Решение № 876 от 27.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И

Е

№

27.07.2020 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на тридесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА гражданско дело № 5677 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 01.11.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произлизащо от договор за паричен заем № 3188102 от 28.03.2018 г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ било правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД. „Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за цесия от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника Ж.Р.Р., било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3188102 от 02.11.2018 г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се върнало в цялост. На 15.10.2019 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3188102 за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнато в цялост.

На 28.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД

/заемодател/ и ответницата /заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 3188102, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 108,48 лева. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.11.2018 г., на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 113,56 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 27.04.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 23.11.2018 г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях и че желаел договорът да бъде сключен.

На длъжника била начислена още такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв.

Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да отговарят на определи условия в договора или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 525,60 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 65,70 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска за неустойка, която следвало да заплаща заемателят била в размер на 179,26 лева.

На длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 28.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 59,16 лева.

Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството-ищец. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 182,06 лева, с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение:

68,50 лв., договорна лихва: 23,33 лв. и главница: 90,25 лв.

Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 23.11.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

За горепосочените неплатени суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника Ж.Р.Р. по ч.гр. д. 3488/2019 г. по описа на РС - Стара Загора. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на настоящата искова молба.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Ж.Р.Р., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните суми: 709,77 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; 85,15 лв., представляващи договорна лихва: от 27.05.2018 г. до 23.11.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 457,10 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.05.2018 г. до 23.11.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 59,16 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 28.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Ж.Р.Р. не е подал отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирани молби по делото заявява, че поддържа предявените искове по изложените в исковата молба съображения.

В съдебно заседание, ответникът Ж.Р.Р., редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3488/2019 г.по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ж.Р.Р. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 709,77 лева – главница по договор за паричен заем № 3188102 от 28.03.2018 г.; 85,15 лева - договорна лихва от 27.05.2018 г. до 23.11.2018 г.; 45,00 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; 457,10 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.05.2018 г. до 23.11.2018 г.; 59,16 лева - обезщетение за забава за периода от 28.05.2018 г. до 03.07.2019г., както и законна лихва за забава върху главницата от 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и за разноските по заповедното производство – 25 лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение.Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от представения договор за паричен заем № 3188102, сключен на 28.03.2018 г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и ответника Ж.Р.Р. /заемател/, заемодателят е предоставил, а заемателят се е задължил да върне сумата от 800 лева, при годишен процент на разходите 41,86%, годишен лихвен процент 35,00%, като общ размер на задължението включващо главница и договорна лихва е посочена сумата от 908,48 лева (800 лева за главница +108,48 лева за договорна лихва). Заемателят се е задължил да върне заема на 8 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 113,56 лева, като последната погасителна вноска е с падеж 23.11.2018г.. В договора (чл. 4, ал.1) е уговорено още, че в

3-дневен срок от подписването му заемателят следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която също да отговаря на условия посочени в договора, като в ал. 2 на същата разпоредба е уговорено, че при неспазване на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 525,60 лева. В чл. 8 страните са уговорили, че заемателят дължи и мораторна лихва при забава в плащането на погасителните вноски, а в чл. 16, ал.2 са посочили, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на заемодателя.

Представен е също по делото рамков договор от

16.11.2010 г.за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, като видно от Приложение 1 към него, вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3188102 от 28.03.2018 г. със заемател - ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания АД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно, на л.19 от делото. До ответника е било изпратено от страна на „Изи Асет мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3188102 от 02.11.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи, като видно от известие за доставяне писмото не е било доставено и е отбелязано: че лицето е в чужбина, на л.21 от делото. Било е изпратено второ по ред уведомително писмо, което видно обратна разписка към товарителница (л.23) също не е достигнало адресата, като е отбелязано, че няма такова лице на адреса.

Ищецът признава, че по горепосочения договор за заем,ответникът е изплатил сумата общо в размер на 182,06 лева, като не представя платежните документи за извършените плащания.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Представеният по делото договор за заем, подписан и неоспорен от ответника, установява възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заемателя – ответника, по силата на което заемателят е получил сумата в размер на 800 лева (виж чл.2 и чл.3 от договора) и се е задължил да я върне, заедно с договорна лихва в размер на 108,48лева, на осем равни месечни вноски в размер на 113,56 лева, всяка от които включваща главница от 100 лева и договорна лихва от 13,56 лева (доколкото не е представен погасителен план, който по друг начин да разпределя каква част от месечната вноска от 113, 56 лева е главница и каква е лихва). Ищецът признава факта, че ответникът е заплатил по договора за заем сумата общо в размер на 182,06 лева, без да са представени документите за извършените плащания. Съдът приема, че с извършените плащания общо в размер на 182,06 лева ответникът е погасил изцяло първата си месечна вноска в от 113,56 лева с падеж 27.04.2018 г. и частично втората си погасителна вноска с падеж 27.05.2018г., като е заплатил лихвата в размер на 13,56 лева и 54,94 лева за главница. Следователно, съдът извършвайки необходимите математически изчисления, изхождайки от посочените в договора данни за сумите и начина на връщането им, намира, че останалата незаплатена главница възлиза на 645,06 лева (800 лева – 154,94 лева платена главница), а останалата незаплатена по договора договорна лихва възлиза на 81,36 лева (108,48 лева – 27,12 лева платена лихва) за периода от 26.06.2018г. до 23.11.2018г.