач А. съзнателно не е дал проба на технически изправният (видно от писмо рег. № 3286р-45256/08.09.2023г. - л.41) алкотест-дрегер 7510 ARNA 0197. От кредитираните от съда като непротиворечиви и логични показания на свидетеля М. О. става ясно и че още при спирането на проверяваното лице – то е лъхало на алкохол, а след като му е съставен талон за медицинско изследване е обяснило, че е употребило уиски. В този контекст поведението му, изразило се в слабо и недостатъчно издишане в дрегера под предлог, че „не може“, ясно сочи на недобросъвестно саботиране на проверката за употреба на алкохол, представляващо практически отказ да му бъде извършена такава проверка. В идентичен смисъл е и изложеното в мотивите на постановеното във връзка със същата проверка Решение № 1927/20.05.2024г. по адм. д. № 111/2024г. по описа на Адм. съдПазарджик, където се сочи, че: „Не е налице противоречие между отразените 11 опита за даване на проба и установения отказ за даване на такава. Даването на качествена проба за наличието на алкохол в издишания въздух е максимално улеснено действие, което може да бъде извършено без затруднение от всеки водач на МПС. Големият брой неуспешни опити за даване на качествена проба от страна на жалбоподателя показват нежеланието му да бъде проверен с техническото средство.“

Същевременно от приложените по делото писмо изх. № 05-102-1/09.07.2024г. на ЦСМП-Пазарджик (л.44), извадка от амбулаторна книга на ФСМП-Велинград (л. 46, 47) и фиш за спешна мед. помощ (л.48) - се установява, че водачът не се е явил в рамките на предоставеното му от полицейските служители (с талон за изследване - л.7) достатъчно време от 45 мин. (до 19,15 часа) за явяване в МБАЛ-Велинград, за даване на проби за медицинско и химическо лабораторно изследване.

При надлежно предоставена от органите на реда възможност да избере начина по който да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, водачът И. Н. А. доказано, и надлежно отразено в постановлението, последователно е отказал предвидените в закона ( чл.1, ал.3 вр. с чл. 174, ал.4 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.) способи, с което е осъществил изцяло признаците на административнонаказателния състав именно на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща посочените откази като диспозиция, както и съответстващата им санкция.

3

И останалите възражения на жалбоподателя са неоснователни:

От приложените като доказателства по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР (л.19 – т.3.9.) и Заповед № 8121К-13328/25.10.2023г. на Гл. секретар на МВР (л.42) се установява, че издалият наказателното постановление ВПД Началник на група „Охранителна полиция“ към РУ-Велинград – притежава функционална компетентност да издаде постановлението.

И в съставения АУАН, и в обжалваното НП са ясно описани нарушението, мястото (бул. „Хан Аспарух“ в гр. Велинград) и обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Тази разпоредба (на чл. 174, ал.3 от ЗАНН) предвижда едно и също наказание за водача и при отказ да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, и при неизпълнение на предписание за изследване. В акта и НП е описано, че водачът е отказал и двете алтернативи, като солидната и непротиворечива съдебна практика в тази връзка приема, че съществено за извода, че не е нарушено правото му на защита е – че той се е защитавал срещу текстово описаното нарушение. Безспорен факт е и че съгласно ЗНА – нормативните актове имат членове, алинеи, точки, но не и „предложения“ с оглед което посочването или не на такъв реквизит е ирелевантно.

С оглед всичко гореизложено наказателно постановление № 23-0367001377/14.03.2024г. на ВПД Началник група в РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик следва да бъде потвърдено.

При този резултат по делото, на основание чл. 84 ЗАНН във вр.с чл. 189, ал.3 НПК, жалбоподателят следва да понесе разноските по делото, представляващи определеното от съда на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-0367-001377/14.03.2024г. на ВПД Началник група в РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик Борис Георгиев Тетимов.

ОСЪЖДА И. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пазарджик, сумата от 100/сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

4